Решение № 741 от 11.07.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 741

Бургас, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ТОДОР

ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 456 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 203-207 от АПК.

Образувано е по искова молба от А.Ж.П., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, с която се иска да бъде осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – София, да му заплати сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, унижение, страх, срам и неудобство вследствие извършено незаконно задържане със заповед № 251зз-248/25.10.2021 г. издадена от разузнавач при СООМЛС в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) София, отменена с Решение № 294/25.03.2022 г. по а.н.д. № 4989/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас (влязло в сила на 26.06.2022 г.), ведно със законната лихва считано от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна - Главна дирекция „Национална полиция“ София оспорва иска, чрез процесуален представител. Изразява становище, че претендираното обезщетение от ищеца към ГДНП в размер на 15 000 лв. за нанесени неимуществени вреди при полицейско задържане на лицето е неоснователно и недоказано. В представени писмени бележки излага съображения, че по делото не са ангажирани сериозни доказателства за нанесени неимуществени вреди на ищеца като съдебнопсихиатрична експертиза, съдебномедицинска експертиза или каквато и да е друга експертиза, нито са представени медицински документи, освен разпита на двама свидетели, които не са били очевидци на задържането. Счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на третият разпитан свидетел - Д. Й.

Киров, който е бил пряк очевидец на цялата случка, тъй като същите изцяло опровергават показанията на другите двама свидетели. По подробно изложени в писмените бележки доводи, претендира отхвърляне на исковата молба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба на А.Ж.П. е посочено, че от 2016 г. до февруари 2022 г. ищецът е работил на длъжност „енергетик“ в Затвора Бургас. На 25.10.2021 г. се явил на работа като започнал да изпълнява обичайните си задачи свързани с поддръжка на енергийната система в учреждението. Към 11:00 бил повикан за отстраняване на неизправност възникнала на пети етаж. Посетил вещеви склад на пети етаж. Там били лишените от свобода Г.С.Д.и Я.– отговорник на склада. В 11:15 на първи етаж го чакали двама оперативни работници, които го накарали да ги придружи до кабинета им. Те му заявили, че е задържан за подбудителство към палеж и затова, че е внесъл запалителна течност в затвора, с цел лишения от свобода Г.С.Д.по прякор „Закса“ да се самозапали. Инспекторите му заявили, че ако подпише изготвен от тях на компютър текст в който пишело, че бил в близки отношения с зам. началника М.В., и той му поръчал да внесе запалителната течност, нямало да спи в ареста. Ищецът обяснил на двамата оперативни работници, че няма да подпише така изготвения текст, тъй като това не отговаряло на истината. Оперативните работници започнали да го убеждават, че Владимиров бил престъпник, не заслужавал да бъде зам. началник, живеел на яхти, пиел уиски и пушил пури и това бил единствения начин да бъде изгонен от затвора. Бил принуждаван поне два часа да подпише текста, като щели да го направят защитен свидетел. Твърди се, че след като за пореден път отказал, инсп. Киров му нанесъл удар в лицето и трябвало да избере дали да лежи в затвора или да подпише.

След психически и физически тормоз в продължение на пет часа, около 16:30 бил изведен с белезници от кабинета на оперативните работници и умишлено държан в двора на затвора около 15 мин. с цел да го видят колкото се може повече служители и лишени от свобода. В 17:00 без проведен преглед при лекар бил отведен в ареста на Пето РУ при ОД на МВР Бургас със заповед за 24-часов задържане по ЗМВР. На 26.10.2021 г. в 10:00 бил освободен от ареста.

След оспорване на издадената заповед за задържане № 251зз-248 от 25.10.2021 г. пред Районен съд Бургас, същата била отменена като незаконосъобразна с Решение № 294/25.03.2022 г. по а.н.д. № 4989/2021 г. ( влязло в сила на 23.06.2022 г.).

В исковата молба е посочено, че ищецът бил уважаван на работното си място, работата му харесвала и я вършел с удоволствие, като след този случай бил недопустимо злепоставен на работно си място. Променило се отношението на всички към него, вкл. Колегите и администрацията, които започнали да го отбягват и се създало едно неприкрито и ярко изразено негативно отношение към него. В следствие на това, същият не могъл да преодолее негативните нагласи и да продължи да работи в тази среда, поради което на 04.02.2022 г. бил принуден да напусне и да си потърси друга работа. Твърди, че дотогава не бил попадал в арестни помещения като лишен от свобода. Стресът свързан със страха от принудителното му несправедливо задържане и осъждане, ограничаване на правото му на свободно предвижване за един твърде дълъг период от време му причинили негативни преживявания и дискомфорт, които счита, че следва да бъдат обезщетени. Излага още, че изпитал несравнимо унижение и неудобство пред колегите и администрацията на затвора, от положението в което бил незаслужено поставен. В исковата молба е посочено, че в резултат на престоя му в ареста развил пневмония, която започнал да лекува непосредствено след задържането му. Счита, че стреса и студа са довели до спад в имунитета му и развилата се пневмония била лекувана твърде дълго. Чувствал се безпомощен, сам, изолиран смачкан и опозорен, което довело до силен емоционален срив и му оставило белег за цял живот.

