Протокол № 206 от 12.10.2022, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 206 гр. Разград, 10.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева и прокурора Е. Й. Е.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600232 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ В. Л. К., се явява лично и с адв. ВАРАМЕЗОВ.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ЗАМ. ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР Е.

Е..

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Адв.ВАРАМЕЗОВ: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ констатира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия ДРАГАНОВ:

С Присъда № 33/28.06.2022 г., постановена по НОХД № 124/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият В. Л. К. от гр. София е признат за виновен в това, че на 26.05.2019 г. в гр. Разград, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 3,4 метилендиоксиметаамфетамин /MDMA/ с нетно тегло 2,81 грама на стойност 112,40 лева, което съгласно Приложение № 1, на основание чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотичните вещества и прекурсорите, са поставени под контрол, включени в Списък 1 - „растения и вещества с висока степен на 1 риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в РАЗМЕР на 2000.00 лева.

С присъдата е постановено веществените доказателства - остатък от изследваното наркотично вещество - 3,4 метилендиоксиметаамфетамин /MDMA/, поставено в хартиен плик и смачкана хартия от вестник, на основание чл. 53, ал. 2 от НК след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи, чието притежаване е забранено.

Подсъдимият В. Л. К. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата от 144.30 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград сумата от 44.25 лева, разноски в съдебното производство.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. Т. – защитник на подсъдимият В. Л. К.. Според защитника на съдебното следствие обвинителната теза е останала недоказана. С жалбата се навеждат се доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата – свидетелят М.Т. имал тенденциозно отношение към подсъдимия и преди инкриминирания случай, а наркотичното вещество, предмет на обвинението, е открито при извършен обиск в нарушение на изискванията на НПК за извършване на такова процесуално следствено действие, поради което следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Освен това в доказателствения материал по делото били налице неясноти относно времето на извършване на деянието, които също подкопавали обвинителната теза.

На следващо място по делото не била установено по изискуемия несъмнен начин паричната равностойност на откритото наркотично вещество, което рефлектирало върху преценката за приложението на чл. 354а, ал. 5 от НК, касаеща маловажни случаи, както и досежно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК относно малозначителност на деянието. В тази връзка се оспорва стойността, определена от разследващия полицай по делото, като според защитника въпросът за паричната равностойност на наркотичното вещество е останал неизяснен и от заключението на назначената на съдебното следствие експертиза, като изготвена от вещо лице без специални знания и върху вещество, различно от това по заключението на химическата експертиза.

С оглед изложеното се прави искане въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия В. Л. К. за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на Районна прокуратура – Разград, от която не са подадени възражения по чл. 322 от НПК.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на 2 предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 от НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 от НПК и от лице, което има право да атакува присъдата, съгласно чл. 318, ал. 6 от НПК. Подсъдимият се е явил пред първоинстанционния съд и е дал обяснения на съдебното следствие.

За изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимия по чл. 327, ал. 2 от НПК, но подсъдимият може да дава обяснения във всяко положение на делото. Не се налага разпит на свидетели и вещи лица при условията на чл. 327, ал. 3 от НПК.

Доказателствената наличност е достатъчна, поради което не е необходимо събиране на допълнителни доказателства и е насрочил делото в открито съдебно заседание.

Адв.ВАРАМЕЗОВ: Поддържам жалбата. Нямам искане за нови доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв. ВАРАМЕЗОВ: Поддържам подадената жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. В нея подробно са изложени съображенията, поради които считаме, че постановената присъда е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Направено е с въззивната жалба искане за постановяване на нова присъда, с която подзащитния ми да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съвсем накратко, бих искал да спра вашето внимание на становището на защитата защо са налице и трите касационни основания за отмяна на съдебния акт.

На първо място считам, че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са лишили от възможността да провери събраните на ДП доказателства, да направи един обективен и безпристрастен анализ и да постанови един законосъобразен съдебен акт. Това нещо според нас не е направено по няколко причини. На първо място защитата считаме, че съда е предубеден във виновността на нашия подзащитен и в този смисъл е дал вяра на показанията на свидетеля М.Т. – началник група криминална полиция към РУ на МВР, които показания, не се съмнявам, че сте запознати, се базират единствено върху проведената така наречена беседа с г-н К., който към момента на беседата отразен в обвинителния акт внесен от РП-Разград 0:30 часа на 26.05.2019 г. В своите показания като свидетел М.Т. възпроизвежда именно данните, които е получил от тази беседа. Не се съмнявам, че съда е запознат с републиканското и международното законодателство и практиката на ВС по отношение на кредитиране на тези свидетелски показания, за пример ще посоча Решение № 303/30.01.2017 г. на ВКС, Второ наказателно 3 отделение, постановено по нд № 11159/2016 г. Това решение кореспондира изцяло с Европейската практика и по-конкретно с Решение от 08.03.2018 г. по жалба № 34779 от 2009 г. по делото Д.М. срещу България, където ЕСПЧ е приел, че има нарушение на чл. 6 § 1 и § 6 от Конвенцията като по този начин, ползвайки тези данни, е нарушил правото на справедлив процес.

