Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16042 от 13.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24892/2025
Вид
Решение № 16042
Подписан
13.08.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.149, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 16042 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110124892 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „****“ ЕАД срещу „***“ АД и „***“ ЕООД искова молба.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „****“ АД, с която дружеството оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че в една искова молба ищецът е посочил като ответници две юридически лица, които притежават обособени/ самостоятелни/ офиси в една сграда.

Сочи, че законът предвижда продажбата на топлинна енергия за небитови нужди да се осъществява въз основа на писмен договор, като доколкото в исковата молба ищецът твърди, че такъв не е сключван, то не е възникнало и облигационно правоотношение между страните. Счита, че претенцията не е индивидуализирана по основание. Излага съображения, че издадената заповед за изпълнение е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Поддържа се, че същата е издадена в нарушение както на българското право, така и на правото на ЕС, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва да е приемал общи условия, като поддържа, че същите съдържат неравноправни клаузи. Прави възражение, че сумите са завишени и не отговарят на реално потребеното количество топлинна енергия. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установява доставената топлинна енергия.

Оспорва като нищожна и недължима топлинната енергия за сградна инсталация, в случай че такава е начислена. Позовава се на решенията на ВАС относно отмяната на 1 методиката за нейното изчисляване. Оспорва топлинната енергия да е начислена въз основа на реален отчет на уредите, като твърди, че такъв не е правен. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача.

Оспорва начисляването на лихви върху прогнозни сметки. С оглед на изложеното отправя молба за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от „****“ ЕООД. В нея се твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото ищецът сочи взаимно изключващи се основания- неоснователно обогатявани и писмен договор при общи условия. Поддържа се, че между страните не е сключван договор, поради което липсва и облигационно правоотношение. Твърди се, че претенцията не е индивидуализирана по основание. Обосновава се незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Излагат се съображения, че вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 33Д възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за извършената от него доставка на топлинна енергия.

Оспорват се формулираните към вещите лица въпроси. В случай че е начислена топлинна енергия за сградна инсталация се поддържа, че същата е недължима, като се излагат аргументи в тази насока. Оспорва се законосъобразността на Методиката към Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като се посочват съдебните актове, с които същата е отменена. Оспорва се годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, както и размера на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия и следва да бъдат приспаднати от отчетената от топломера топлинна енергия преди да се пристъпи към разпределението й по компоненти. Твърди се, че издаването от ищеца на фактури за заплащане на непоискана топлинна енергия представлява нелоялна търговска практика. Въз основа на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „***” ЕАД срещу „***“ АД и „***“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че дружествата дължат на „***“ ЕАД при условията на разделна отговорност, при квоти ***/** за „***“ АД и ***/*** за „***“ ЕООД, следните суми за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. В. №*, кантори №№**, ***, ** и ***, аб.№***, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.03.2025г. по ч.гр. дело №***/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав, а именно:

2

1. „****“ АД - сумата от 2 456,53 лева /1 256 евро/, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. и 21,99 лева /11,24 евро/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с които суми дружеството се е обогатило за сметка на обедняването на „****“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.02.2025г. до изплащане на вземанията, както и сумата от 467,36 лева /238,96 евро/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022г. до 04.02.2025г. и 4,59 лева /2,35 евро/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 04.02.2025г.,

2. „****“ ЕООД- сумата от 759,69 лева /388,42 евро/, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. и 6,80 лева /3,48 евро/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с които суми дружеството се е обогатило за сметка на обедняването на „***“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.02.2025г. до изплащане на вземанията, както и сумата от 144,53 лева /73,90 евро/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022г. до 04.02.2025г. и 1,41 лева /0,72 евро/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 04.02.2025г.

Във връзка с изложените доводи за нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да бъде посочено, че доколкото заповедта е издадена от орган в рамките на правораздавателната му компетентност, в изискуемата писмена форма и има нормативно определеното съдържание, то същите се явяват неоснователни, като липсата на нарочен акт, с който да бъде разпоредено нейното издаване не опорочава същата, тъй като волята на органа е недвусмислено изразена със самото й съставяне. Съдът намира за неоснователни и възраженията относно липсата на надлежна индивидуализация на претенциите, като счита, че ищецът е посочил по ясен начин основанието, въз основа на което претендира процесните суми /неоснователно обогатяване/, конкретизирал е топлоснабдения имот /кантори №№***, ***, *** и ***/, включително с посочване на абонатния номер /3839/, индивидуализирал е вземанията по размер и период, като е формулирал надлежно искането си към съда. Предвид посоченото, исковата молба се явява редовна и допустима и предявените с нея искове следва да бъдат разгледани по същество.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца по предявените искове за главница е да установи 1. количеството реално доставена топлинна енергия до процесните кантори за исковия период, нейната стойност, респективно предоставянето на услугата дялово разпределение, 2. потребяването от 3 страна на ответниците на топлинната енергия, съответно ползването на предоставената услуга, без правно основание, както и 3. тяхното обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и предоставената услуга за дяловото й разпределение, респективно неговото обедняване, а по акцесорните искове за мораторна лихва- 1. съществуването и размера на главния дълг, 2. изпадането на ответниците в забава с изпращането на покана и 3. размера на обезщетението за забава.

