Решение № 245 от 28.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Благоевград, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500995 по описа за 2022 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Образувано е по жалба, подадена от Община Благоевград, с адрес гр.

,,,,,,, представлявана от ИСС - кмет на Община Благоевград против Постановление от 17.08.2022 г. и Разпореждане от 25.10.2022 г., издадени по изп. д. № 648/2022 г. по описа на ЧСИ БВ, рег. № 890, с район на действие Окръжен съд – Благоевград .

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение, претендирано по изпълнителното дело, е прекомерно и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намален до сумата от 200 лв. (двеста лева), съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че единственото действие, извършено от взискателя е било да подаде молба за образуване на изпълнителното дело срещу длъжника, което действие не се характеризира с фактическа и правна сложност. Навежда, че действия за принудително изпълнение не са предприети, тъй като задължението е било погА.о в указания в поканата за доброволно изпълнение двуседмичен срок.

Твърди се, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е депозирал други молби и не е поискал извършването на други изпълнителни действия, респ. прилагането на нови изпълнителни способи. Сочи се също, че по делото съдебният изпълнител не е пристъпил до реализация на нито един от посочените в 1 първоначалната молба на взискателя изпълнителни способи, поради погасяване на дълга чрез плащане в срока за доброволно изпълнение. Посочва се още, че определянето („присъждането“) на разноски в размер над минимума по изпълнителното дело, протекло без каквото и да е усложнение от фактическа и правна страна, е необосновано.

Иска се от настоящия съд да отмени Постановление от 17.08.2022 г., издадено по изпълнително дело № 648/22 г. на ЧСИ БВ, с рег. № 890, с район на действие – ОС Благоевград, с което в тежест са възложени 1067 лв. разноски, алтернативно - Разпореждане от 25.10.2022 г., постановено по изп. д. № 648/2022 г. по описа на ЧСИ БВ, рег. № 890, с район на действие Окръжен съд - Благоевград, като намали размера на адвокатското възнаграждение на 200 лв.

Претендира се присъждане на направените по настоящето дело разноски, съобразно размера на внесените държавни такси.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК не е депозирано писмено възражение по жалбата от страна на взискателя по изпълнителното дело.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени и мотиви по обжалваното действие от ЧСИ БВ, рег. № 890, с район на действие Окръжен съд Благоевград, с адрес на кантората гр. адрес В тях се навеждат аргументи в подкрепа на тезата за неоснователност на иницииралата производството жалба, като в заключение се моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителното производство и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИРазпореждане от 25.10.2022 г. , и е в срок.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII. раздел II, чл. 71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Предмет на настоящото производство е акт на съдебния изпълнител по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с който се определя вземането за разноски по изпълнението. Принципно вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на акт на съдебния изпълнител, с който се определя дължимостта на разноските като такива, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Актът на ЧСИ представлява пряко изпълнително основание. След като отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена в общата част на ГПК и правната възможност по чл. 78, ал. 5 ГПК да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното производство, компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо, като общите правила за обжалване на акта на съдебния изпълнител налагат на взискателя също да бъде призната гарантираната от закона възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него, т. е. когато искането за прекомерност е уважено като основателно. Вън от горното актът на съдебния изпълнител, с който се определя вземането за разноски по изпълнението по 2 своята правна същност има характер и на акт за частично прекратяване на изпълнението, т. е. прекратяване на изпълнението за сумата, с която е определено адвокатското възнаграждение, при което проверката му намира основанието си и в нормата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК .

В горния смисъл подадената от длъжника жалба е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

В случая се споделят съображенията на ЧСИ, че разноските на взискателя за изпълнителното производство следва да се възложат в тежест на длъжника. Следва да се приеме, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Същият е могъл да изпълни задължението си , да уведоми кредитора за извършеното от него плащане , така че да се предотврати образуване на изпълнително дело.

Вместо това жалбоподателят в настоящото производство е бездействал и се е стигнало до образуване на изпълнително дело. Предприетите от пълномощника на взискателя процесуални действия са по образуване на изпълнителното производство и представителство по него. Изпълнително дело е образувано и са извършени изпълнителни действия.

В изпълнителното производство взискателят е представляван от адвокат, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв. и посочената сума се претендира за събиране от длъжника.

Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Безспорно длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.

79, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.В случая подходът на ЧСИ при преценката плащане на адвокатското възнаграждение - 400 лева е правилен. От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че адвокатската защита, за която се плаща сумата от 400 лева е както за образуване на делото, така и за цялостното събиране на дължимата сума, т. е.. адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита по изпълнителното производство, а не за отделно действие. Възнаграждението е договорено и платено преди образуване на изпълнителното производство. В началния етап на изпълнителното производство е трудно да се определи отнапред какви ще бъдат процесуалните действия, извършвани от адвоката в защита интересите на взискателя и дали договореното и платено адвокатско възнаграждение е адекватно на извършената правна услуга. Такава преценка може да се 3 направи едва при приключване на изпълнителното дело. Факт е, че в случая правната услуга не е ограничена до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, адвокатът е извършвал действията, които дължи като процесуален представител, вкл. подаване на становище по възраженията на длъжника /процесуално представителство на страните по изпълнително дело не се състои само в извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания/, при което подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да се определи съгл. чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Фактът, че след предприемане на действия по принудително изпълнение, след призовка за доброволно изпълнение, длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ дължимата сума не дава основание да се присъди адвокатски хонорар само за образуване на делото, т. е. няма основание да се счете, че изпълнителни действия занапред няма да бъдат извършвани.

Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за събиране вземането възлиза на сумата от 300.00 лева. Уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от взискателя е в размер на по 400 лева, т. е. в размер малко над минималния или почти в рамките на минимално установеното за този вид адвокатска защита, ангажирана както за образуване на изпълнителното дело, така и за осъществяване на процесуално представителство във връзка с всички изпълнителни действия, възложени с договора за правна помощ, поради което не подлежи на намаляване.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не изисква разноските за адвокатско възнаграждение да са равни на минималните, а единствено да не са по-малки от тях. След като не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от взискателя, следва да се заплати от длъжника в пълния му размер.

Жалбоподателят не е освободен от заплащане и на останалите разноски, посочени с постановлението на ЧСИ, но следва да се има предвид, че сумата, посочена в обжалваното постановление е 448 лв., а не 1067.20 лв., които са включени в ПДИ.

Исканията от частния жалбоподател са направени при евентуалност /а не алтернативно, както е посочено/ и съдът, намирайки ги за неоснователни – ще остави без уважение постъпилата частна жалба.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилата частна жалба, подадена от Община Благоевград, с адрес гр. ,,,,,,, представлявана от ИСС - кмет на Община Благоевград против Постановление от 17.08.2022 г. и Разпореждане от 25.10.2022 г., издадени по изп. д. № 648/2022 г. по описа на ЧСИ БВ, рег. № 890, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5