Решение № 428 от 27.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. П., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000305 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №121/13.ІІІ.2024год. постановено по т.д.

№254/2022год. П.. окръжен съд, ХVІІІ състав, е осъдил И. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ** и настоящ адрес **, да заплати на „П.И.*“ АД гр.С., ЕИК **3, съгласно Договор за ипотечен кредит „У.“ **, изменен и допълнен с Анекс№**год., с рег.№**, общо сумата 11 839.15евро, от които: сумата 7 491.10евро, представляваща изискуема главница, сумата 3 551.85евро, представляваща просрочена договорна лихва по кредита, сумата 561.26евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост- 1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год., сумата 128.80евро- наказателна лихва, сумата 51.33евро за непогасени годишни комисионни, разноски за сумата 29.14евро и за сумата 25.67евро, като е ОТХВЪРЛИЛ като погасена по давност претенцията за главница за периода от 7.VІІ.2013год. до 1.VІІ.2020год. до пълния размер от 12 677.86евро, претенцията за договорна лихва по кредита до пълния предявен размер от 8 209.97евро, претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 1 датата на предсрочната изискуемост- 1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год. до пълния и предявен размер от 2 341.89евро, претенцията за наказателна лихва по кредита до предявения размер от 4 597.94евро, както и претенцията за разноски по събирането на вземането до претендирания размер от 77евро и от 87.41евро, както и за комисионна до претендирания размер от 373.79евро.

Осъдил е Н. Д. М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **, община Р.и, да заплати на „П.И.*“ АД гр.С., ЕИК **, съгласно Договора за ипотечен кредит „У.“ **, изменен и допълнен с Анекс№**год., с рег.№**, общо сумата 19 637.72евро, от които: 11 236.65евро, представляваща предсрочно изискуема главница, сумата 5 327.77евро, представляваща просрочена договорна лихва по кредита, сумата 2 341.89евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост- 1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год., сумата 128.80евро, 193.21евронаказателна лихва, сумата 373.79евро за непогасени годишни комисионни, разноски за сумата 77евро и за сумата 87.41евро, като е ОТХВЪРЛИЛ като погасена по давност претенцията за главница за периода от 7.VІІ.2013год. до 1.VІІ.2020год. до пълния размер от 12 677.86евро, претенцията за договорна лихва по кредита до пълния предявен размер от 8 209.97евро, претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост-1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год. до пълния и предявен размер от 2 341.89евро, претенцията за наказателна лихва по кредита до предявения размер от 4 597.94евро.

Осъдил е И. Д. Т., ЕГН ********** и Н. Д. М., ЕГН

********** да заплатят на „П.И.*“ АД гр.С., ЕИК **3 направените разноски по делото в размер на 2 961.89лв., съразмерно на уважената част от исковете, както и 460лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.78ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП във връзка с чл.25ал.2 ПЗПП.

Осъдил е „П.И.*“ АД гр.С., ЕИК **3 да заплати на И. Д. Т., ЕГН ********** и Н. Д. М., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 2 003.24лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на конституираното трето лице помагач на страната на ответниците- ЗЕ** „Б.Ж.В.*“ ЕАД гр.С., ЕИК **.

С допълнително решение №199/26.ІV.2024год. по т.д.

2

№254/2022год. на П.ския окръжен съд, ХVІІІ състав, на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №121/13.ІІІ.2022год. по т.д.№254/2022год., както следва: в първия осъдителен диспозитив на решението вместо посочената сума 561.26евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост-1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год., да се чете „сумата от 1 561.26евро“, и заличава във втория осъдителен диспозитив „сумата 128.80евро“, както и от отхвърлителната част на същия израза „претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост- 1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год. до пълния и предявен размер от 2 341.89евро“.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№10591/25.ІІІ.2024год. е подадена от И. Д. Т., ЕГН ********** от с.К., ул.М., №*, община С. и Н. Д. М., ЕГН ********** от **, община Р.и, чрез пълномощника им адв. В. Р. от АКП., против решение №121/13.ІІІ.2024год. по т.д.№254/2022год. на П.окръжен съд, ХVІІІсъстав, в частта, с която И. Д. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на "ПИ*" АД гр.С., ЕИК **3 съгласно Договор за ипотечен кредит "У." № ** изменен и допълнен с анекс №**год., рег.№** о б щ о сумата 11 839.15евро, от които: 7 491.10евро- изискуема главница, 3 551.85европросрочена договорна лихва по кредита, 1 561.26евро- законна лихва върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост- 1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год., 128.80евро- наказателна лихва, 51.33евро- непогасени годишни комисионни, разноски за сумите от 29.14евро и 25.67евро, както и В ЧАСТТА, с която Н. Д. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на "ПИ*" АД гр.С., ЕИК **3 съгласно Договор за ипотечен кредит "У." №** изменен и допълнен с анекс№**год., рег.№** общо сумата 19 637.72евро, от които: 11 236.65евро- предсрочно изискуема главница, 5 327.77евро- просрочена договорна лихва по кредита, 2 341.89евро- законна лихва върху главницата за периода от датата на предсрочната изискуемост- 1.VІІ.2020год. до 26.ІV.2022год., наказателна лихва за сумата 193.21евро, за непогасени годишни комисионни сумата 373.79евро, разноски за сумите от 77евро и 87.41евро, с оплаквания за недопустимост, неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили решението на първоинстанционния съд в обжалваната му 3 част, като недопустимо, а при условие на евентуалност, ако съдът приеме, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част и вместо това постанови друго, с което отхвърли предявените искове, като неоснователни. Счита, че решението на първоинстанционният съд е недопустимо, тъй като ищецът е направил неправомерно изменение на предявените искове по чл.214ал.1 ГПК. Решението на първоинстанционният съд е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон- чл.114 и чл.116 ЗЗД. Първоинстанционният съд не е обсъдил и неравноправността на клаузата на чл.8.1.3 от Общите условия на б., тъй като тя не съдържа ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което договорът ще бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора.