За установяване на посочените обстоятелства ищецът е ангажирал писмени доказателства. Видно от приложения към исковата молба Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №***, том**, рег. №***, дело №**/2015г. ответникът „***“ ЕООД е придобил собствеността върху канторска стая №***, а от приетия Нотариален акт №***, том **, рег. №***, дело №***/2010г. се установява, че на ответника „****“ АД е признато право на собственост върху канторски стаи №*** и * * * . Същевременно по делото са налице данни за наличие на облигационно правоотношение между страните по отношение на четири стаи в процесната сграда на бул. В., като видно от съставените на 01.10.2021г., 12.10.2022г. и 16.10.2023г. констативни протоколи, подписани от управителя на ответните дружества, собственост н а „Парагон-Холдинг“ АД са канторски стаи №410, 411 и 411А, а на „****“ ЕООД канторска стая №***. При съвкупна преценка на така събраните писмени доказателства и при липса на доказателства ползването на посочените кантори да се осъществява от трети лица, съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че същите се ползват именно от ответните дружества в качеството им на техни собственици и упражняване на това им правомощие, като посоченото обстоятелство не се и оспорва

На следващо място, между страните не е спорно, че процесните кантори са ползвани за търговски цели, поради което приложение следва да намери §1, т.33в от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ е предвидено, че в този случай продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и лицето, извършващо стопанска дейност. Следователно, за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, необходимо условие за възникване на отношения по покупко-продажба на топлоенергия за стопански нужди е между страните да бъде сключен писмен договор. В този смисъл са и общите условия, в чл.1, ал.2 от които се предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „****“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В процесния случай страните не твърдят такъв да е 4 сключван за процесния период, с оглед на което ищецът не разполага с възможност да претендира процесната сума на договорно основание и единствената възможност за нейното събиране е заявеното от него извъндоговорно основание, а именнонеоснователно обогатяване.

За да бъде прието, че ответниците са се обогатили за сметка на топлопреносното предприятие, следва да бъде доказано, че до ползвания от тях имот е било доставено посоченото в исковата молба количество топлинна енергия. В тази връзка по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изводите на което съдът кредитира като обосновани и компетентно изведени. Съгласно посоченото в него отопляемата кубатура на канторите в сградата на бул. „В.“ №*, е *** м³. Посочено е, че от управителя на „***“ АД е била подадена молба до топлофикационното дружество в която е изявено желание да бъде открита партида за заплащане на ползваната ТЕ за помещенията на адрес бул. „В.“ №***, ет.*** /четири кантори / стаи/, както и че на 18.04.2006г. е сключен Договор №***/3839 между „***“ АД, като продавач, и фирма „***" АД, като купувач, за доставка на топлинна енергия за стопански нужди до посочените кантори, като на 01.07.2006г. е сключено допълнително споразумение към него. Уточнено е, че срокът на договора е изтекъл през 2011г. Отбелязано е, че в офисите на „****" АД и „***“ ЕООД, разположени на ***-ти (надпартерен) етаж, канторски стаи №***, ***, *** и ***, са поставени тапи „вход/изход“, като в проведеното на 14.05.2025г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в резултат на поставянето им в радиаторите не прониква топла вода. Констатирано е, че в процесната сграда дължимите суми се начисляват ежемесечно въз основа на реалния отчет на общия топломер, пропорционално на отопляемия обем на помещенията, като с оглед посочения отопляем обем на канторите, за исковия период от м.11.2022г. до м.04.2024г. доставената топлинна е на обща стойност 3 167,91 лева. В откритото съдебно заседание е направено уточнение, съгласно което начислената топлинна енергия за отопление на самите кантори е прогнозна, определена на база предходни периоди, преди 2022г., когато е имало действащи радиатори. Съобразявайки посоченото, съдът намира за неоснователна претенцията в частта относно цената на доставената за отопление на самите кантори топлинна енергия, доколкото от представените по делото констативни протоколи от 01.10.2021г., 12.10.2022г. и 16.10.2023г. се установява, че през процесния период на отоплителните тела в канторите са били поставени тапи, което е направило невъзможно проникването на топла вода в тях, следователно и доставянето на топлинна енергия до тях.