Решение № 670 от 13.08.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1748/2025
- Вид
- Решение № 670
- Подписан
- 13.08.2026
- Състав
- Дарина Ангелова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 670 гр. Бургас, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20252100101748 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на К. Х. В., ЕГН ********** гр. ***, ул. *** № **, ет.*, ап.*, Х. Х. В., ЕГН ********** гр. ***, ж.к. *** бл. ** вх.* ет.** ап.*, Н. И. В., ЕГН ********** гр. ***, ж.к. *** бл. ** вх.* ет.** ап.*, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Бердж Масис Хаджолян - гр. Варна, *** А против „Еко Клима 11“ ЕООД, ЕИК 102205791, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ***, ет. 2, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 56 666,67 лева, представляващи обезщетение за ползването на търговски обект „Временен базар” с площ от 197 кв. м., изграден в Поземлен имот с идентификатор №*** по КК на гр. Бургас, с административен адрес: ***, за периода от първи юли 2024 г. до единадесети юни 2025 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че с решение, постановено по гр. д. № 6744/2024 г. по описа на БРС, ответникът бил осъден да заплати на ищците наемната цена, таксите за битови отпадъци, обезщетение за ползване на търговски обект „Временен базар", изграден в Поземлен имот с идентификатор №*** по КК на гр. Бургас, с административен адрес: ул. „Алеко Богориди“ №51, както и на принадлежащите им идеални части от дворното място, включително и съответната част от свободната площ, върху която са поставени масите на Бистро „Ореха”, за конкретно посочени периоди. В посоченото решение било прието, че ищците са наследници на Х.К. В. – починал на 10.04.2019 г. Приживе Х. В. придобил чрез договор за дарение, предмет на нот. акт №*, том ***, дело №****/** г. на нотариус при Районен съд - Бургас, недвижим имот, представляващ празно дворно място в гр. Бургас, от 1
313.90 кв. м., съставляващо парцел пл. №6644, кв.26 по плана на града, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Бургас, с административен адрес: ***. Ищците Х. В. и К. В. придобиват права върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Бургас чрез договор за дарение по нот. акт № **, т.*, per. № ***, д. № **/20** г. на нотариус Виктория Дралчева, per. №491 на НК.
По време на брака на наследодателя с ищцата Н. В., на основание Разрешение за строеж №152/10.08.1993 г. за „Временен базар”, издадено на името на Х. В., в имота е построен търговски обект със статут на временен строеж по чл.148 ППЗТСУ (отм.).
От началото на 1994 г. строежът бил отдаден под наем на ЕТ „Венус – 11 – Георги Иванов“. Търговското наименование на обекта е „Еврошоп“.Ответното дружество встъпило в правата и задълженията на наемателя ЕТ „Венус – 11 – Георги Иванов“, по силата на прехвърляне на предприятието му с решение от 17.05.2007 г. по ф.д. № 2389/1998 г. на БОС.
В исковата молба се сочи също, че с Решение №260006 от 03.05.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №160/13.05.2021 г. по гр. д.
№2730/2020 г. на БОС, като е прието за установено по отношение на „Еко Клима 11” ЕООД, че К. Х. В., Х. Х. В. и Н. И. В. са собственици на недвижим имот - Търговски обект „Временен базар”, сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с площ 197 кв. м., адрес - гр. Бургас, ул. ’’Алеко Богориди” №51, и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт №***/**.**.20** г. т.*, н. д. №***/20** г. на нотариус peг. №491 на НК.
С нотариална покана от 11.01.2024 г., връчена на ответника на 18.01.2024 г., ищците отправили изявление до ответника за прекратяване на договора за наем, считано от получаване на поканата, както и покана да бъде предадено държането на търговския обект до края на януари 2024 г.
Според ищците, ответното дружество продължило да ползва обекта до 11.06.2025 г., когато бил проведен въводът във владение, въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 2986/2024 г. на Бургаски окръжен съд.
Ищците твърдят, че за периода от 01.07.2024 г. до 11.06.2025 г., ответникът дължи обезщетение за за лишаването на ищците от ползване на търговския обект, в размер на 25 лв./кв. м., което представлява минималният размер на наема за общински площи, или общо за 200 кв. м. търговска площ за посочения период, или общо 56 666,367 лева. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Ответникът, редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата, подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
На първо място ответника оспорва твърденията, че ползвал имота в процесния период. Ответното дружество твърди, че имотът се отдава под наем от ищците на трети лица - „Ди-М-Груп“ ЕООД с ЕИК: 102874088 и „Лорена 9“ ЕООД с ЕИК:200935419. Навеждат се доводи, че представеното от ищците решение, на което се позовават е постановено по реда 2 на чл. 239 от ГПК, поради което няма характер на решаване на спора по същество.
Подчертава се обстоятелството, че то не създава необорима презумпция за фактическо ползване на имота от ответника за по – късен период. Прави се извод, че при липса на доказателства за фактическа власт върху имота, липсва и основание за ангажиране на отговорност на ответника.
Навеждат се доводи в отговора на исковата молба, че имотът за който се претендира заплащан за наем е незаконен и е с временен статут. Сочи се, че ответното дружество е собственик на терена (имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас), в който е поставен временния обект и обременява имота без основание. Сочи се, че по повод на изпратена от ищците нотариална покана, ответникът заявил на ищците, че сградата, за която имат претенции е незаконна и им предоставил седемдневен срок да я премахнат, тъй като обременявала имота му и пречела той да бъде ползван по предназначение.