Даденият 7дневен срок в поканите за доброволно изпълнение, не е подходящ по смисъла на чл.432ал.2 ТЗ. Счита, че е налице несъответствие между броя на анюитетните вноски по договора за кредит с погасителния план към него /последната вноска е с падеж 7.VІІІ.2023год./. Първоинстанционният съд не е съобразил, че съгласно ТР№5/21.І.2022год. по тълк.д.№5/2019год. на ОСГТК на ВКС „при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг /15.V.2019год./, който срок спрямо покойната З.Г. М.а, починала на **год., е изтекъл на 16.ХІ.2019год. Твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и по отношение на акцесорните вземания, които са приети за дължими и за периода, обхванат от чл.6 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.ІІІ.2020год., съгласно който закон, по време на извънредното положение, обявено от НС и за преодоляване на последиците до два месеца след отмяната му, не се начисляват лихви за забава и неустойки. Неправилно ОС- П. е приел, че ответниците не са доказали възраженията за надлежното уведомяване на б.ищец за настъпилото застрахователно събитие- смъртта на наследодателя Д.

М., както и представянето на надлежните медицински документи по сключената застраховка „Живот и безработица“ между ищеца и ЗЕ** „БЖ.В.И.Г.“ АД, по която б. ищец следва да се удовлетвори от застрахователя за събиране на вземанията си, а не от ответниците. Претендират за съдебните разноски в настоящето производство, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

4

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.

№14253/22.ІV.2024год. от "П.И.*" АД гр.С., ЕИК **3, чрез пълномощника на изпълнителните директори юрисконсулт М. А. М., с възражение за нейната неоснователност.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№11566/1.ІV.2024год. е подадена от "П.И.*" АД гр.С., ЕИК **3, чрез пълномощника на изпълнителните директори юрисконсулт М. А. М., против решение №121/13.ІІІ.2024год. постановено по т.д.№254/2022год. на П.ски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е прието, че част от главницата в размер на 2 882.42евро е погасена по давност за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Обжалва и решението в частта за акцесорните вземания за дълга на И. Т., като неправилно математически изчислени. Първоинстанционният съд е уважил предявените искове за заплащане на наказателна лихва, но не в общ размер на 6 438.33евро, от които платими от Н. М. в размер на 3 863евро и платими от И.

Т. в размер на 2 575.33евро, за признатия период от 1.VІІ.2017год. до 1.VІІ.2020год., а за по-кратък период- от 7.V.2019год. до 7.VІ.2020год., и само в размер на 386.41евро. Моли въззивнит съд да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново, с което уважи предявените искове и за посочените във въззивната жалба суми. Освен това сочи, че по искане на б. са отстранени допуснати явни фактически грешки в диспозитива на решението, но не и в мотивната му част. Претендира за съдебните разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.

№15275/29.ІV.2024год. от адв. В. Р., като пълномощник на И. Д. Т., ЕГН ********** и Н. Д. М., ЕГН **********, с възражение за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.. апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 5

ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.

Въззивният съд счита за неоснователно възражението на жалбоподателите за недопустимост на решението на ОС-П. поради допуснато нарушение на чл.214ал.1 ГПК и неправомерно изменение на иска направено от ищеца. Процесуалната доктрина определя като недопустими онези съдебни решения, които са постановени от съда в нарушение на диспозитивното начало или в нарушение на императивните правила относно процесуалните предпоставки. Според т.9 от ППВС №1/10.ХІ.1985год. „недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска /десезиране на съда/, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по съгласие на страните и др. Това разбиране е детайлизирано и потвърдено с ТР№1/9.VІІ.2019год. по тълк.д.№1/2017год. на ОСГТК на ВКС, според което „недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество“, т.е. при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването, съществуването или упражняването на правото на иск. Процесуалните предпоставки обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и разреши по същество повдигнатия правен спор между страните.