Решение № 426 от 06.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Варна, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20223100500195 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №293427/07.07.2021г. от ПЛ. ХР. ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк. „********“ бл.7, вх.11 ет.4, ап.66 срещу решение №261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г., постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените срещу „САРИС“ ЕООД, ЕИК:103837954, със седалище и адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3600.00лв., представляваща платена като цена за косене на лавандула по т.6 от проформа фактура №2510/27.04.2020г., сумата от 1411.31лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 9360.00лв. за периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г., сумата от 1276.00лв., платена като такса за съхранение на казани с лавандулово масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв. месечно, всичките суми дадени без основание.

В жалбата е изложено становище

1 за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че в хода на съдебното производство са останали недоказани твърденията на ответника, че е била налице устна договорка между страните за съхранение на лавандуловото масло срещу заплащане на наемна цена, поради което платената сума на това основание следва да бъде върната. Неправилно съдът е кредитирал показанията на св. Б. /заинтересован от изхода на делото/, че от страна на ответното дружество е извършена услуга „косене“ на лавандулата, което да предпостави плащане на възнаграждение. Липсват и писмени доказателства за извършването на подобна работа – протоколи за окосяване, за приемане и предаване на суровината в дестилерията, превозни документи.

Акцентира се, че не са събрани и доказателства как е формирана цената за „косене“ – на декар, на час и пр.

По отношение на обезщетението за забава върху възнаграждението по договора за преработка е въведено оплакване, че неправилно съдът е определил нейната начална дата. В договора /чл.8 и 9/ е посочено, че плащането следва да бъде извършено срещу издаването на фактура. Между страните има издадена само една проформа фактура №2510 с посочен срок за плащане 30.04.2020г., която според въззивника евентуално може да се приеме за падеж на задължението. Неправилно съдът е определил лихвата за забава, същата изчислена би била равна на 998.40лв., а не тази платена на ответника /1411.31лв./ или посочена от съда /1267.00лв./.

Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Сарис“ ЕООД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение в посочените части. Обосновава се, че извършването на услугата „косене“ е установено от събраните свидетелски показания, които следва да бъдат кредитирани като достоверни.

По отношение на падежа за плащане на възнаграждението по договора за преработка на лавандулата се излага, че окончателното плащане не е обвързано с издаване на фактура. Издаването на фактура срещу извършено плащане е договорено само за платения задатък от 2100.00лв. С оглед, на 2 което се дължи платеното обезщетение за забава, което съдът правилно е изчислил на 1267.00лв.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът е сезиран и с насрещна въззивна жалба вх.

№2968800/24.08.2021г. от „САРИС“ ЕООД, ЕИК:103837954, със седалище и адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 срещу решение №261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г., постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ПЛ. ХР. ХР. , на основание чл.

55, ал.1 ЗЗД, като получени на липсващо основание: сумата от 1440.00 лв. с вкл. ДДС - такса за съхранение на казан от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. - 24 месеца по 50 лв. на месец; сумата от 128.96 лв., представляваща лихва за забава за всяко месечно плащане от 01.08.2018г. до 07.08.2020г.; сумата от 1073 лева с вкл. ДДС - такса за съхранение на казани от 10.07.2019г. до 07.08.2020г. - 13 месеца по 150 лв. на месец; сумата от 112.38 лв., представляваща лихва за забава за всяко месечно плащане от 10.07.2019г. до 07.08.2020г.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът е формирал противоречиви мотиви по отношение дължимостта на сумите за съхранение на лавандуловото масло. Излага се, че в хода на съдебното дирене е било установено, че количество 264кг. по договора от 2019г. и 214кг. количество за 2018г. преработена продукция са били съхранявани при ответника при изискуемите специфични условия и съдове. Неправилно обаче първоинстанционния съд е изчислил дължимото обезщетение, което се равнява на 1320.34лв., при използване заключението на вещото лице за продукцията от 2019г.

На следващо място се въведени оплаквания, че съдът не е формирал мотиви досежно дължимото обезщетение за съхранение продукцията от 2018г., въпреки това е налице диспозитив за уважаване на исковете за връщане тези суми.

Отново са наведени твърдения, че между страните липсва уговорка за договор за наем или влог за съхранение на преработеното лавандулово масло, 3 като за неправилно се счита становището на съда, че ответникът е следвало да представи писмени доказателства за подобна договорна връзка. Отново се набляга, че страните не са предвиждали престой на продукцията повече от три дни сред преработката и следователно уговорка за плащане на наем за съхранение на наем и разноски се обезсмисля.

