Решение № 7684 от 16.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7684 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20241100509402 по описа за 2024 година

С Решение № 20009204 от 31.01.2024 г., постановено по гр. д. № 60333/2017 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав е осъдена А. Х. С. да заплати на Й. Н. В., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 9334,50 лв. представляваща обезщетение за неоснователно ползване на първи етаж от двуетажна жилищна сграда като над този размер до първоначално претендирания от 12 000 лв. исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Със същото решение е осъден и Х. Н. М. за сумата от 9334, 50 като над този размер до първоначално претендирания от 12 000 лв. исковата претенция е отхвърлена като неоснователна отменена.

Срещу Решение от 31.01.2017 г., постановено по гр. дело № 60333/2017 г. на СРС в частите, с което се отхвърля като неоснователен предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, с който се иска съдът да осьди Х. Н.

М., ЕГН **********, с адрес - град София, кв."**** да заплати на ищеца сумата от 1200 лвпредставляваща обезщетение за неоснователно ползване не ½ ид.ч. от гараж с площ от 59 кв.м. с идентификатор ***, находящ се в дворното място в гр.София, местността Сеславци" с идентификатор *** и с площ 646 кв.м - за периода от 09.08.2012 година до 09.08.2017 го дина,, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба- 9.8.2017 годинадо окончателното изплащ,ше на вземането.; като неоснователен предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, с който се иска съдът да осъди ответникът да заплати на Й.

Н. В., ЕГН **********, от град София, кв.’Сеславци", ул: **** сумата от 900J3Q- . лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползванена 1/2/една втора/ ид.ч. от селскостопанска сграда с площ от 37 кв.м. с идентификатор ***, находища се в дворното място в гр. гр. София, местността „Сеславци"с идентификатор *** и с площ 646 кв.м.- - за периода от 09.08.2012 година до 09.08.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба - 9.8.2017 година до окончателното изплащане на вземането; на следващо място е отхвърлен като неоспователен предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.31, ал.2 от Закона за 1 собствеността, с който се иска съдът да осъди Х. Н. М., ЕГН ****,Ос адрес - град София, кв." Сеславци', ул.''**** да заплати на Й. Н. В., ЕГН **********, от град София, кв."Сеславци", *** сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ½ ид.ч. от стопанска сграда с площ от 24 кв.м. с идентификатор ***., находяща се в дворното място в гр.София, местността „Сеславци " с идентификатор *** и с площ 646 кв.м.- за периода от 09.08.2012 година до 09.08.2107 година, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба - 9.8.2017 година до окончателното изплащане на вземането; отхвърлен е като неоснователен и предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите, с който се иска съдът да осъди Х. Н. М., ЕГН ****,Ос адрес - град София, кв."Сеславци", ул."**** да заплати на Й. Н. В., ЕГН **********, от град София, кв:'Сеславци", ул."**** сумата от 600,00 лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва, върху обезщетението за непозволено ползване върху горните имоти дължимо за периода от 09.08.2014година до 09.08.2017 година; на последно място се обжалва отхвърлянето като неоснователен предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД. с който се иска от съда да осъди А. Х. С., ЕГН **********, с адрес- град София, кв."Сеславци", ул."**** да заплати на Й. Н. В., ЕГН **********, от град София, кв."Сеславци". ул: **** сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва, върху обезщетението за непозволено ползване върху горните имоти дължимо за периода от 09.08.2014 година до 09.08.2017 година.

Жалбоподателят твърди, че за да отхвърли исковете за обезщетение за неоснователно ползване на гаража и двете селскостопански постройки първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че 1/2 идеални части от тези обекти били собствени на ответника/т.е. в съсобственост/ и тъй като липсвало писмено искане за заплащане на обезщетение, то и исковете са неоснователни.

Постъпила е втора въззивна жалба от адв. Ц. П., като пълномощник на ответника А.

Х. С., срещу Решение № 20009204 от 31.01.2022 г. по гр.д. № 60333/2017г. на 143-ти състав на СРС, в частта, в която съставът на Софийски районен съд е уважил предявения срещу А.

Х. С. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 9334,50 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на първия етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м. с идентификатор ***., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя на 310 квм. и ½ ид.ч. от 320 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ I 338 от кв.28 "а" по плана на град София, местността „Сеславци" с идентификатор *** и с площ 646 кв.м. за периода от 09.08.2012 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба 9.8.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 2. В частта, в която съставът на Софийски районен съд е уважил предявения срещу А. Х. С. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 1200,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ½ ид.ч. от гараж с площ от 59 квм. с идентификатор ***, находящ се в дворното място в гр. София, местността „Сеславци" с идентификатор *** ис площ 646 кв.м. - за периода от 09.08.2012 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба - 9.8.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 3. В частта, в която съставът на Софийски районен съд е уважил предявения срещу А. Х. С. иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за сумата от 900,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ½ ид.ч. от селскостопанска сграда с площ от 37 квлс. С идентификатор ***, находяща се в дворното място в гр. София, местността „Сеславци" с идентификатор *** и с площ 646 кв.м. - за периода от 09.08.2012г. до 09.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба - 9.8.2017г. до окончателното изплащане на вземането; 4. В частта, в която съставът на Софийски районен съд е уважил предявения срещу А. Х. С. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ½ ид.ч. от стопанска сграда с площ от 24 квм. с идентификатор ***, находяща се в дворното място в гр.

2

София, местността „Сеславци" с идентификатор *** и с площ 646 кв.м. - за периода от 09.08.2012 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба — 9.8.2017 г, до окончателното изплащане на вземането.

Постъпила е трета въззивна жалба от адв. Ц. П., като пълномощник на ответника Х.

Н. М. срещу Решение № 20009204 от 31.01.2022 г. по гр.д. № 60333/2017 г. на 143-ти състав на СРС, по гр.д. № 60333/2017 г. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно в частта, в която съставът на Софийски районен съд е уважил предявения срещу Х. С. М. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 9 334,50 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на първия етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м. с идентификатор ***., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и /една втора/ ид.ч. от 320 квм. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИI -338 от кв.28 "а" по плана на град София, местността „Сеславци" с идентификатор *** и с площ 646 кв.м. за периода от 09.08.2012 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба - 9.8.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срокът по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца Й. Н.

В. от адв. Ц. П. от САК, пълномощник на ответници А. Х. С. и Х. Н. М., по гр.дело № 60333/2017 г. Счита, че съдът се е съобразил с всички принципи на гражданския процес, като се е ръководил от процесуалните правила на ГПК, а постановеният акт в обжалваната част е непротиворечив и в синхрон с материалното и процесуалното право, като наведените от жалбоподателя аргументи са неоснователни и несъответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивното производство, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваните части, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения, че той е 3 собственик на имотите, чието владение ответниците не са предали. Поддържа, че периодът, за който се претендира, обрзщетение за неоснователнбо обогатяване на имотите е пет години в перода 09.08.0212 г. до 09.08.2017 г. поради което е налице неоснователно обогатяване на последния и съответно обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

С оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба , спорните права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД, както е приел и районният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното установяване на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти – наличие на увеличаване на имуществото н ответника за сметка на имуществото на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права.