По същият начин би следвало първоинстанционният съд да разгледа и ръкописния текст в протокола за доброволно предаване, което не е сторено от съда и той го е приел и на базата на това изявление е постановил своя съдебен акт.

Считам, че първоинстанционния съд наруши и правото на защита на подсъдимия като отклони искането на защитата за предявяване на веществени доказателства, не взе отношение по отношение законосъобразността на обиска, защото видно от материалите по делото, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт моят доверител е задържан в 03 часа и отведен в РПУ. Там се провежда беседа, там се провеждат разговори, по неговите обяснения той е свален в мазето, после отново е привикан в кабинетите, пак е свален в Ареста долу и едва в 15:30 часа му е издадена полицейска заповед за задържане съгласно чл.

72 от ЗМВР и протокола за доброволно предаване не е отразен нито час, нито номер на ДП, по което е извършено това доброволно предаване, а непосредствено след това процесуално следствено действие е извършен и оглед на предаденото вещество, което вече има час.

Часът, съгласно показанията на поемните лица, които са участвали в това процесуално следствено действие, както и от показанията на разпитания като свидетел М.Т. се установява, че този протокол за доброволно предаване е съставен някъде около 17 часа. И възниква въпроса, на който също първоинстанционния съд не е дал отговор. При положение, че М.Т. заявява, че в 03 часа посред нощ той е претърсил чантичката на подсъдимия, намерил е вещество, какво се случва с това вещество до 17 часа. Това са 14 часа, никъде по делото няма отговор на този въпрос, въпреки че защитата го постави. И тук аз считам, че много съществено нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК е поведението на съда по отношение събирането на гласни доказателства или по-точно проверка на дадените от свидетеля М.Т. на ДП. И практически, и житейски е ясно, че към датата, когато г-н Тодоров е бил разпитван, а тя е деня на инкриминираното деяние 26.05. той е имал много по-пресен спомен, а протокола му за разпит е изключително лаконичен, но много конкретен. Доведоха ми го, поговорих с него, взех чантичката, претърсих я, намерих кристали. Това го казва в ДП и в съдебна фаза свидетеля не спомена, той говори за съвсем други факти, че видите ли доведеното лице само е извадило и предало тези кристали. И съда, върху когото стои задължението законово вменено, да изясни всички факти, не е приложил процедурата за прочитане показанията на свидетел дадени на ДП, а е дал вяра на тези, които свидетелят е дал в съдебна зала, въпреки наличните многобройни противоречия. За това ние считаме, че имаме нарушение на процесуалните правила, които категорично водят до отмяна на съдебния акт, който при тези нарушения няма как да бъде справедлив и наложеното наказание е явно несправедливо. Това е третото касационно основание за отмяна на присъдата.

4

По отношение на първото основание нарушение на материалния закон, то е категорично. Категорично съдът е нарушил материалния закон при анализа на тези събрани и налични по делото доказателства е постанови осъдителна присъда. Това е нарушението.

За другото нарушение на материалния закон, аз смятах, че ще вземе отношение колегата прокурор, но на вас не може да не ви е направило впечатление изявлението на съда, че с постановяване на присъдата е допуснал грешка. Грешка при положение, че присъдата е постановена във вр. с чл. 54 е недопустимо съда да слиза под предвидения от закона минимум. Действително това не е в интерес на моя подзащитен да му се наложи едно по-ниско наказание от предвиденото в закона, но той като всеки един гражданин на Република България има право на справедлив процес и на законосъобразен съдебен акт, а не на такъв, който почива на текстове, които са отменяеми.

По тези съображения аз считам, че са налице касационните основания за отмяна на атакувания съдебен акт и ви моля, ако прецените, че събраните доказателства в своята съвкупност очертават една оправдателна присъда, то моля да постановите такава, нова, ако не, да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам становището на адвокат Варамезов. Нямам какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: Аз ще ви помоля да постановите вашия съдебен акт в следният вид.

На първо място считам, че така депозираната пред вас жалба е неоснователна като съображенията ми за това са водейки се по изложеното в жалбата и по изнесеното в сегашното съдебно заседание от процесуалния представител на подсъдимия.

На първо място твърди се, че съда е предубеден, поради това, че видите ли е дал вяра на свидетелските показания на свидетеля разпитан на ДП, който свидетел е полицейски служител, това е въпросният М.Т.. Тези аргументи са неоснователни, тъй като в подкрепа на тезата за това, че съда е бил предубеден не бе развито нищо като правна аргументация освен твърдението, че, тъй като дава вяра на свидетелките показания на Тодоров, видите ли съда е предубеден. От тук се прави анализ и препратка към международната практика в частност практиката на съда на Европа, за това че, кога и при какви условия може да бъдат ползвани едни свидетелски показания тогава, когато един свидетел в качеството си на полицейски служител възпроизвежда дадени пред него обяснения. Да, безспорно практиката на ЕС в редица решения сочи, че тогава, когато един акт се базира изцяло само на такива показания, то той е в нарушение на чл. 6 от КЗПЧ. Но винаги тогава, когато те са част от цялостния доказателствен материал, който е анализиран и чийто край е завършил със съдебен акт базирайки се не само на твърденията или на възпроизвеждането на едно лице на дадени обяснения пред него, то това категорично не сочи, че е нарушен основен принцип от КЗПЧ.