Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 10.02.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5779/2021
Вид
Решение № 223
Подписан
10.02.2025
В сила
24.02.2026
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за здравето
  • чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
  • чл.5, ал.4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Русе, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Е. Янк. Я.ва като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520105779 по описа за 2021 година

Ищцата Н. Ю. П., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете М. М. А. твърди, че през 2015г. заживяла на семейни начала с М. А. Н..

Двамата има общо дете – М. М. А., родена на **********г. М. Н. починал на 05.10.2020г. с окончателна диагноза – „карцинома ренис синистрает тромбозис вена реналис синистра“.

Последната му била поставена в края на м.септември 2020г. в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр.Плевен, независимо от обстоятелството, че от м.март 2020г. партньорът й постъпвал ежемесечно за лечение в УМБАЛ „Медика Русе“ – гр.Русе, както следва: На 17.03.2020г. М.

Н. за първи път постъпил при ответника в Урологично отделение със силна коликообразна болка в лява лумбална област и по хода на уретера, както и парене и дразнене при уриниране. Направени му били скенер и рентген и поставена диагноза – 20.2 калкулус ренис ет уретерис синистра /камък в бъбрека с камък в уретера/. При рентгена била установена сянка в левия бъбрек с размери 3.7/2.7 см. Извършена била оперативна интервенция – уретерна катетеризация /данни от Епикриза изх.№ 4561/19.03.2020г./. На 11.05.2020г. отново със същите симптоми М. Н. бил хоспитализиран в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД – гр.Русе, Урологично отделение. Направена била образна рентгенография на корем, при която отново била установена сянка в левия бъбрек с размери 3.6/2.8 см. Извършена била оперативна интервенция 56.0 трансуретрално отстраняване на обструкция от еретер или бъбречно легенче. Тогава бил открит конкремент с размери 3.6/2.8 см., който бил дезинтегриран под формата на пясък /по данни от Епикриза изх.№ 7352/14.05.2020г. На 27.06.2020г. била третата хоспитализация на М. Н. в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, Съдова хирургия, със същите симптоми на нетърпима болка, парене и дразнене при уриниране, като вече била налице и кръв в урината. При направените рентгенографични изследвания отново била 1 установена сянка в левия бъбрек, пак с приблизителни размери 3.4/2.8 см., въпреки извършената преди това оперативна интервенция, според която откритият конкремент е бил разбит под формата на пясък. Констатирана била прогресия в размера на левия бъбрек – 113/85 мм. Извършена била оперативна интервенция за трансуретрално почистване на пикочния мехур и отстраняване на съсирек /по данни от Епикриза изх.№ 10649/03.07.2020г./.

На 05.07.2020г., два дни от изписването след хоспитализацията на 27.06.2020г., М. Н. отново постъпил в УМБАЛ „Медика“ ООД, Урологично отделение, поради наличие на кръв и съсиреци в урината. Пак била извършена оперативна интервенция – трансуретрално почистване на пикочния мехур и отстраняване на съсирек /по данни от Епикриза изх.№ 11117/10.07.2020г./. На 02.08.2020г. отново със силни и нетърпими болки в лявата лумбална област, М. Н. бил приет в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, Урологично отделение. Установено било уголемяване на левия бъбрек до размери 10.49/7.38 см., както и нодуларни белодробни лезии. Отново била извършена оперативна интервенция трансуретрално почистване на пикочния мехур и отстраняване на съсирек. Не били установени ту формации и конкременти, с което лечението е приключило /по данни от Епикриза изх.№ 12912/04.08.2020г./. На 15.09.2020г., след като състоянието на М. Н. не се подобрило, а напротив, бил потърсен консулт в УМБАЛ „Канев“ АД – гр.Русе, където мъжът бил приет в Урологично отделение. Там вече му била поставена правилната диагноза – бъбречен карцином. Ищцата сочи, че след 6 месеца лутане, болки и неправилно лечение, при М. Н. била установена туморна маса в левия бъбрек с размери 123/90 мм., както и метастази в белия дроб. Незабавно било предприето лечение на констатирания карцином. На 28.09.2020г. М. Н. постъпил в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр.Плевен за операция на бъбречния карцином. Към него момент отново имал нетърпими болки и кръв в урината. Извършена била оперативна интервенция и отстранен туморът, но въпреки това, влошеното вследствие на проведеното неправилно лечение състоянието на лицето довело до леталния край на 05.10.2020г. Ищцата твърди, че в продължение на 6 месеца М. Н., независимо от ежемесечния престой в УМБАЛ Медика Русе“ ООД, не е бил диагностициран правилно въпреки всички изследвания и констатираната симптоматика за наличие на карцином в бъбрека: кръв в урината, увеличен бъбрек, лезии в белия дроб и пр. От лекуващите лекари не били направени допълнителни изследвания и не било проведено правилно лечение.

