Решение № 14 от 03.02.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р E Ш Е Н И Е

№ 14 гр. Пловдив, 03.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на съдебния секретар НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, след като разгледа докладваното от съдията Магдалина Иванова ВЧНД № 616 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИРКОНФС.

С Решение № 153/03.12.2019 г., постановено по ЧНД № 585/2019 г. по описа Окръжен съд – Хасково, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОНФС е признато решение № 10 Cs85Js10242/10 от 08.09.2010 г. на Районен съд П., влязло в сила на 09.12.2017 г., постановено по дело 10 Cs 85 Js 10242/10 за налагане на глоба и разноски по отношение на П.Г.П. ***, ЕГН **********, в размер на 1 273, 50 евро (1 200 евро глоба и 73.50 евро разноски), с обща левова равностойност по курс на Б.н.б. от 2 490. 75 лв. за извършено престъпление по чл. 223, чл. 230 от Наказателния кодекс на Ф.Р.Г..

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от засегнатото лице П.Г.П. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен като вместо това бъде постановен нов, с който въззивният съд да откаже да признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция спрямо засегнатото лице П..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция заинтересованото лице и неговият защитник – редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита, че жалбата е неоснователна. Предлага атакуваният с нея съдебен акт, като обоснован и законосъобразен, да бъде потвърден.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното в жалбата и обсъди становището на представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Хасковският окръжен съд е приел за установено следното:

Направено е искане да бъде признато решение №

10 Cs85Js10242/10 от 08.09.2010 г. на Районен съд П., влязло в сила на 09.12.2017 г., постановено по дело 10 Cs 85 Js 10242/10 за налагане на глоба и разноски по отношение на П.Г.П. ***, ЕГН **********, в размер на 1 273.50 евро (1 200 евро глоба и 73.50 евро разноски), с обща левова равностойност по курс на Б.н.б.от 2 490.75 лв. за извършено престъпление по чл.

223, чл. 230 от Наказателния кодекс на Ф.Р.Г.. В удостоверението е отразено, че решението, чието изпълнение се иска е влязло в сила на 08.09.2017 г., а лицето е имало възможността да обжалва съдебния акт пред по-горна инстанция, като е било надлежно уведомено за това си право.

При тези данни правилно е прието, че са налице формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на Държава - член на ЕС, удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 1 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение на решението.

Освен това описаното в удостоверението престъпление отговоря на цитираното в него решение, препис от което, в превод на български език, също е приложен.

Според този акт засегнатият П. е санкциониран за деяние, осъществено на територията на Ф.Р.Г., изразяващо се причиняване на телесна повреда. Така описаното в удостоверението деяние се санкционира и от българското законодателство – чл. 130 от НК на Р България, а и то попада сред изброените в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИКОРНФС деяния, за които не се изисква двойна наказуемост като предпоставка за признаване и изпълнение на акта за тяхното санкциониране.

Правилен е и изводът на окръжния съд, че изпълнението на решението не е погасено поради изтекла давност по българското законодателство, не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят неговото изпълнение недопустимо. Решението е влязло в сила на 09.12.2017 г. и към момента не е изтекъл абсолютният давностен срок от три години, съгласно чл. 82, ал. 4 от НК.

Не са налице и други основания от изброените в т. 5-11 на чл. 35 от ЗПИИКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Престъплението е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложените санкции – глоба и разноски.

Неоснователни са изложените в частната жалба възражения, че П.П. не бил уведомен за воденото срещу него производство и осъждането му от германски съд. Точно такава информация се съдържа в раздел „з“, т. 2, б. „б“ от Удостоверението, където е потвърдено, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Останалите, направени с жалбата, възражения, че П. бил в непрекъснат контакт с тъжителката, която твърдяла, че не е водила такова дело и декларирала, че ще изпрати отказ от претенциите си срещу него, както и че П. бил започнал процедура по отмяна на решението на германския съд, с оглед характера на настоящото производство, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън компетентността на съдебните органи на изпълняващата държава.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/03.12.2019 г., постановено по ЧНД № 585/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: