Решение № 2589 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2589 гр. С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110211863 по описа за 2024 година

Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба от Ч. Л. С., ЕГН: **********, чрез адв. К. М. от САК, срещу заповед за задържане с рег. № 4332зз- 244/25.07.2024г., издадена от Д. И. З., на длъжност младши автоконтрольор на ОПП СДВР, гр. С., с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Ч. Л. С., ЕГН: **********, е задържан за срок от 24 часа.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че е бил нарушен редът, по който се вземат наркотични вещества с Drugtest устройството и който е отчел положителен резултат за употребата на “бензодиазепини”, тъй като не бил попитан от полицейските служители дали десет минути преди вземане на пробата е ял, пушил, дъвчил или държал в устата си нещо, както и полицейските служители не мерили дали външната температура е над четиридесет градуса. и не били измерили относителната въздушна влажност дали е между пет и деветдесет и пет процента. Поддържа и че е ноторно известно, че Drug Test 5000 STK дава положителни резултати за HB и при прием на хранителни добавки, витамини и други лекарства. Сочи, че поради прекарано онкологично лекарство е приемал хранителни добавки и витамини. Изложени са и съображения за липса на материалноправни предпоставки за задържането, както и за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане. Прави се искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. К.

1

М. - САК поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът се представлява от юрк. П., който моли обжалваната заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. По делото са постъпили и писмени бележки от името на ответната страна.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 25.07.2024г. около 14.10 часа в гр. С., кв. “Д.” , бул. “Ц.Л.” № 12 с посока на движение от ул. “Копенхаген” към ул. “Димитър Списаревски” жабопоадтелят Ч. Л. С. управлявал моторно превозно средство лек автомобил “Ауди”, модел А7, с рег. № ***, когато бил спрян от служители на МВР - свидетелите Г.П. и Д. З. за извършаване на полицейска проверка. П. и З. установили самоличността на водача в лицето на Ч. С., като по отношение на него извършили проверка с Drugtest 5000 № ARPG - 0013 за употреба на наркотични вещества, като уредът показал положителен резултата за употреба за бензодиазепин. На водача бил извършен тест за алкохол с AlcoDreger 7510 с фабричен номер 019, който отчел 0,28 промила алкохол в кръвта, респективно на С. бил съставен АУАН Серия GA № 1388560, а също така бил издаден талон за медицинско изследване с номер 107150 за ВМА и ЗППАМ с № 2010. на свидетеля били взети проби за кръв и урина във ВМА и била назначена съдебна химикотоксикологична /токсико-химична/ експертиза.

За задържането на жалбоподателя била издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. № 4332зз- 244/25.07.2024г., издадена от Д. И. З., на длъжност младши автоконтрольор на ОПП СДВР, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Ч. Л. С., ЕГН: **********, е задържан за срок от 24 часа. Като правно основание за задържането било посочено водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества - чл. 343б от НК, като не били посочени нормативните актове, към които се отнасят разпоредбите.

По случая било образувано досъдебно производство № 715/2024г. по описа на 08 РУСДВР, пр. пр. № 30360/2024г. по описа на С. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото гласни доказателства – приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 140, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР Д. И. З.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал.

Заповедта за задържане на жалбоподателя обаче противоречи на материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на 2 закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Съгласно посочената в заповедта норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задължителното съдържание на заповедта за задържане е уредено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане се посочват фактическите и правните основания за задържането. В случая е посочено, че фактическото и правно основание за извършването на задържането е, че водачът управлява МПС след употреба на наркотични вещества - чл. 343б НК, без дори да е посочено въз основа на коя алинея от съответната разпоредба се позовава жалбоподателя, като не са посочени по отношение и на фактическите основания за задържането - и за какво конкретно наркотично вещество се осъществява задържането, с което не се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за излагане на правните и фактическите основания за задържане на лицето. С. е задържан, без да е налице посочване на конкретно фактическо основание за задържането му.

Липсва словесно посочване на фактическото основание за задържане в пълнота, което ограничава правото на защита на задържаното лице, лишавайки го от възможността да научи в какво е обвинено и да организира защитата си. Ограничено е предвиденото в ЕКПЧ право на жалбоподателя да бъде информиран за основанието за задържането си. Съгласно т. 577 от Дело С467/2018 г., образувано по Преюдициално запитване, отправено от РС Луковит, България "към качеството на заподозряно лице може да се прибави това на арестувано или задържано лице. Член 4 и член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 визират именно тази хипотеза, като задължават държавите членки да гарантират, че на лице в такова положение "се предоставя незабавна писмена декларация за правата" (член 4) и то бива информирано относно основанието за ареста или задържането му (член 6). В случая това право на жалбоподателя е нарушено.

Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил цитираните по-горе нормативни разпоредби, без да посочи фактически основания в конкретика, което не представлява мотивиране на акта, т. е. не е посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време.

Изискването на закона за мотивираност на административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.

Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на 3 съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното нарушение, също така се затруднява провеждането на защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.

Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби N050027/08 и N050781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта.

С оглед гореизложеното Съдът счита, че оспорената заповед за задържане не отговаря на законоустановените изисквания за нейното съдържание, тъй като е немотивирана, липсва посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, а правните основания са посочени неясно, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно- производствените правила отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса - 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 АПК, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Ч. Л. С., ЕГН: **********, заповед за задържане с рег. № 4332зз244/25.07.2024г., издадена от Д. И. З., на длъжност младши автоконтрольор на ОПП СДВР, 4 гр. С., с която Ч. Л. С. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Ч. Л. С., ЕГН: **********направените по делото разноски за държавна такса от 10, 00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - С. град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5