Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1758 от 16.09.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 733/2026
Вид
Разпореждане № 1758
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1758 гр. Перник, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. П. като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело № 20261700500733 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 516/09.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1240 по описа за 2026 г., Районен съд - Перник е отхвърлил иска по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че С. П. С., ЕГН ********** от **** не дължи на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Б.М.Б. сумата от 1155.70 евро, начислена за доставена топлинна енергия по абонатен № 0200010012, за топлоснабдено жилище, с административен адрес: **** за периода месец май 2023 г. – месец януари 2026 г., като неоснователен.

С решението, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК съдът е възложил разноски в тежест на ищеца.

В законоустановения срок по чл.259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С. П.

С., чрез адв. М. З., с която се атакува постановеното от първата инстанция решение, като се твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място за неправилен се сочи изводът на първата инстанция, че ответникът е доказал наличието на оспореното вземане, както по основание, така и по размер. Излага подробни съображения, че наличието на техническа възможност за доставка не доказва реално доставено и потребено количество битова гореща вода. В допълнение твърди, че в конкретния случай, в тежест на ищеца е да установи фактите от които произтича оспорваното от ищеца право. Счита, че неправилно районният съд е приел, че след като въззивникът е собственик на имота и е налице техническа свързаност, то следва той да понесе последиците от начислението без ответникът да е доказал по какъв начин и как е 1 формирана всяка част от процесната сума. В продължение излага, че служебното начисление на норматив е заместител на липсващия отчет и, че същото се прилага в случаи, когато действителното потребление не може да бъде установено поради липса на достъп до измервателния уред. Допълва, че същото не може да бъде в противоречие с последващ реален отчет и не би могъл да има значение. Отбелязва, че в настоящия случай районният съд не е анализирал това противоречие, а е дал вяра на заключението на експерта по назначената СТЕ без да обсъди последиците на реалния отчет и извършеното сторниране. На следващо място излага съображения, че решаващият съд е бил длъжен да установи точния размер само на начислението за битова гореща вода за процесния имот, като отчете всички изравнителни сметки, корекции и сторнирания. С въззивната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционният съд, при постановяване на решението си не е дал отговор на редица въпроси, което от своя страна прави решението необосновано и постановено в нарушение на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК. В заключение, по изложените аргументи, се твърди, че ответникът не е доказал при пълно и главно доказване съществуването на процесното вземане по основание и размер. Моли за отмяна изцяло на постановеното от Районен съд – Перник решение, като се постанови ново, с което да бъде признато, че С. П. С. не дължи процесните суми на ответното дружество. Прави се искане „Топлофикация - Перник“ АД да бъде осъдена да заплати сторените от насрещната страна разноски пред двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна - „Топлофикация - Перник“ АД, чрез юрк. А.С., е депозирала отговор, с който се твърди, че депозираната въззивна жалба е неоснователна. Оспорват се изцяло направените с нея възражения, като се сочи, че решението на районният съд е правилно, законосъобразно и мотивирано.

Намира, че изложените в жалбата обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните. За неправилни се сочат твърденията на въззивника, че същият не дължи начислените по процесните фактури суми. На следващо място изцяло са оспорени твърденията на ответната страна, че дружеството начислява служебно количество топла вода без правно основание и в противоречие със закона, като излага доводи в тази насока. Допълва, че неосигуряването на достъп до имота се дължи на поведението на потребителя и не може да води до освобождаването му от задължението за заплащане на доставената до сградата топлинна енергия. Въз основа на изложеното се моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 2

ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.10.2026 г. от 11,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – препис отговора на насрещната страна.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3