Решение № 131 от 26.10.2026, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 290/2026
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- Теодора Василева Василева, Добринка Савова Стоева, Ясен Даниелов Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 139 и 140 · Семеен кодекс
- чл. 139 и 140 · Семеен кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл. 2, т. 7 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Силистра, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора В. В.
Членове:
Добринка С. Стоева
Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20263400500290 по описа за 2026 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 255 от 04.05.2026 г., постановено по гр.д. №2030/2025 г. по описа на РС – Силистра, е отхвърлен предявеният иск от Г. И. Г. против М. Г. В. за прекратяване на месечната издръжка в размер на 200 лв., присъдена чрез решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС - Силистра за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126/2025г. по описа на ОС - Силистра, както и иска за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща издръжка, заплатена от ищеца за месеците от септември до декември 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2025 г., до окончателното й плащане.
Недоволен от решението, е останал Г. И. Г., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че обжалваното решение е неправилно, като в жалбата си развива съображения в тази насока. Моли същото да бъде отменено, като неправилно и да се постанови решение, с което да се уважи претенцията му за прекратяване, считано от 22.08.2025 г., на месечната издръжка на пълнолетната М. Г. В., определена с Решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075/2023 г., на РС Силистра и Решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126/2025 г. на ОС Силистра, както и да осъди М. Г. В. да заплати на Г. И. Г. сумата 800 лева, представляваща недължимо платена сума за месечна издръжка за м.09, м. 10, м.11 и м. 12. 2025 г., определена с Решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075/2023 г., РС Силистра и Решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126/2025 г., ОС Силистра, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
1
Ответната страна М. Г. В. не депозира писмен отговор по жалбата, но в с.з. пред СОС изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е частично основателна.
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, че страните по делото са баща и дъщеря, като от представените по делото доказателства - решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС - Силистра за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126 по описа на ОС - Силистра за 2025 г., е видно, че ищецът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в общ размер от 200 лв. поради обстоятелството, че въпреки навършване на пълнолетие, тя е продължила образованието си във висше учебно заведение. По делото също така не е спорно, че след постановяване на решенията ответницата встъпила в брак чрез акт за граждански брак от 22.08.2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Ищецът сочи като изменено обстоятелство, водещо до прекратяване на издръжката, сключването на граждански брак от ответницата на 23.08.2025г.
Ответницата не оспорва, че на 23.08.2025г. е сключила брак, но твърди че ищецът е знаел за това, продължавайки да й заплаща присъдената издръжка, която тя изразходила за задоволяване на ежедневните си потребности. Счита, че не дължи възстановяване на вече получената от ищеца сума, тъй като тя е съзнателно заплатена от него в изпълнение на негов нравствен дълг. Счита също, че обстоятелствата, обосноваващи правото й на издръжка по чл.
144 СК, не са се променили, тъй като е студентка и няма възможност да упражнява трудова дейност, нито разполага с имущество, от което да се издържа. Пред въззивния съд пояснява, че съпругът й няма имоти и поради младата му възраст, както и поради факта, че няма повисоко образование, той също не разполага с големи доходи.
Районният съд е счел, че предявеният на това основание иск за прекратяване на присъдената в полза на ответницата месечна издръжка е неоснователен, тъй като макар и чл.
140, ал. 1 СК да определя поредността на задължените да дават издръжка лица, поставяйки на първо място децата и съпругът, а на второ място – родителите, то чл. 144 СК /родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения/, се явява специална разпоредба спрямо нормите на чл. 139 и 140 СК и в случая е приложима именно специалната 2 разпоредба, която изключва общата такава. Съдът се мотивира с това, че според чл. 144 СК родителят дължи издръжка на пълнолетното си учащо се дете без оглед на неговата работоспособност, докато задължението на останалите родственици и съпруг по чл. 140 СК възниква тогава, когато нуждаещият се от издръжка е неработоспособен, т.е. когато той е в невъзможност да реализира доходи поради заболяване, а не поради участието си в образователен процес в средно или висше учебно заведение.
Според първоинстанционния съд ответницата няма право на издръжка от съпруга си докато се обучава във висше учебно заведение, поради което встъпването й в брак не променя поредността на задължените да я издържат лица, тъй като такива се явяват единствено родителите при условията, регламентирани в чл. 144 СК. Това, според съда, кореспондира с принципните задължения на родителите, съответно съпрузите, формулирани в СК - според чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а според чл. 17 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата, съответно да се грижат един за друг и да се подкрепят съобразно общия принцип на чл. 2, т. 7 СК.
Настоящият състав не споделя тези доводи на районния съд. Адресат на нормата на чл.140 от СК е всяко лице, което има право на издръжка, а не само неработоспособно лице, имащо право на издръжка. Според съществуващата практика бащата не следва да отговаря за издръжката на пълнолетната учаща преди нейния съпруг, когато съпругът е пълнолетен и трудоспособен или разполага с имущество, от което може да осигурява необходимата издръжка. Този извод следва най-пряко от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленум на ВС, според което правото на издръжка на непълнолетен, встъпил в брак, по начало не отпада, но редът на задължените лица се променя: задължението преминава от родителите върху съпруга, ако той е пълнолетен и трудоспособен или има имущество, от което да се издържа. В същата постановка е прието, че ако съпругът е в невъзможност да дава издръжка, тя преминава към лицата от следващите редове.
