Решение № 8178 от 26.09.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8178

Пловдив, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА канд № 20257180701427 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от ЗАНН.

„Хеброс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Радецки“ № 17, представлявано от управителя П. А. с пълномощник адв. Г. М., обжалва Решение № 545/20.05.2025г., постановено по АНД № 2728/2024г. на Районен съд-Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № СЗ-32-ДНСК-211/15.11.2022г., издадено от Началника на ДНСК, за наложена на касатора - имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 237 ал.1 т.6 пр.1-во ЗУТ, с преквалификация на извършеното деяние от нарушение по чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ в административно нарушение по чл.142 ал.5 т.1 вр. с ал.6 т.2 ЗУТ и е потвърдено НП в останалата му част, ведно с осъждане на дружеството да заплати на ДНСК съдебни разноски в размер на 440 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сума от 860лв.- разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения при прилагане на материалния закон. Поддържа, че предявеното обвинение за извършено административно нарушение е лишено от безусловно установена фактическа част, тъй като административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана затова, че действително засегнатата с измененията на проекта част на сградата е по-голяма от отбелязаната от автора на проекта площ „най-малко два пъти“. Посоченото представлява неопределено фактическо твърдение, опровергано от СТЕ, като съдът неправилно приема, че неопределеността на обвинението не е с процесуална тежест, обосноваваща отмяна на НП. Счита се за неправилен извода на ПРС за спазена нормата на чл.34 ЗАНН, тъй като макар обвързан от констатацията на касационна инстанция, в съответствие с чл.355 ал.1 НПК съдът не е ограничен във вътрешното си убеждение /Решение № 141 по НД № 1037/2021г., ВКС/. Твърди се, че датата на откриване на нарушението не е тази на съставяне на констативния протокол от 08.04.2022г., а датата 30.03.2022г., на която уведомлението до ДНСК за издаденото разрешение за строеж /РС/ и изменения в проекта, е постъпило в РДНСК – Стара Загора. С изпращане на РС се прилага и копие от ПУП, без параметрите на който не би могла да се направи преценка за извършено нарушение. Физическа проверка на обекта не е извършена и от протокола е видно, че е съставен въз основа на документална проверка по реда на чл.156 ЗУТ. В тази вр. се счита, че на 30.03.2022г. в РДНСК – Стара Загора са били налични всички относими данни за съставяне на АУАН и срокът е изтекъл на 30.06.2022г. /актът е съставен на 05.07.2022г./. Неправилна според касатора е и преценка на ПРС за отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая за маловажен по см. на чл.28 ЗАНН. Счита се, че преценката за маловажност не може да се основава на констатацията за нарушение предвижданията на ПУП, тъй като според СТЕ изпълнението на архитектурно-художествените елементи в действителните им мащаби от съгласувания от жалбоподателя проект не би компрометирало строежа – няма потенциална опасност за хората и/или самите строежи. В случая обектът е въведен в експлоатация от началника на ДНСК и е одобрен от компетентното лице от общинската администрация, поради което той носи отговорност за своите архитектурни решения, особено по отношение математическите изчисления. Може да се приеме, че няма общественоопасни последици, предвид факта, че РС за изпълнение на строежа съгласно допълнителния инвестиционен проект е отменено, а строежът въпреки това е изпълнен съобразно инвестиционния проект, съгласуван от жалбоподателя.

Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и с произнасяне по същество да се отмени НП с осъждане на ДНСК да заплати на „Хеброс Консулт“ ЕООД направените разноски във всички фази на съдебните производства.

Ответникът Началник на ДНСК – гр. София, представляван от гл. експерт Л. А. – Г. в РДНСК – Пловдив /служител с юридическо образование и правоспособност/ оспорва жалбата като неоснователна и поддържа законосъобразност на решението. В писмено становище се поддържат изцяло фактическите и правни изводи на ПРС. С позоваване на приетата по делото СТЕ е посочено, че вписаните квадратури на архитектурните елементи, допустими по чл.93 ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. върху архитектурните чертежи за „Разпределение на кота + 21м“ и „План на покрива“ не съответстват на изчисляващите се квадратури на тези елементи по дадените размери, тоест в проекта са вписани неистински площи. Това е от значение, тъй като спорът по делото касае именно общата площ на предвидените архитектурно-художествени елементи над покривната плоскост според инвестиционния проект за промяна по време на строителството, на който жалбоподателят е извършил оценка за съответствие с изискванията за строежите с комплексен доклад № 3/30.01.2022г. Счита се за правилна преценката на съда относно проверката за спазване предвижданията на ПУП по отношение максималната височина на допустимото застрояване, при която се съблюдава правилото на чл.93 ал.2 от Наредба № 7/2003г. В оценявания от жалбоподателя инвестиционен проект общата площ на архитектурно-художествените елементи над покривната плоскост е 44,18м., тоест повече от допустимите 25м. В тази вр. правилно съдът е приел, че за редовност на описание на нарушението е достатъчно да се твърди превишение на допустимите 25 кв. м. по чл.93 ал.2 от Наредба 0 7/2003г., каквото твърдение се съдържа в АУАН и в НП, като непосочването на точното превишение не нарушава съществено правото на защита. По отношение прилагане нормата на чл.28 ЗАНН се поддържа възприетото от ПРС – превишението от 19,18 кв. м. над стойността 25 кв. м . – не е несъществено. Поискано е решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е заявено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения за проведените съдебни производства.