По делото са разпитани като свидетели В.М.М. ( служител в Затвора Бургас) и М.И.В.(бивш зам. директор на Затвора Бургас), които излагат възприятията си относно следните правнорелевантни факти - обстоятелствата, свързани със самото прилагане на мярката, престоя на ищеца в Пето РУ и здравословното му и психическо състояние след задържането. Като свидетел е разпитан и Д.Й.К.(оперативен работник в Затвора Бургас и служител в МВР).

Свидетелят М. заявява, че на 25.10.2021 г. е бил на работа, като прибирайки се от поста негов колега, който е на КПП-то му е казал, че енергетика е бил задържан от оперативни служители. Същият бил изкаран с белезници от централния вход като синът му го е чакал отпред и го е видял. След няколко дни се опитал да се свърже с него, като същият бил отчаян и се притеснявал какво мислели колегите му за него. На следващия ден след задържането му на инструктажа началника на затвора е споменал пред около 20-30 служителя, че П. е бил задържан и ще бъде осъден. Месеци наред се коментирало задържането му от служителите на затвора и от лишените от свобода. След като се върнал на работа, П. не искал да говори с колегите, променило се отношението и на колегите му към него, тъй като всички мислели, че е извършил голямо престъпление и искал да запали затвора.

Лишените от свобода също говорели, че ще го вкарат в затвора, което за него било голям шок. Напуснал работа тъй като не знаел как да погледне колегите му, които го мислели за престъпник и се притеснявал, че ще бъде тормозен.

Свидетелят М.В. заявява, че разбрал от колеги за задържането на П., като на другия ден отишъл до Пето РУ да го види и разбере какво е станало.

Ищецът изглеждал зле, като човек, който никога не е попадал в ареста, пребледнял с кървясали очи. Разказал му какво се е случило, като бил много уморен и искал да се прибере. На следващия ден му звъннал и имал кашлица, която в последствие се развила до пневмония.Бил видимо притеснен, затворен в себе си, не искал да контактува с никой, тъй като смятал, че ще му повдигнат обвинение.

След като се върнал на работа повечето колеги са го отбягвали, като на тези от тях на които им се налагало да контактуват с него единственото нещо, за което се интересували било дали ще бъде съден и дали му е повдигнато обвинение. Била му назначена охрана –служител, с който трябвало да се придвижва за изпълнение на поставените му задачи. При изпълнение на задачите му и влизане в спалните помещения на лишените от свобода има подмятания и подигравки с него. Заявява, че най вероятно белезниците му са били сложени от оперативните работници.

Свидетелят Д. К., служител в МВР, пояснява, че една от задачите му е по разкриване и предотвратяване на престъпления на територията на затвора. Във въпросния ден, получили информация, че на територията на затвора е влязла запалителна течност и тя се намира при лишени от свобода, като след обсъждане с началника на затвора и с тогавашния адм. ръководител на РП – Бургас, пристъпили към действия по установяване и задържане на лицето П.. Същият бил поканен за беседа в техния кабинет. Пояснява, че те не са му поставили белезници, тъй като не разполагат с такива. При извеждането от кабинета им до предаването му на служители на Пето РУ бил без белезници, като такива са му били постановени при извеждането му от полицаите от Пето РУ.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за частична основателност на исковата молба като счита, че съгласно константната съдебна практика следва да му бъде присъдена сумата от 500 лв., която е достатъчна да обезвъзмезди така заведената искова претенция.

Административен съд - Бургас, след като се запозна с приложените по делото писмени и гласни доказателства приема следното от правна страна:

Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от А.Ж.П. срещу ГДНП София и се основа на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице с рег. № 251зз-248 от 25.10.2021 г., разузнавач при СООМЛС в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) София, отменена с Решение № 294/25.03.2022 г. по н.а.х.д. № 4989/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас (влязло в сила на 26.06.2022 г.).

По делото е прието за послужване н.а.х.д. № 4989/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за съдържание.

Искът е предявен срещу Главна дирекция „Национална полиция“ София, която съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице и притежава надлежна пасивна процесуална легитимация по чл. 205 от АПК.

Според настоящият състав на Административен съд – Бургас, исковата молба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a82b8e66-472c-45e7-9543-bfd0462caea8