Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 870 от 19.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 500/2024
Вид
Решение № 870
Подписан
19.06.2024
Състав
Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100900500 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 625 ТЗ вр. чл. 742 ал. 1 ТЗ.

Ищецът „М.“ ООД , представляван от адв. Ю. С. от САК, твърди, че ответникът „М. М“ ООД не е изпълнил свои задължения по рамков договор за продажба в общ размер от 227031,50 лв., формирани за период от 19.10.2023 г. до 10.11.2023 г. Твърди се върху тези задължения да е дължима и неустойка от 0,2 % на ден, а и договорът да е развален поради неизпълнение. Наведен е довод неизпълнението да е резултат от неплатежоспособност на ответника. Поддържа се и довод за настъпила свръхзадълженост. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност на ответника, който и да бъде обявен в несъстоятелност.

В съдебно заседание ответникът, представляван от адв. Г. С. от Адвокатска колегия – Пазарджик, оспорва иска. Твърди, че дружеството е в състояние да изпълнява своите задължения.

Оспорва твърдяните вземания да са станали изискуеми с довод, че договорът предвижда отложено плащане до 120 календарни дни, който период смята да не е изтекъл и да се е съобразявал с този срок. Твърди и вземанията да са предмет на съдебно производство, а договорът да не е прекратен, съответно от прекратения договор да възниква и насрещно задължение за ищеца в размер на 20 % от годишния оборот. Сочи и от разрешаване на спора да зависи това вземане, поради което ответникът се въздържа от плащане.

Управителят на „М. М“ ООД допълва, че дружеството няма задължения освен към молителя, а разполага с краткотрайни материални активи, достатъчни за покриване на тези вземания. Твърди и в рамките на една година да осигурява продажба на стоките и възвръщаемост на паричните средства. След подадените искове прекратили плащанията, водени от разбирането, че до приключване на спора не е добре да се плаща. Изразява и готовност за плащане ведно с лихва върху сумата.

В съдебно заседание ищецът твърди през периода 14.11.2023 г. – 21.12.2023 г. да са възникнали и да не са заплатени и задължения в общ размер от 391129,17 лв. Застъпва теза, че нормата на чл. 303а ТЗ лимитира срока на отложено плащане до 60 дни. Позовава се и на възникнало в полза на ищеца вземане в размер на 73 000 лв., което твърди да произтича от 1 прекратено участие в ответното дружество поради отправено предизвестие.

По съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Ю. С., поддържа иска. Смята за доказано спиране на плащанията предвид направено и от законния представител признание и се позовава на чл. 608 ал. 3 ТЗ. Претендират се разноски. Прави и възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от ответника. Навежда доводи в писмени бележки.

Законният представител на ответника – управителят Г. А., застъпва теза, че дружеството не е в несъстоятелност, а процесуалният му представител – адв. Г. С., оспорва иска като смята иска за опроверган от заключението на вещото лице, позовавайки се на положителен коефициент за обща ликвидност и близки до референтните стойности допълнителни индикатори.

Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се налага извод за постигнато на 28.02.2017 г. съгласие между страните да продават взаимно продуктите си за срок до 28.02.2028 г. Съгласно чл. 5 ал. 1 от договора цената на доставките може да се плати отложено от 60 до 120 дни, считано от датата на доставка.

Страните не спорят, че по този договор ищецът е доставил на ответника за периода от 19.10.2023 г. до 10.11.2023 г., включително стоки на обща стойност 227031,50 лв., а за периода от 14.11.2023 г. до 21.12.2023 г., включително – стоки на обща стойност 391129,17 лв. Няма спор и че тези суми не са заплатени от ответника.

Видно от отразения и неоспорен входящ номер на документа на 29.01.2024 г. ответникът е получил писмено изявление от страна на ищеца, че с оглед нормата на чл. 303а от Търговския закон, целяща да предотврати отрицателен ефект върху ликвидността и да усложнява финансовото управление на дружествата, смята срокът за плащане за ограничен до 60 дни. Поискано е да бъдат изплатени просрочените задължения.

На 05.02.2024 г. (според неоспорения входящ номер на документа) ответникът писмено уведомен е уведомен, че поради неизпълнение на поканата от 29.01.2024 г. прекратява договора от 28.02.2017 г.

От заключението на вещото лице съдебна финансово-икономическа експертиза се установява, че в рамките на изследвания период финансово-икономическите показатели в стойностно изражение намаляват от 5219 хил.лева през 2019 г. на 4077 хил. лева към 31.12.2023 г., без обаче това да рефлектира върху оперативната дейност на дружеството. Основен дял от краткотрайните активи на дружеството се формира от материалните запази – стоки. Дружеството ползва по договор за 10-годишен наем сгради, обуславящо както осчетоводен дълготраен материален актив, така и равностойното му дългосрочно задължение в значителен размер. Като дълготраен актив отчита и автомобилен парк, а при незначителна стойност и други материални активи. През изследвания период вещото лице установява и относително постоянно ниво на краткосрочните вземания, формирани преимуществено от основната дейност на дружеството.

Установява се постъпателно нарастване на финансовия резултат на дружеството през годините, обуславящо и траен ръст на собствения капитал. Дружеството осъществява дейността си предимно с привлечени средства, но отчита последователно намаляване размера на задълженията по абсолютен размер и процентен дял към сумата на пасива при преобладаващо участие на дългосрочни задължения, а краткосрочни задължения предимно към свързани предприятия и в по- 2 малък размер към доставчици, персонал и публични задължения. Същевременно се установява относително постоянно ниво на положителен нетен оборотен капитал (с изключение на 2020 г.).

Ответникът отчита задължения към ищеца в общ размер от 811806,85 лв.

През целия изследван период дружеството отчита превишение в размера на приходите от дейността спрямо разходите за осъществяването й, обуславящо и формирана печалба през целия период.

Коефициент за ликвидност

Референтни стойности

Към

31.12.2023 г.

Към

31.12.2022 г.

Към

31.12.2021 г.

Към

31.12.2020 г.

Към

31.12.2019 г. обща ликвидност

1

1,89

2,19

2,26

0,69

1,94 бърза ликвидност

0,6-1,0

0.26

0.33

0.47

0.33

0.37 незабавна ликвидност

>0,5

0,11

0,003

0.12

0.13

0.09 абсолютна ликвидност

0,2

0,003

0,003

0.001

0.068

0.003

Коефициент за финансова автономност

Референтни стойности