На следващо място се оспорва размера на претенцията като прекомерен, както и обстоятелството, че имотът е бил ползван от ответника през процесния период. Заявява се, че през този период ищците са получавали наем от трети блица и е недопустимо да претендират двойно обезщетение и от ответника, което би довело до неоснователното им обогатяване. Прави се извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Прави се искане за отхвърляне на предявения иск. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявеният иск е допустим.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД от К. Х. В., ЕГН ********** гр.
***, ул. *** № **, ет.*, ап.*, Х. Х. В., ЕГН ********** гр. ***, ж.к. *** бл. ** вх.* ет.** ап.*, Н. И. В., ЕГН ********** гр. ***, ж.к. *** бл. ** вх.* ет.** ап.*, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Бердж Масис Хаджолян - гр. Варна, *** А против „Еко Клима 11“ ЕООД, ЕИК 102205791, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Фердинандова“ № 20, ет. 2, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 56 666,67 лева, представляващи обезщетение за ползването на търговски обект „Временен базар” с площ от 197 кв. м., изграден в Поземлен имот с идентификатор №*** по КК на гр. Бургас, с административен адрес: ***, за периода от първи юли 2024 г. до единадесети юни 2025 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Предпоставки за уважаване на претенцията са: ищецът да е собственик, ответникът да ползвал имота без правно основание и като последица да се е обогатил от ползването, а ищецът да е обеднял в резултат от лишаването му от възможност да ползва имота.
3
Правото на собственост на ищците върху процесния имот е установено с влязли в сила Решение № 160/13.05.2021 год. и Решение № 260006/03.05.2023 год., постановени по гр.д. № 2730/2020 год. по описа на БОС. В последващи решения с предмет ревандикационен иск и претенции, идентични по основание с настоящата, но за предходен период, съдът е потвърдил, че както земята, представляваща имот с идентификатор *** бивш УПИ І-1957,1958 в кв.2, на административен адрес гр.Бургас , ***, така и построената в същия имот сграда е собственост на праводателя на ищците, на основание чл.92 от Закона за собствеността. Съдът приема, че това обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно решение и не може да бъде прераглеждано в настоящото производство.
По отношение на искането на ответника за инцидентен съдебен контрол на административни актове, свързани със застрояването на имота, съдът намира, че същите актове нямат връзка с предмета на делото, които е присъждане на обезщетение за неоснователното обогатяване на ответника от ползването на собствения на ищците имот без правно основание.
Страните не спорят, че ищците са въведени във владение на имота на 11.06.2025 год., което се установява от представения и неоспорен протокол за въвод във владение, съставен на същата дата от ЧСИ Наско Георгиев по изп.дело № 20258020400136 на същия съдебен изпълнител.
Страните спорят дали ответникът е бил във владение на имота през процесния период, лично или чрез другиго, като ищците твръдят, че наемател на имота по договор за наем с ответника е бил Р. С., чрез негови търговски дружества. Спори се и по размера на претенедираното обезщетение.
Съдът намира, че не е доказана втората предпоставка за основателност на иска, а именно ответникът да бил във владение на имота през процесния период, със следните аргументи :
Владението е фактическо положение определяно като упражняване на фактическа власт върху вещ, лично или чрез другиго с намерение да се свои вещта. Намерението се предполага, поради което обективно на доказване подлежи положителният факт на упражняване на фактическа власт върху вещта.
По делото няма доказателства за упражняване на фактическа власт от ответното дружество от през процесния период. Периодът започва от датата, следваща последния ден, за който в полза на ищците е прието със съдебен акт, че ответникът им дължи обезщетение за ползването на имота - първи юли 2024 г. (съгласно Решение № 190/29.01.2025 год., постановено по гр.д. № 6744/2024 год. по описа на Районен съд Бургас), до единадесети юни 2025 г. - датата на въвода във владение. От събраните гласни доказателства не се установява да е налице физическо присъствие на представители на ответното дружество в имота през този период, нито е представен договор за наем с наемател, включително с Р. С.. От събраните гласни доказателства се установява, че такъв договор е имало в предходен период, като св. С. посочва преди осем години, а *** на ищеца В. не посочва конкретен период, но въз основа на тези неясни във времево отношение показания не може да се установи със 4 сигурност наличието на такъв договор , устен или писмен за процесния период.
Допълнителна индиция в същата посока, която мотивира съда да приеме, че упражняването на фактическа власт от ответника не е доказано е обстоятелството, че в протокола за въвод във владение е изрично посочено, че длъжникът в изпълнителното производство отрича да владее имота и че същият не е намерен в имота. Там е намерен Р. С., който е предал владението на имота, поради което и въпреки изключително уклончивите показания на този свидетел в настоящото производство, съдът приема , че именно за него има доказателства да е упражнявал фактическа власт върху имота, като в настоящото производство не може да бъде категорично установено дали е държал имота за себе си или за другиго.
Същият свидетел е има сключено с ищците споразумение, с което на 23.05.2022 год. страните, които в споразумението се наричат наемодател и ползувател са уговорили наемна цена, която св. С. е заплащал на ищците. Последното обстоятелство не се оспорва, спори се само по правната природа на споразумението - дали е било сключено като договор за наем или като друг вид договор. Съдът намира, че договор, по силата на който едната страна предоставя на другата ползването на недвижими имот срещу заплащането на парична сума, наречена в договора „наемна цена“ е договор за наем.
Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a83302fc-c926-4975-a69c-086d0baf760b