Решение № 5765 от 11.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5765 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20241100501282 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 04.09.2023г., постановено по гр.д. № 57999/2020г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е разпределено ползването на недвижим имот, представляващ дворно място ПИ с идентификатор ***, с административен адрес, гр. София, район Витоша, ул. ****, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и

*** и на разположените в него лятна къща с площ от 6, 87 кв.м.; дървена барака нова с площ от 9, 55 кв.м.; стълбището за втория етаж със застроена площ от 5, 56 кв.м., между собствениците: от една страна И. Г. Б., Б.

Г. Б. и М. Г. Б. и от друга страна – Б. Д. Б., съобразно ВАРИАНТ А2 от приложените като скица-проект към заключение от съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице Д.В.П., приложено на лист 88-95 от делото, която е неразделна част от настоящото решение, като:

1.

И. Г. Б., Б. Г. Б. и М. Г. Б. ще ползват общо ДЯЛ № 1 от ВАРИАНТ А2 от заключението на вещото лице, включващ обозначените в червен цвят от скицата части, както и лятната къща с площ от 6, 67 кв.м., от дворно място ПИ с идентификатор*** с административен 1 адрес, гр. София, район Витоша, ул. ****, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***

2.

Б. Д. Б. ще ползва ДЯЛ 2 от ВАРИАНТ А2 от заключението на вещото лице, включващ обозначените в син цвят от скицата части, както и дървената барака с площ от 9, 55 кв.м. от дворно място ПИ с идентификатор*** с административен адрес, гр. София, район Витоша, ул. ****, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, като е постановено стълбището за втория етаж на жилищната сграда, построена в дворно място - ПИ с идентификатор ***, с административен адрес, гр. София, район Витоша, ул. ****, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***, което стълбище е със застроена площ от 5, 56 кв.м. и е обща част на сградата, да се ползва общо от съсобствениците от една страна И. Г. Б., Б. Г. Б. и М. Г. Б., и от друга страна Б. Д. Б..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б. Д. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че решението в тази част е неправилно, доколкото по делото е установено, че не е възможно общо ползване на стълбището за втория етаж на изградената в поземления имот къща. Излага, че таванът на сградата не е подпокривно пространство – обща част на сградата, който да има нужната височина, пространство и обем, до който да има нормален достъп от стълба. В случая към тавана няма стълби, а до него се достига чрез капандура от втория етаж след стълбището и достъпът до него е необходим единствено с оглед евентуални ремонти. По тези съображения счита, че стълбището към втория етаж на къщата по никакъв начин не обслужва нуждите на ищците, като ползването му само от ответника не възпрепятства нито ограничава правата на ищците по отношение на притежавания от тях самостоятелен обект. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в посочената му част и постановяване на друго, с което искането по чл. 32, ал. 2 от ЗС да се отхвърли. Във въззивната жалба се излагат съображения за 2 неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение ползването на лятната кухня и дървената барака, доколкото погрешно е било възприето, че предимно ищците са полагали грижи за лятната кухня.

Напротив, не е било спорно, че единствено ответникът е поддържал цялото дворно място, включително и лятната кухня. Въззивникът поддържа доводи за необоснованост на решението в частта, относно приетия вариант за разпределение на ползването. Счита, че съдът е избрал вариант, който вместо да улесни страните и да въведе яснота в ползването, би довел до разпределяне на малки части и възможности за нови спорове относно конкретните граници на всички части и начина на ползването им от всеки съсобственик. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което разпределението на ползването на дворното място, лятната кухня и дървената барака да се извърши съобразно вариант Б1 от заключението на вещото лице по техническата експертиза, като за ответника бъдат отредени за ползване включените в дял 2 части от имота, ведно с лятната кухня.

Въззиваемите И. Г. Б., Б. Г. Б. и М. Г. Б. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При съобразяване на посочените правомощия, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

На етапа на въззивното производство между страните по делото не е спорно обстоятелството, че същите са съсобственици на процесния имот – поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 294 кв.м., с административен адрес, гр. София, район Витоша, ул. ****, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и

