Решение № 2 от 10.02.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100581 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Д.М., чрез пълномощник, срещу В. В. В., ЕГН **********, с адрес: .....

Първоначално, въз основа на искова молба с Вх. № 22006289 от 23.03.2021 г. на Софийски районен съд е образувано гр.д. № 16430/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 43 състав, производството по което е прекратено с Определение № 20151968 от 06.07.2021 г. и делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Районен съд Своге.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.11.2005 г. между „Банка ДСК“ ЕАД - кредитор 1 и ответника - кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Предоставен е кредит в размер на 11 000 лева, при лихвен процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 7,95 % годишно към датата на сключване на договора. Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка 11005808 с титуляр ответникът. Срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, а краен падеж е 18.11.2013 г. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 17-то число на месеца. Твърди още, че на 28.05.2012 г. поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит, от кредитора „Банка ДСК” ЕАД са приложени санкциите, предвидени в т. 18.2 от договора, а именно: при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред кредитът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Поради това, кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем. Твърди също, че на 23.11.2012 г. вследствие на неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата изискуемост на цялото вземане, от кредитора „Банка ДСК” ЕАД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника, в резултат на което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.01.2013 г. за сумите, предмет на настоящото производство. Твърди, на следващо място, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.02.2013 г., от „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлен на ищцовото дружество пакет от вземания, в това число и вземането срещу ответника, възникнало от процесния договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. Твърди, че от страна на ищеца, действащ от името на цедента на базата на изрично пълномощно, е изпратено до ответника уведомително писмо за прехвърляне на вземането до посочения в договора за кредит адрес, получено от ответника на 18.04.2013 г., удостоверено с обратната разписка с идентификационен № *PSFABG004736H*. Евентуално твърди, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, включително самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Твърди също, 2 че на 04.08.2017 г., въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по молба на ищеца е образувано изпълнително дело 2005/2017 г. по описа на ЧСИ А.С.П., с район на действие СГС, рег. № .. на КЧСИ, като на 25.04.2018 г. от ответника е получена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, ведно с издадените в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На 03.05.2018 г. ответникът е подал частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 1 от ГПК, като с Определение № 22659/02.10.2019 по ч.гр.д. № 11294/2019 на СГС, ТО, влязло в сила на същата дата, е отменено разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е обезсилен, издаденият въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист, тъй като от заявителя в заповедното производство не са представени доказателства за връчване на волеизявлението за предсрочна изискуемост на длъжника. Твърди още, че на 04.05.2018 г. от ответника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д.

№ 55754/2012 г. на СРС, I ГО, 43 състав, предвид подадената частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК, но нито от цедента- заявител в заповедното производство, нито от цесионера-ищец в настоящото производство са получавани указания за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК.

След наложен запор на трудово възнаграждение по горното изпълнително дело са постъпили следните плащания: на 17.07.2019 г. - 129,62 лева; на 07.08.2019 г. - 226,50 лева; на 08.10.2019 г. - 452,98 лева; на 12.11.2019 г. 226,50 лева; на 15.01.2020 г. - 453,03 лева; на 11.02.2020 г. - 226,53 лева; на 12.03.2020 г. - 439,47 лева; на 10.04.2020 г. - 460,32 лева; на 11.05.2020 г. 235,60 лева; на 15.06.2020 г. - 399,70 лева. С последната сума от 15.06.2020 г. цялото вземане на взискателя е погасено, включително от ищеца е възстановена сумата от 136,77 лева по сметката на съдебния изпълнител като надвнесена и на 30.07.2020 г. от взискателя е подадена молба за приключване на изпълнителното дело, поради пълното погасяване на задължението, а с Разпореждане от 22.06.2020 г. по същото е постановено приключването на производството. С Разпореждане № 20036570 от 09.02.2021 г. на заповедния съд, връчено на 23.02.2021 г. на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, на последния са дадени указания за предявяване на установителен иск, като е прието, че отмяната на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал. 1 от ГПК на издадената в полза на заявителя заповед за 3 изпълнение, не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С последното ищецът обосновава правния си интерес от настоящото производство. Счита, че предвид разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване на исковото дело за решаване, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба по чл. 422 не е условие за това, предявеният установителен иск е изцяло основателен, дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника, тъй като крайният падеж на вземането е настъпил на 18.11.2013 г. Иска се от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника В.

В. В. съществуването на вземания на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД (като частен правоприемник – цесионер на заявителя в заповедното производство „Банка ДСК” АД – цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 04.01.2013 г. по ч.гр.д. № 55754/2012 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 43 състав, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2005 г., включващи: 1835,98 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане; 208,56 лева – договорна лихва за периода от 28.02.2012 г. до 22.11.2012 г.; 93,56 лева – наказателна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 22.11.2012 г. Претендира се присъждане на разноските, направени в заповедното производство от 45,06 лева за заплатена държавна такса и 207,59 лева - възнаграждение за юрисконсулт, в общ размер от 252,65 лева, както и направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 300 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С отговора ответникът, чрез пълномощника си адв. Е. М. от САК, оспорва исковете, като са направени възражения, че:

1. Предвид недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на 4 целия остатък от кредита преди подаване на заповедта за изпълнение, исковата претенция е неоснователна. Посочва, че със заявлението и исковата молба вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, каквато предсрочна изискуемост според ответника не е настъпила. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания, като не е ясно кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните книги, не е възможно, според ответника, да се вземе становище относно месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът счита, че обстоятелството, че в хода на заповедното производство крайният падеж за връщане на кредита е настъпил не може да бъде отчетено като относим факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Ответникът сочи, че на основание т. 11.б от посоченото Тълкувателно решение е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.

2. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като се позовава на твърдението си, че неправилно на 28.05.2012 г. банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем, като е приела, че съгласно т. 18.2 от договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост, тъй като волеизявление за упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника-кредитополучател и то преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й, поради което, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.11.2012 г.) 5 вземането на кредитора в размер на 1785,34 лева, представляващо общия размер на дължимите вноски по договора за периода от 17.12.2012 г. до 17.11.2013 г., не е ликвидно и изискуемо и тези вноски не са дължими.

Поради това, ответникът счита, че изпада в забава от крайната дата за връщане на кредита (на 18.11.2013 г.), като от тази дата остатъкът от задълженията са изискуеми, като за периода от 18.11.2013 г. до момента на подаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК, не са извършвани действия, с които да се прекъсне давността, а едва с подаването й кредиторът предявява вземането си, поради което исковата претенция е погасена по давност.

3. Не оспорва, че с договор за цесия от 14.02.2013 г. банката е прехвърлила на ищеца пакет от вземания, включително и вземането възникнало в полза на банката с длъжник ответникът. Оспорва твърдението, че от длъжника е получено уведомително писмо за прехвърляне на вземането.