Решение № 189 от 14.08.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Монтана, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №54 от 1.02.2023година постановено по гр.д.

№1770/2021година по описа на РС Монтана е прогласен за нищожен обективирания в нотариален акт № *, TOM *, per№ *от 19.11.2009г дело *от *на нотариус Р.П.с per № *на HK договор за покупко-продажба на недвижими имоти, a именно Поземлени имоти с пл.№ *с площ 3.089 дка и с пл.№ *с площ 9.085 дка, вписан в Агенция no вписванията, Служба no вписванията — гр.*, с № от вх.рег*, Акт № *, TOM *, сключен npu условията на договаряне сам със себе сu от B.В., в качеството му на пълномощник на починалия към онзи момент продавач - Т..П. и ,,А.Ф. АД, като купувач, поради липса на съгласие.Със същото решение е осъдено "А.Ф." АД, с EИK *, седалище и адрес на управление: гр.*, п.к. *, p-u *, бул."*" № * да заплати на В. С., с ЕГН **********, С. С., с ЕГН **********, Й. С., с ЕГН **********, Х. С., с ЕГН ********** и Д. Т., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес град *, ул."*" № *, ет.*, офис № * сумата от 987,00 лева — разноски no делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице В. B.от град *, ул."*" № *, вход *, ет.*, ап*, ЕГН `

1

**********.

Това решение е обжалвано от „А.Ф.“АД гр.*,представлявано от С.К.-изпълнителен директор чрез пълномощника си З. М.-юрисконсулт като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.Жалбата е подробно мотивирана.Твърди се, че съдът изобщо не се е произнесъл по направеното от него възражение, че е придобил имота по давност, на каквато се е позовал в отговора на исковата молба.Смята, че не са налице условията на чл.26,ал.2 от ЗЗД и продажбата на процесния имот не е нищожна като осъществена без представителна власт, тъй като в случая липсата на воля е несъзнателна и са приложими правилата на унищожаемост, в каквато и насока е цитирана съдебна практика.Сделката е осъществена с надлежно пълномощно и към датата на заверката упълномощителя е бил жив и е могъл да формира валидно воля.Излага доводи за приложение разпоредбата на чл.41,ал.1 от ЗЗД по силата на която прекратяването на пълномощието може да се противопостави на трети лица, само ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено или разгласено по начин по който дружеството да узнае.По делото не е установено такова разгласяване и на купувача не му е било известно настъпилата смърт на упълномощителя.Изложени са и доводи, че първоинстнационния съд не е обсъдил възражението за прекомерност на разноските на ищците с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се произнесе по същество като отхвърли така предявения иск и се присъдят разноски за всички инстанции.

Въззиваемите страни В. С. и С. С. и двамата чрез адв.И. Е.в писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК са изложили доводи за неоснователност на жалбата.Отговорите им са подробно мотивиран.Молят съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и им се присъдят разноски за настоящата инстанция, като се остави без уважене възражението за прекомерност на същото.

Останалите въззиваеми страни не са взели становище по жалбата.

Третото лице в процеса също не е взело становище по жалбата и не се явява в съдебно заседание.

2

Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса-ответник в първоинстанционното производство по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуална допустима.Разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови атакуваното решение РС Монтана е приел, че продавачът no договора - Т.П., е починал на 13.09.2009 година, a сключената от негово име сделка е станала на 19.11.2009 година. Kъм момента на сключване на договора, починалото лице Т. П. не е правен субект и не притежава процесуална правоспособност и дееспособност, поради което не е могъл да бъде страна no прехвърлителната сделка. Починало лице не може да сформира и изрази правно валидна воля, нито лично, нито чрез пълномощник. B деня на смъртта на Т.П. -13.09.2009 година, е открито наследството и пo силата на наследственото правоприемство, имуществените права в наследствената маса са преминали към неговите наследници пo закон.

Починалото лице освен, че не може да сформира воля, не разполага и с имуществени права, тъй като всички те попадат в наследствената маса и преминават към неговите наследници.Ето защо, съдът е приел че сделката, сключена от пълномощника, след смъртта на упълномощителя, е нищожна, поради липса на съгласие (липса на воля), на основание чл.26 ал.2 ЗЗД .

По същество въззивна инстанция като намира, че обжалваното решение е правилно, изцяло споделя изложените от РС Монтана мотиви, поради и което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Предвид обстоятелството, че дължи и собствени мотиви, както и по изложените във въззивната жалба възражения, този състав намира следното:

3

Пред първоинстанционния е предявена искова претенция с правно основание чл.124 an.1 ГПК във вр. с чл.26 ал.2, предл.2 от ЗЗД Ищците В. С., С. С., , Й. С., , Х. С., и Д. Т., , чрез процесуален представитсл адв. Т. Г., твърдят в исковата молба, че Т.П., с ЕГН **********, е починал на 13.09.2009г, в 8 часа и 0 минути, и че към момента на смъртта се откриванна наследството на Т.П. .Негови наследници no закон са неговите синове С. С. и В. С., както и дъщерите му - Д.Т., Х.С. и Й.С., което се удостоверява от приложеното копие на Удостоверение за наследници № 270 от 05.11.2019г. на Т.П.с EГH **********.