3

***, и притежават право на собственост върху самостоятелни обекти в изградената в имота жилищна сграда. Ищците Б. Г. Б. и М. Г. Б. се легитимират въз основа на съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1350/1993г. по описа на Четвърти районен съд – София, като собственици при равни квоти от по ½ ид. част на първи етаж от сградата, състоящ се от дневна, кухня, килер, входно антре, вътрешно антре, застроен на 43, 35 кв.м., заедно с целия полуподземен етаж, състоящ се от механа, коридор и тоалетна, застроен на 20, 96 кв.м., заедно с гараж с площ от 21, 83 кв.м., заедно със складово помещение с площ от 8, 11 кв.м. и складово помещение от 17, 66 кв.м., заедно със 66, 90 % ид. части от общите части на сградата, включващи входното антре и площадката пред стълбата за втория етаж със застроена площ от 4, 70 кв.м. и стълбището за втория етаж със застроена площ от 5, 56 кв.м., заедно с ½ ид. част от дворното място и 1/2 ид. част от подобренията и постройките в него, представляващи лятна къща със застроена площ от 6, 67 кв.м. и дървена барака – нова със застроена площ от 9, 55 кв.м., барака дървена – стара със застроена площ от 7, 20 кв.м. Със същата спогодба в дял на ищцата И. Г. Б. е предоставено /учредено/ правото на ползване до края на живота й върху описаните по-горе недвижими имоти. Не е спорно, че ответникът Б. Д. Б. е собственик на втория етаж на процесната жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и притежава 1/2 ид. част от подобренията и постройките в имота, представляващи лятна къща със застроена площ от 6, 67 кв.м. и дървена барака – нова със застроена площ от 9, 55 кв.м., както и че притежава ½ д. част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 294 кв.м., с административен адрес - гр. София, район Витоша, ул. ****.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза относно начина на разпределение ползването на процесните имоти – поземлен имот с идентификатор ***, стълбището към втория етаж в жилищната сграда със застроена площ от 5, 56 кв.м. /определено в представената съдебна спогодба като обща част/, лятната къща със застроена площ от 6, 67 кв.м. и дървената барака – нова, с площ от 9, 55 кв.м. Вещото лице е изготвило три варианта за разпределение на дворното място и двете помощни постройки, като разликата във варианти А1 и А2, респективно – Б1 и Б2, се изразява единствено в разпределението между лятната къща и бараката към всеки един от определените дялове за лично 4 ползване. И в трите варианта са определени площи за общо ползване между страните, включващи подход към общата сграда – контур 1-2-23-24 от скиците; подход към гаража и допълващото застрояване – по контур 12-13-1415-16-17-18-19-20-21; прилежащите площи около сградите с цел обслужване и поддържането им и общо ползване на двете чешми – едната до входа, другата в северната част на къщата и общ простор. В заключението е посочено, че експертът е съобразил всеки от дяловете да има терен както към улицата, така и в северната част на дворното място. Във всички варианти алеята за коли е определена в частта за общо ползване, като всеки дял за лично ползване е формиран от части, разположени в различни точки от дворното място, прекъснати от площите за общо ползване на страните. Така всеки един дял се състои от две, респективно – три самостоятелни части, отделени една от друга от площите за общо ползване или граничещи с частите от другия дял. Вещото лице не е посочило в нито един от предложените варианти за разпределение каква е площта /квадратурата/ на всеки един от дяловете, включително и на определените за общо ползване части. По тези съображения и предвид обстоятелството, че тази непълнота не е била констатирана от първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав е допуснал служебно изслушването на повторна техническа експертиза, която да изготви графични варианти за разпределение на ползването на процесния поземлен имот и на разположените в него лятна къща и дървена барака, с посочване на квадратурата /площта/ на всеки един от дяловете за лично ползване и на определените площи за общо ползване и при съобразяване на характеристиките на дворното място, включващи части с денивелация на терена.

Вещото лице по приетата във въззивното производство повторна техническа експертиза е изготвило два варианта за разпределение ползването на дворното място и на допълващите постройки. При извършения оглед на място е констатирало, че площта на двуетажната жилищна сграда е 54 кв.м.; площта на лятната къща е 8, 20 кв.м. и на дървената барака – 11, 20 кв.м., а на дворното място – 1 294 кв.м. Посочено е, че собственият на ищците гараж се намира под първия етаж на сградата. При изготвяне на вариантите експертът е съобразил фактически установеното на място ползване на дворното място, както следва: ответникът Б. Б. ползва западната част на имота /вляво от пътеката към жилищната сграда/, както и северната равнинна част зад къщата, 5 като тези части са облагородени и добре поддържани. Във вариант 1 е предложено обособяването на дял 1, както следва – 300 кв.м. + 181 кв.м. + 74 кв.м. или общо 555 кв.м., оцветени в синьо – за ползване от ищците и дял 2 – 530 кв.м. +2 3 кв.м., или общо 553 кв.м., оцветени в червено – за ползване от Б.

Д. Б.. Във вариант две е обособен дял 1, състоящ се от 181 кв.м.+300 кв.м.+73 кв.м., или общо 554 кв.м., оцветени в синьо – за ползване от ищците и дял 2 – 308 кв.м.+226 кв.м.+ 23 кв.м., или общо 557 кв.м., оцветени в червено – за ползване от ответника Б. Д. Б.. И в двата варианта в дела на ищците /а не като обща част/ е включена алеята за коли, по която се осигурява достъп до собствения им гараж. Лятната къща е включена към дял 2 във всеки един от вариантите, респективно – дървената барака е включена в дял 1 във всеки от вариантите, предвид изразеното становище от страните при извършения оглед от вещото лице. Определени са и частите за общо ползване, оцветени в жълто, а именно – пътеката от дворната врата до жилищната сграда – 20 кв.м., пътеката до лятната кухня и бараката – 9 кв.м., като площта на жилищната сграда, както и плочниците около нея – 121 кв.м. и площта на дървената барака и лятната кухня, заедно с плочниците около тях – 34 кв.м., са изключени от квадратурата за разпределение на ползването, т.е. ще се ползват общо от страните. Вещото лице е посочило, че в дворното място е налице денивелация – в предната /южната/ част от имота, където има подпорни стени от камък с височина 1, 10 – 1, 80 м., както и при гаража. Във всеки един от предложените варианти експертът е включил във всеки дял както равнинна, така и по-стръмна част. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че само площта зад къщата /северната част на имота/ е равна, а в предната част най-високата денивелация е 1, 80 м. – в частта при вратата на гаража и в триъгълната част на имота към ул. “Беловодски път” с площ от 181 кв.м. Експертът е пояснил, че в площите към улицата, определени за ползване от ответника, също има денивелация около 1, 10 м., но в тази част имотът е терасиран и има изградена подпорна стена.