Определение № 399 от 16.10.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Смолян, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500402 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 270/16.06.2023 г. по гр.дело № 765/2022 г. Смолянският районен съд ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК и във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД спрямо К. А. К., че съществува вземането на „Първа инвестиционна банка” АД-гр. София по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 163/31.03.2022 г., издадена по ч.гр.д.

№ 261/2022 г. по описа на РС - Смолян, за сумите: 2 361,40 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; наказателна лихва в размер на 152,59 лв. за периода 08.11.2021 – 07.03.2022 г. вкл.; законна лихва в размер на 13,77 лв. за периода 04.03.2022 – 24.03.2022 г. вкл., както и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 48 лв.

Същевременно

Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ : иска за главницата за разликата над уважения размер от 2 361,40 лева до пълния претендиран размер от 2 500 лв.; иска за обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 499,90 лв. за периода 19.05.2019 – 12.03.2020 г. вкл. и иска за обезщетение за забава за просрочени плащания за разликата над присъдения размер от 152,59 лв. до пълния предявен размер от 1 103,82 лв., 1 както и за периода от 14.05.2020 – 08.11.2021 г.; както и иска за законна лихва в частта за разликата над уважения размер от 13,77 лв. до пълния претендиран размер от 14,59 лв.

С решението К. К. е осъдена да плати на „Първа инвестиционна банка” АД-гр.София 430,84 лева за направените деловодни разноски в исковото производство и 144,29 лева за направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 261/2022 г. на РС - Смолян, пропорционално на уважената част от исковете.

От своя страна „Първа инвестиционна банка” АД-гр. София е осъдена да заплати на К. А. К. разноски от 228,94 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД-гр.София с допустима въззивна жалба, подадена чрез юрк.Хр. П., атакува решението В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете и против К. К. за: главницата за разликата над уважения размер от 2 361,40 лева до пълния претендиран размер от 2 500 лв.; за обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 499,90 лв. за периода 19.05.2019 – 12.03.2020 г. вкл. и иска за обезщетение за забава за просрочени плащания за разликата над присъдения размер от 152,59 лв. до пълния предявен размер от 1 103,82 лв., както и за периода от 14.05.2020 – 08.11.2021 г.; за законна лихва в частта за разликата над уважения размер от 13,77 лв. до пълния претендиран размер от 14,59 лв.

Банката иска отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаване на исковете в пълен размер, както и присъждане на всички разноски пред двете инстанции.

С разпореждане № 410/19.09.2023 г. въззивният Смолянски окръжен съд ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София; като УКАЗВА на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София чрез юрк.Хр. П., в едноседмичен срок от съобщението, да посочи, в молба с препис за ответната страна:

1. Съобразно всяко едно от усвояванията от К. К., отразени в таблицата на стр.2 и 3 от исковата молба, да посочи кое от усвояванията е резултат от теглене или плащане на ПОС терминал от самата К. и кое – в резултат на капитализиране на лихва или такса от страна на банката съгласно т.8.1.4 от ОУ, на коя дата е падежът и какъв е размерът/от кои и в какъв размер отделни пера се формира/ на всяка една дължима минимална 2 погасителна вноска;

2. Всяка от таксите, включени като усвоявания от банката, на кое точно основание от договора и ОУ е начислена;

3. Как точно са формирани посочените в исковата молба обезщетения за забава от 499,90 лв. и от 1103,82 лв., като се посочи всеки отделен период и размер за този период на дължимите суми, включително върху каква „главница“ са начислени/дали тя включва капитализирани лихви и такси/, съобразно усвояванията в таблицата на стр.2 и 3 от исковата молба, както и на кое основание от договора и ОУ;

4. Има ли и в какви точно размери и за какви точно периоди начислена лихва по т.8.1. и 8.2 от договора.

С разпореждането също така банката е предупредена, че, ако посочените нередовности не се отстранят в определения срок, решението в обжалваните части ще бъде обезсилено и производството по делото в тази части – прекратено.

Препис от разпореждането е получен от представител на банката-жалбоподател на 03.10.2023 г.

С постъпила в срок молба вх.№ инвестиционна банка“ АД излага следното:

3322/11.10.2023 г.

„Първа

1. Че банката не е извършвала капитализиране на лихви;

2. Сумите от 409,90 лв. и 1 103,82 лв. представляват наказателна лихва, начислена на основание т.9 от договора за кредит, но за различен период:

– 499,90 лв. са обезщетение за забава за просрочените плащания/лихва за просрочие/ за периода 19.05.2019 г. – 12.03.2020 г. включително, дължима на осн.т.9 от договора за кредит;

1 103,82 лв. са обезщетение за забава за просрочените плащания/лихва за просрочие/ за периода 14.05.2020 г. – 03.03.2022 г. включително, дължима на осн.т.9 от договора за кредит.

Причината да се търси наказателна лихва за два периода са приетите мерки, свързани с пандемията Ковид-19, като за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. банката не претендира наказателна лихва.