Установено е по делото, че с Нотариален акт за покупко-продажба № *, TOM * per№ *от 19.11.2009г, дело *от 2009г. на Нотариус Р.П. с per № * на НК, , на 19.11.2009г - малко над 2 месеца след смъртта на Т.П., се сключва процесната покупко- продажба на недвижими имоти, no която Т.П. се явява продавач. Пред нотариус Р. П., се явява лицето В.В. с EГH **********, в качеството си на пълномощник на вече починалия Т.П., като продавач, oт една страна и oт друга като купувач в качеството на пълномощника на ,,А.

Ф." АДС. Така при условията на договаряне сам със себе си, като пълномощник на двете страни - продавач и купувач, В. В. продава от ; името на починалия Т.П. на купувача „А.Ф." АД въпросните имоти, a именно, съгласно нотариален акт: 1) Нива с площ от 9.085 дка (девет декара осемдесет и пет кв.м.), представляваща имот № *(*), втора категория no карта на възстановената собственост на землището в с.*, общ.*, обл. *, находяща се в местността „*", при граници и съседи - имот № *- нива на „*" ООД; имот № *- нива на И.И.; имот № *- нива на Е.А.; имот № *- полски път на община гр.

*; имот № *- нива на М.М.. 2) Нива с плoщ 3.089 дка (три декара и осемдесет и девет кв.м.), представляваща имот № *(*), трета категория no картата на възстановената собственост на землището на с.*, общ. *, обл.*, накодяща се в местността „*", npu граници и съседи: имoт № *насл. на И.С.; имот № *дървопроизв. пл. на насл. на П. С.; имoт № *- дървопроизв. пл. на насл. на Г.А.; имoт № *- пасище мера на община гр.*; имoт № *- полски път на община гр. *; имот № *- нива на М.К.; имот № *- нива на насл. на С.А..

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е дали така изповядата сделка е действителна или не и ако не е на какво основание.

4

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26,ал.2пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на така описания по-горе договор за продажба поради липса на съгласие.Налице е правен интерес от водене на такъв иск, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно водене на настоящия иск, тъй като засяга правната сфера на ищците като наследници на Тодор Петков.

За да бъде уважен иска с правно основание чл.26,ал.2 пр.2 от ЗЗД следва да бъде установено липсата на съгласие от страна прехвърлителя.В настоящия случай се твърди, че липсата на съгласие следва от прекряването действието на пълномощното поради смъртта на упълномощителя.

Действително съгласно чл.41,ал.1 от ЗЗД със смъртта на упълномощителя се прекратяват всички права на пълномощника.В настоящия казус пълномощника се е разпоредил с имота,за който е упълномощен почти два месеца след смъртта на упълномощителя.След като упълномощителя е починал, той вече не съществува като правен субект и не може да изразява воля.Валидна воля за разпореждане с процесните имоти могат да изразяват вече неговите наследници в чиито патримониум е имуществото на техния наследодател.След като няма субект, значи няма воля и това е порок, който води до нищожност на сделката.Сделката е сключена при липса на представителна власт на пълномощника поради прекратяване действието на упълномощаването със смъртта на упълномощителя.Налице е липса на съгласие.Не е налице волеизявление, тъй като правния субект е престанал да същестнвува поради настъпила физическа смърт.В тази вдръзка МОС намира неоснователни доводите развити във въззивната жалба, че сделката е валидна, тъй като волята е била налице към момента на упълномощаването, когато упълномощителя е бил жив.Безспорно това е така, но към момента на изповядване на сделката пълномощникът вече не е бил носител на представителната власт, поради смъртта на упълномощителя, поради което сделката е изповядана при липса на съгласие.Процесните имоти вече на са били в патримониума на упълномощителя, а на ищците по делото, които не изразяват воля за тази продажба.

В случая МОС намира и че не е налице добросъвестност по чл.41,ал.2 от ЗЗД и прекратяването на упълномощаването да не може да се противопостави на жалбоподателя като ответник в първоинстанционното 5 производство, тъй като упълномощения е договарял сам със себе си и като пълномощник на жалбоподателя.

Жалбоподателят не може да придобие повече права от своя п р а в од а т е л . На действителният собственик-ищците по делото са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, от несобственик. Намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава, а третото лице помагач В.

В. към момента на сделката не е могъл да прехвърли права, които не са в потримониума на упълномощителя му.

Неоснователно в процеса е и възражението направено в жалбата, че имота е придобит по силата на давностно владение, продължило повече от десет години, тъй като предмета на спора е нищожност на правна сделка, а не иск за собственост и този доводи в случая са ирелевантни.

При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

По отношение възражението за прекомерното на разноските в първоинстанционното производство, МОС намира същото за основателно с цената на иска по данъчна оценка и същото следва да бъде намалено до размер от 500.00лева

С оглед изхода на делото МОС намира, че на въззиваемата страна се дължат разноски.Тъй като въззиваемите В. Т. и С. Т. се представляват поотделно от адв.Т. Г. и са ангажирали доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение по 1500лева всеки един поотделно като са представени напълно индентични писмени защити и за двамата.Ето защо МОС намира възражението за прекомерност от страна на жалбоподателя и за настоящата инстанция основателно и следва да се уважи, като се присъдят по 750лева на всеки един от В. и С. разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция, тъй като има представени отговори и писмени защити от името на двамата.