Счита, че специалистите от УМБАЛ „Медика Русе“ ООД са проявили небрежност в този случай. От проявата на първоначалната симптоматика на 17.03.2020г. и до 15.09.2020г., когато М. Н. бил диагностициран в УМБАЛ „Канев“ – гр.Русе с карцином на ляв бъбрек, счита, че партньорът й е бил лекуван неправилно, като това забавяне е довело до усложненията в здравословното му състояние и леталния изход. В изготвената предаутопсионна епикриза и аутопсията № 62/2020г. било посочено, че М. Н. е бил с бъбречно-клетъчен карцином на ляв бъбрек с метастази във вена реналис и туморни емболи във вена кава, множество метастази в лимфни възли и бял дроб. Карцинома в бъбрека – 4 степен, който е отстранен и е с размери 11 на 14 см. Въпреки проведената оперативна интервенция за отстраняване на конкремент в бъбрека, същият бил наличен и към момента на извършване на аутопсията и с размери около 3 см. Намира, че ранното диагностициране 2 на карцином на бъбрека дава повече възможности чрез различни методи за лечение, както и по-голям шанс за преодоляване на заболяването. В случая проявената небрежност от страна на лекарския екип на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД ограничила възможностите за лечение и живот на М. Н.. За развитието на болестта спомогнало и 6-месечното бездействие и лечение, изразяващо се в отстраняване на съсиреци от уретера – три интервенции. От друга страна, проведените няколко оперативни интервенции в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД на лицето не са сред предвидените за лечение на карцином на бъбрека. Твърди, че именно те са допринесли до усложнение в състоянието на мъжа. Счита, че при проведено правилно и навременно лечение ракът на бъбрека е лечим и преодолим като заболяване. В случая обаче, поради грубата небрежност, неправилното диагностициране и лечение, на М. Н. този шанс му е бил отнет. Не били направени дори опити за лечение, тъй като нямало правилно поставена диагноза от УМБАЛ „Медика Русе“ ООД. Въпреки наличната симптоматика не били направени допълнителни изследвания, които да изключат или да констатират наличието на карцином в бъбрека. Намира, че всичко изложено по-горе навежда на извод за едно небрежно отношение от страна на лекарския екип в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД довело до недиагностициране на заболяването на М. Н. – карцином на ляв бъбрек, което при правилно и навременно лечение е можело да бъде преодоляно. Всичко гореизложено било потвърдено и от инициираната от страна на ищцата проверка пред Министерството на здравеопазването, Изпълнителна агенция медицински надзор, които излезли със заключение, че е налице лекарска грешка изразяваща се в неправилно диагностициране на пациента.