3. Представя детайлна разбивка на начислените наказателни лихви и 3 детайлно движение по кредита; уточнява, че движението по кредита е разделено на два периода предвид обстоятелството, че има промяна в системите на банката. Към тази точка следва таблица от 11 страници, с колони: „Вальор“, „Дебит/Кредит“, „ Сума дебит“, „Основание“, „Референция“, „Описание“, „Наредител/получател“ и „Банкови детайли“;

4. За периода на действие на договора за кредит банката е начислявала два вида такси - такса за теглене от банкомат /АТМ/ и годишна такса за поддържане на картата.

- таксата за теглене от банкомат е посочена като дължима в Тарифата на банката за такси и разноски, Раздел VІІ-Банкови карти, раздел Б.Кредитни карти, т.6 от тарифата;

- годишната такса за поддържане на първа карта към сметка на физически лица по вид карта е посочена в Раздел VІІ-Банкови карти, раздел Б.Кредитни карти, т.4 от тарифата.

5. Банката не претендира лихва по т.8.1. и т.8.2 от договора за кредит, като „горе в движението по кредита сме посочили начисляванията на договорната лихва“.

Представено е като приложение и копие от Тарифата за такси и комисиони на ПИБ АД.

При това положение решението в обжалваните от банката части следва да се обезсили и производството по делото в тези части – да се прекрати, тъй като с молбата от 11.10.2023 г. не са отстранени пороците на исковата молба съгласно указанията по Разпореждане № 410/19.09.2023 г.

Това е в изпълнение с разрешенията по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, към които препраща т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Както е посочено и в разпореждане № 410/19.09-2023 г. по настоящото дело, в жалбата на банката се твърди, че ежемесечно кредитополучателят дължи връщане на „минимална погасителна вноска“, определението за която е дадено в неоспорените от ответника по делото и част от Договора за кредит Общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи кредитни карти с чип Mastercard и Visa, и по конкретно Раздел I, т. 1.1, буква „р“. Тази минимална вноска представлява общата сума, 4 която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа,съставляваща: • 3% (три процента) от дебитното салдо по сметката (сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева, както и; • пълният размер на месечната вноска при разсрочено погасяване съгласно т.10.5.-10.12, от настоящите Общи условия.

Ищецът-жалбоподател в жалбата възпроизвежда определението за „минимална погасителна вноска“, но нито в исковата молба, нито в жалбата сочи точния им размер, падеж и пера, съобразно таблицата на л.2 и 3 от исковата молба, от които зависят всички пера но предявените искове.

Жалбоподателят с молбата за изправление се е задоволил да представи в табличен вид извлечение от деловодната система на банката за клиента К. К., отразяваща движение по сметката за периода 18.10.2015 г. – до 04.03.2022 г., без въобще да отговори на най-важните за спора въпроси, заради които исковата молба е оставена без движение: на коя дата е падежът и какъв е размерът/от кои и в какъв размер отделни пера се формира/ на всяка една дължима минимална погасителна вноска; обезщетенията за забава от 499,90 лв. и от 1103,82 лв., върху каква точно „главница“ са начислени.

В представената към молбата от 11.10.2023 г. таблица не само, че не се откриват отговори на тези въпроси, а и по този начин се прави опит активното поведение, което предписва чл.127 ГПК - всеки ищец да направи в исковата молба своите надлежни-ясно формулирани твърдения относно обстоятелствата по смисъла на т.4 от ал.1 на чл.127 ГПК, да бъде заместено от непредвидени в закона усилия на съда - сам да гадае и да извлича какви биха могли да са тези обстоятелства, от представени документи. В същото време е недопустимо съдът сам да извлича обстоятелствата по т.4 на чл.127 ГПК които ищецът евентуално би имал предвид. Извличането им от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало, залегнал в чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност излагане на тези обстоятелства има за последица неприведена в редовност искова молба, което води до обезсилване на постановеното по нея решение и прекратяване на делото в тази част.

5

По изложените съображения и на чл.270, ал.3 във вр. с чл.129, ал.4 във вр. с ал.3 ГПК Смолянският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 270/16.06.2023 г. по гр.дело №

765/2022 г. на Смолянския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които: с които са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София против К. А. К., ЕГН **********, за: главницата за разликата над уважения размер от 2361,40 лева до пълния претендиран размер от 2 500 лв.; за обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 499,90 лв. за периода 19.05.2019 – 12.03.2020 г. вкл., и за обезщетение за забава за просрочени плащания за разликата над присъдения размер от 152,59 лв. до пълния предявен размер от 1 103,82 лв., както и за периода от 14.05.2020 – 08.11.2021 г.; за законна лихва в частта за разликата над уважения размер от 13,77 лв. до пълния претендиран размер от 14,59 лв.; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 765/2022 г. на Смолянския районен съд в тези части и производството по В.гр.дело № 402/2023 г. на Смолянския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6