По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени решението в посочените части и отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание въззивниците редовно призовани поддържат подадените въззивни жалби. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от ПЛ. ХР. ХР. срещу „Сарис“ ЕООД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3600.00лв., представляваща платена като цена за косене на лавандула по т.6 от проформа фактура №2510/27.04.2020г., сумата от 1411.31лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 9360.00лв. за периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г., сумата от 1440.00лв., платена като такса за съхранение на казани с лавандулово масло реколта 2018г. за периода 01.08.2018г. до 07.08.2020г. – 24 месеца по 50.00лв., сумата от 128.96лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1440.00лв. за периода 01.08.2018г. до 07.08.2020г., сумата от 2340.00лв., платена като такса за съхранение на казани с лавандулово масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв. месечно, сумата от 112.38лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2340.00лв. за периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. всичките суми дадени без основание.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.05.2019г. между ищеца, в качеството му на възложител и ответника, в качеството му на изпълнител бил сключен договор за преработка на етерично – маслени култури, посредством процес на дестилация в производствена база, находяща се в гр. Добрич, СПЗ. В изпълнение на договора ищецът заблатил аванс в 4 размер на 2520.00лв.

Излага се, че в бранша за преработка и търговия на етерични масла е имало практика дестилерията да изкупи продукцията и после да се ангажира с продажбата й. В тази връзка имало договорка с ответника след изваряване на лавандулата от реколта 2019г., добитото масло да остане на съхранение в дестилерията до намирането на купувач. Поради ненамирането на купувач добитото масло от реколта 2018г. също към него момент било на съхранение в дестилерията. Ответникът не изпълнил договореностите да намери купувач за съхраняваното масло.

Във връзка с договора ответникът издал проформа фактура №2510 на стойност 12900.00лв. без включен ДДС. В тази стойност била включена и сумата от 3600.00лв. с ДДС с изписано основание „косене на лавандула“.

Ищецът твърди, че между страните такъв договор не е сключван и не се дължи такова възнаграждение.

Допълнително ответникът начислил на ищеца такси за съхраняване на продукцията за 2019г. и 2018г., както и обезщетение за забава върху тези такси и неизплатеното възнаграждение за преработване на лавандулата.

Ищецът оспорил начислените суми, тъй като между страните не е имало договорка за съхранение, като отправил покани до ответника да му бъде предадено изработеното масло.

Поради възможност за продажбата на лавандуловото масло на конкретен купувач, ищецът бил принуден да заплати начислените суми за да бъде освободено неправомерно задържаната му продукция.

Предвид изложеното се излага, сумите са дадени без основание като такива подлежат на връщане, поради което е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати същите.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от ответника „Сарис“ ЕООД, в който не оспорва твърденията на ищеца за сключване между страните на договор за преработка лавандула. По него била внесена сумата от 2100.00лв., авансово. Преработката е била извършена, като дата на последното преработено количество е 18.07.2019г., на която ищецът е присъствал лично. Съгласно чл.9 от договора заплащането на остатъчното възнаграждение е следвало да бъде извършено в срок от три дни от преработката.

5

В чл.14 страните са уговорили, че възложителят ще получи добитото от преработката масло в пълен обем след заплащане на 100% от дължимата сума. Твърди се, че след като ищецът не заплатил в срок възнаграждението, то същият дължи начисленото обезщетение за забава.

Оспорва се обстоятелството, че между страните е имало договорка дестилерията да търси купувачи за лавандуловото масло.

Поддържа се в отговора, че в дестилерията е било съхранявано за посочения период преработеното масло от реколта 2018г. и 2019г. по молба на ищеца. Но нарочен договор във връзка с това страните не са сключвали. По договора за преработка на реколтата от 2018г. ищецът е заплатил дължимото възнаграждение няколко дни след изваряването. Следователно ищецът следва да заплати разходите за съхранение. Разходите са свързани с опазване и охрана на добитата продукция, съхранение при специални технологии.

Начислените суми са определени на база средния пазарен наем. Поради неплащането в срок ищецът дължи и обезщетение за забава.

По изложените съображения се твърди, че сумите са получени на годно основание и не подлежат на връщане, което предпоставя отхвърляне на предявените искове.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивните жалби разгледани по същество се явяват частично основателни, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Според нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД даденото без основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да докаже плащането на процесните суми, от своя страна ответникът носи доказателствената тежест да установи, че сумите са получени на годно основание.

При така очертания фактически състав съдът пристъпва към разглеждане на визираните предпоставки по иска за връщане на сумата от 1411.31лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 9360.00лв. за периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г.