Счита, че е налице немърливо упражняване на занятие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ – чл.79, ал.1 от ЗЗ, с утвърдените по надлежния ред медицински стандарти в съответната област – чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество – понятие, посочено в чл.80 от ЗЗ и включващо в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ, неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл.86, ал.1 от ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – аргумент от чл.190, ал.1 от ЗЗ. Деянията които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. В случая счита, че е налице неправилно диагностициране, довело до неправилно лечение в един продължителен период от 6 месеца, което е било придружено с изключителни болки за пациента. Твърди, че с допуснатото немърливо изпълнение на лекарската професия и по време на неправилното лечение и след настъпилия летален изход, са били причинени значителни неимуществени вреди както на дъщеря им, така и на нея като съжителстващ партньор на М. Н.. Твърди и че между тях е имало много 3 силна емоционална връзка и привързаност. В периода на лечението Н. П. била неотлъчно до М. и ежедневно преживявала с него болките, които той понасял. През целия период тя изживявала негативните емоции от постоянното хоспитализиране на любимия й мъж.

Ищцата трябвало да отговаря на въпроси, поставени от тяхното дете – „Защо тати е в болница?“, „Кога ще се оправи тати?“ и пр. Освен преживените тревоги във връзка с влошаване на здравословното състояние на М. Н., най-голямото житейско сътресение за ищците настъпил с факта на неговата смърт. Те останали без подкрепата на любимия мъж и баща. От настъпване на смъртта на М. Н. двете живеят с мъката по него и не могат да я преодолеят. Искат на основание чл.49 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от 6 000.00 лева, частично предявени от общ размер на 100 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главниците от 05.10.2020г., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и скръб от смъртта на М. Н., настъпила поради неправилно диагностициране, последвано от неадекватно лечение, изразяващо се в множество оперативни интервенции в периода 17.03.2020г. – 15.09.2020г. – обосноваващи лекарска грешка, вследствие на противоправното поведение на служители на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, на които е било възложено предоставянето на медицинска помощ. Претендират и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените субективно съединени частични искове по чл.49 от ЗЗД.

Ответникът УМБАЛ „Медика Русе“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Пирот“ № 24, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от управителя д-р Ивелин Ц.

Йоцов, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че извършените в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД три хирургични интервенции са били навременни, качествено извършени и необходими с оглед състоянието на пациента. Оспорват от страна на медицинския екип на болницата да е налице проявена груба небрежност, небрежно отношение и немарливо упражняване на медицинската професия. Не са съгласни с твърденията на насрещната страна относно липса на своевременно диагностициране и последващо адекватно лечение, както и за липсата на извършени допълнителни изследвания за установяване наличие или липса на карцином на левия бъбрек. Оспорват наличието на причинно-следствена връзка между констатираната в УМБАЛ „Канев“ АД диагноза карцином на левия бъбрек и проведените ДЛД по време на предходните пет хоспитализации на лицето в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД и настъпилата смърт след провеждането на хирургично лечение в УМБАЛ „Сърце и мозък“ – гр.Плевен, което противоречи на препоръките на ЕАУ. Твърдят, че по време на петте хоспитализации в медицинската документация на М. Н. има подписани „Декларации за информирано съгласие“ към ИЗ № 4561/2020г., ИЗ № 7352/2020г., ИЗ № 1649/2020г., ИЗ 1117/2020г. и ИЗ № 12912/2020г. Сочат, че в процесния случай са били спазени разпоредбите на действащ в УМБАЛ „Медика Русе“ Медицински стандарт „Урология“, утвърден с Наредба № 5 на Министъра на здравеопазването /Обн.ДВ, бр.51 от 19 юни 2018г., доп. ДВ, бр.61 от 24 юли 2018г., изм. ДВ, бр.63 от 30 юли 2021г./. Твърди, че 4 лекарите участвали в медицинския екип на ответната болница са положили адекватна грижа и са оказали качествена медицинска помощ за М. Н. в качеството му на пациент. В тази връзка оспорват наличието на виновно противоправно действие или бездействие от страна на служители на ответника, което да е довело до липса на правилна диагностика и адекватно последващо лечение за своевременно установяване наличието на карцином на левия бъбрек, представляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Правят възражения за липса на причинно-следствена връзка между влошаване на здравословното състояние на М.