По отношение твърдението за въвеждане в експлоатация на обекта бе заявено, че има последващи заповеди за допълване на РС и изменение на инвестиционните проекти.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от прокурор Вълев счита касационната жалба за неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима-подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно решение. По същество не е основателна.

1. Съдебното производство по оспорване на НП № СЗ-32-ДНСК-211/15.11.2022г., издадено от Началника на ДНСК, е подсъдно на РС – Пловдив след разрешен спор за подсъдност от ВКС с Определение № 106 от 14.03.2023г. по НЧД № 169/2023г.

С Решение от 13.11.2023г. по КАНД № 1916/2023г. на АС – Пловдив е обезсилено Решение № 895/25.05.2023г. по АНД № 1770/2023г. на РС – Пловдив.

С Решение № 1972/14.12.2023г. по АНД № 6347/2023г. на ПРС е отменено НП № СЗ-32-ДНСК-211/15.11.2022г. поради прието от съда нарушение на чл.34 ЗАНН. Решение № 1972/14.12.2023г. по АНД № 6347/2023г. на ПРС е отменено с Решение № 4246/2024г. по КАНД № 405/2024г. на АС – Пловдив, като касационната инстанция приема, че „3-мес.срок по чл.34 от ЗАНН започва да тече от откриване на нарушителя, който в случая е открит едновременно с откриване на нарушението, което е станало на 08.04.2022 г. в хода на извършената проверка, за което е съставен констативен протокол. От получените няколко дни по-рано /на 30.03.2022г./ два документа в ДНСК няма как да бъдат установени нарушение и нарушител, тъй като евентуално несъответствие на инвестиционен проект с предвижданията на ПУП няма как да се констатира, без администрацията да разполага със самия план. В този смисъл съставения на 05.07.2024 г. АУАН е в срока по чл.34 от ЗАНН.“. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив с указания за излагане на мотиви по същество.

2. НП е издадено от компетентен административно-наказващ орган, правомощията на който произтичат от ЗУТ – приложимите норми са вписани в НП /чл.222 ал.1 т.15 ЗУТ – „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице: налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.“; чл.239 ал.1 т.2 ЗУТ – „Наказателните постановления се издават: от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други);“/. Не е налице хипотеза на упълномощаване или заместване. Авторство не е оспорено.

АУАН № СЗ-32 от 05.07.2022г. е съставен от инж. Кр. К. – главен инспектор в РДНСК – Стара Загора. Актосъставителят е компетентен на основание чл.238 ал.2 т.2 ЗУТ – „Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от: 2. служители на Дирекцията за национален строителен контрол;“, тъй като законът не е поставил допълнително изискване – териториална компетентност по местонахождение на строителен обект или по място на извършване на нарушението. Правилен е изводът в тази насока на ПРС.

Административнонаказателната отговорност на „Хеброс Консулт“ ЕООД е ангажирана в качеството му на консултант – участник в процеса на строителството от обхвата на чл.160 ал.1 ЗУТ. Съгласно чл. 166 ал.1 т.1 ЗУТ : „Консултантът въз основа на писмен договор с възложителя: 1. извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор;“. В НП са описани ясно и хронологично фактите, обосновали извод за нарушение на чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ и налагане на санкция по чл.237 ал.1 т.6 пр.1-во ЗУТ : „Оценката обхваща проверка за съответствие със: 1. предвижданията на подробния устройствен план /вр. с ал.1 - Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж.“/; „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва: на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв.;“. В НП са изложени съображения по всички пунктове от възражението против АУАН.

Според фактическата установеност : Хеброс Консулт ЕООД в качеството си на консултант по см. на чл.166 ал.1 т.1 пр. 1-во ЗУТ, притежаващо удостоверение № РК-0551/23.11.2020г., издадено от ДНСК, на 30.01.2022г. в гр. Пловдив, ул. Радецки № 17 е изготвило доклад № 3/30.01.2022г. за оценка за съответствие на инвестиционен проект за строеж Трета категория – Балнеохотел /промяна по време на строителството/, намиращ се в [ПИ], местност Баните по КККР на [населено място] баня, област Стара Загора, с възложител ХБ Холидей ООД, в нарушение изискването на чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ – проектът да съответства на предвижданията на действащия ПУП – План за застрояване /ПЗ/ по отношение определена с плана максимална височина на застрояване в имота от 21 м.

Действащ ПЗ за имота е одобрен със заповед от 20.11.2015г., предвиждащ свободно високо застрояване с височина до 21м. Издадена е виза за проектиране на 18.12.2015г., определяща ограничителната линия на застрояване съобразно ПЗ, както и разрешение за строеж /РС/ № 4/06.02.2020г. В хода на строителството са изготвени технически инвестиционен проект – промяна по време на строителството по чл.154 ал.2 т.5 и т.6 ЗУТ и положителна оценка за съответствие с основните изисквания към строежите с комплексен доклад № 3 от 30.01.2022г. Издадена е и заповед от 30.03.2022г. за допълване на РС № 4/06.02.2020г. по реда на чл.154 ал.6 ЗУТ.