Макар встъпването в брак да не води само по себе си до автоматично отпадане на правото на издръжка, то вече има значение за реда на задължените лица и за преценката дали лицето действително се нуждае от издръжка от родителя. Именно това е разрешението в Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, посочено по-горе. Тази постановка е формулирана относно непълнолетен съпруг, но изразява общ принцип за съотношението между задължението на съпруга и задължението на родителя. При пълнолетна учаща, както е в случая, този принцип се съчетава с особените, по-строги предпоставки на чл. 144 СК.
Следва да се има предвид в контекста на настоящата хипотеза, че издръжката на пълнолетно дете, което учи, не е безусловна. Следователно дори без да е омъжена, пълнолетната учаща трябва да докаже всички елементи на чл. 144 СК. При наличие на брак съдът трябва допълнително да вземе предвид съпруга като лице, което поначало стои пред родителя в 3 реда на лицата, задължени да дават издръжка.
Когато съпругът е пълнолетен, млад и трудоспособен, липсват доказателства или твърдения за влошено здравословно състояние, както е в случая, се налага извод, че той може да реализира доходи и да изпълнява съпружеското си задължение за издръжка. В тази хипотеза бащата не следва да бъде първият носител на задължението за издръжка и родителската отговорност по чл. 144 СК не следва да се ангажира преди съпружеската.
Съдът трябва да съобрази дали съпругът действително има възможност да дава издръжка, а не да се ограничи до формалното обстоятелство, че учащата е омъжена. В настоящото производство липсват доказателства, установяващи че съпругът е в невъзможност да реализира доходи съобразно трудоспособността и квалификацията си, че не притежава имущество, че здравословното му състояние не позволява да издържа семейството и т.н. Обстоятелството, че съпругът не работи или получава по-ниски доходи поради ниската си квалификация, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка и такава се дължи от родителя, като задължен от следващия ред.
Предвид изложеното до тук, съдът счита, че следва да се уважи предявеният иск за прекратяване на месечната издръжка в размер на 200 лв., присъдена чрез решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС - Силистра за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126/2025г. по описа на ОС – Силистра.
Що се касае до иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща издръжка, заплатена от ищеца за месеците от септември до декември 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2025 г., до окончателното й плащане, то този иск правилно е отхвърлен от районния съд.
Съдът счита, че издръжката, платена до предявяване на иск не е недължимо платена.
Ищецът, знаейки за новонастъпилото събитие, е продължил доброволно да превежда на ответницата присъдената издръжка, като завежда дело за прекратяването й едва през м. декември 2025г. В този случай съдът приема, че тя е платена от него в изпълнение на негов нравствен дълг вследствие на близката им роднинска връзка и в съответствие с нравите на съвременното българско общество според което, родителите, като роднини от най-близък кръг и от чувство за взаимопомощ, по своя преценка, доброволно подпомагат децата си, независимо че са навършили пълнолетие и вече са семейни. А и към момента на превеждане на средствата, те са били от полза за ответницата, с оглед задоволяване обективни нейни нужди, като не се оспорва твърдението й, че с тях тя е покривала належащи й в този период разходи. Всичко това налага извод и за обосноваване на хипотезата на чл. 55, ал.2 ЗЗД, като условие за задържане на даденото, т.е. съществували са житейски причини и фактически основания, за да възникне нравствения дълг между бащата и дъщерята.
Ето защо, този иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен. Като е достигнал до 4 същия краен извод по него, СРС е постановил правилен съдебен акт.
Съобразно изхода на процеса пред въззивната инстанция, в полза на жалбоподателя следва да присъдят разноски в размер на ДТ по първия иск, възлизаща на 288 лв. или 147.25 евро /по втория иск ДТ е 50 лв., като платената общо пред СРС ДТ е 338 лв. или 172,82 евро/ и за платена ДТ пред СОС за обжалване решението по този иск -73.62 евро или общо 220.87 евро., както и на адв. М. М. И. от САК, с личен № 1600748910, на осн. чл. 38 ЗА във вр. с чл.
25, ал.1 НПП сумата от 150 евро за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции – 100 евро за първата и 50 евро за въззивната. Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 428/22 г. съдът не е обвързан от минималните размери в НВАР, като в случая присъденото възнаграждение съответства на спецификата на казуса, касаещ финансови отношения между най- близки роднини - баща и дъщеря, усилията на защитата при упражняване на правата на безплатно представлявания ищец и жалбоподател по въззивната жалба, вкл. и това, че във въззивното производство не са събирани доказателства, а и адвокатът не се явява в съдебно заседание пред окръжен съд. Определяйки размера на възнаграждението, съдът ползва като коректив и съобразява и посочените такива в чл. 25, ал.1 НПП.