Определение № 491 от 09.10.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Враца, 05.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20231400500415 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила от Н. Б. П. чрез адвокат Г. Н. - САК, частна жалба против определение №260009/02.06.2023г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №849/2019г., с което е изменено на основание чл. 248 ГПК решение №260116/02.07.2021г., постановено по гр.дело №849/2019г. по описа на Районен съд – Мездра в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Н. Б. П. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, дължими от „ЕОС Матрикс“ ЕООД от сумата от 1165 лв. на сумата от 625 лв.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, неоснователно, поставено при несъобразяването с цената на иска, проведените съдебни заседания и конституираните по делото страни.

Излага се, че адвокатското възнаграждение е заплатено за депозиране на исковата молба и процесуалното представителство по делото. Това обосновавало пряката причинност между депозираната искова молба и протеклото съдебно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение.

Предявеният иск по чл. 439 ГПК бил с материален интерес от три иска: главница в размер на 4777, 46 лв., договорна лихва за периода от 07.12.2005 г. до 20.07.2007 г. -812,31 лв. и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 07.12.2005 г. до 20.07.2007 г. в размер на 109,06 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 4777, 46 лв., считано от 20.07.2007 г. до окончателното плащане – сумата била 7293 лв., както и направените разноски в размер на 113,98 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 7, ал. 5 1 от Наредба № 1/09.07.2005 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цената на иска заедно със законната лихва възлизала на общ размер от 13 205,81 лв.

Счита, се, че незаконосъобразно съда бил намалил присъдените разноски съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът не бил взел предвид проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия от страна на адвоката на ищеца. По делото били проведени четири заседания, като на три от тях присъствал процесуален представител на ищеца. По делото била заменена страната ответник, тъй като дългът бил цедиран, било изискано прилагането на изпълнително дело № 127/2008 г. по описа на ЧСИ В. Й.. Самото прилагане било забавено, тъй като съдебният изпълнител бил с отнети права и следвало да се открие кой съхранява архива на делото. Всички тези действия били извършени от процесуалния представител на ищеца – адв. Г. Н.,а не от съда служебно. По делото било направено искане за прекратяването му от страна на ответника и изпращането му по подсъдност в СРС, което искане било оставено от съда без уважение. Счита се, че доводите на съда за намаляване на дължимостта на разноски в обжалваното определение са неправилни и незаконосъобразни, тъй като делото е с определен материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата ,а възнаграждението по чл.7, ал.2, т.2 от същата следвало да се определи като за производство по оценяем иск.

Възнаграждението по чл. 7, ал.1, т. 7 от Наредбата следвало да се определи като за производство по оценяем иск, като по този начин се определяла и държавната такса, която се събирала от съда. Изрично било отбелязано, че договореното възнаграждение е заплатено в брой и е получено от адвоката, като били положени подписите на платеца /клиента/ и на получателя /адвоката/.

В случая ответникът нито веднъж не се явил нито веднъж на насрочените открити съдебни заседания, а ищецът представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ. По делото липсвало пълномощно в полза на Й. К. с оглед депозираната от него молба по чл. 248 ГПК.

Излага се, че не е налице основание за намаление на поставеното определение в частта за разноските, тъй като съдът намалил разноските съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК Иска се да се постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното определение № 260009/02.06.2023г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №849/2019г. като неправилно и незаконосъобразно и да бъде оставено в сила решение №260116/02.07.2021г., постановено по гр.дело №849/2019г. по описа на Районен съд – Мездра.

Препис от частната жалба е бил връчен на „ЕОС Матрикс “ ЕООД, от което в 2 срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор. Счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, тъй като било постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Присъдените разноски били съобразени с действащата към момента на постановяване на обжалвания акт редакция на чл.7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите били съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с уважения размер на иска, заявен с исковата молба. Счита се за недопустимо посочването от страна на жалбоподателя на различна цена на иска от първоначално заявената в исковата молба. По част от повдигнатите въпроси била налице константна съдебна практика, включително и задължителна такава, която била ползвана както от съда при постановяване на съдебното решение, така и от страните по аргументиране на техните тези. Това обуславяло и извода на съда за наличие на по-нисък интензитет на правната сложност на делото – т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК. Интензитетът на адвокатската защита не бил в такава степен, че да обуслови претендирания размер на адвокатското възнаграждение.

Иска се да бъде отхвърлена като неоснователна депозираната жалба и да бъде потвърдено изцяло определение №260009/02.06.2023г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №849/2019г.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор по нея, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. Б. П. от гр. Враца чрез адв.

Г. Н. против „ОТП Факторинг“ ЕАД за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника „ОТП Факторинг“ ЕАД – правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД и са погасени по давност всички главни и акцесорни вземания, дължими по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 652/2007 г. по описа на Районен съд – Мездра – иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. с чл. 124 ГПК. Претендират се разноски.

В последствие ответникът „ОТП Факторинг“ ЕАД е заменен с „ЕОС Матрикс “ ЕООД.

Районен съд – Мездра постановил решение №260116/02.07.2021г., с което е признал за установено по отношение на „ЕОС Матрикс “ ЕООД, че Н. Б. П., че не дължи сумата от 5912,81 лв., от които 4777,46 лв. – главница, 812,31 лв. – договорна лихва за периода 07.12.2005 г.-20.07.2007 г., 109,06 лв. – наказателна лихва за просрочени главници за периода 07.12.2005 г. -20.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2007 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 113,98 лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 652/2007 г. по описа на Районен съд – Мездра, 3 както и е осъдил „ЕОС Матрикс “ ЕООД да заплати на Н. Б. П. направените в производството разноски в размер на 1165 лв. за адвокатско възнаграждение, а в полза на Районен съд – Мездра държавна такса в размер на 291, 10 лв.

По делото е подадена молба с вх. № 262520 от 02.08.2021 г. от „ЕОС Матрикс “ ЕООД чрез пълномощника си Й. К., с която се иска да се измени постановеното по делото решение в частта му за разноските, тъй като в тази му част не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с размера на цената на иска. Предвид цената на иска присъденото адвокатско възнаграждение се явявало прекомерно и трябвало да се определи съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Присъденият хонорар се явявал прекомерен. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което следвало да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Н. Б. П. чрез адв. Г. Н. е изложил становище, че депозираната молба следва да бъде оставена без уважение. Адвокатското възнаграждение било заплатенпо за депозиране на исковата молба и процесуалното представителство по делото.

Производството приключило със съдебно решение и се дължали имуществени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. В ал.2 на чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. било предвидено, че за процесуално представителство и защита и съдействие в производства с определен материален интерес възнаграждението се определяло по правилата на ал.2, т.2 на база стойностите на претендираните суми. В случая това обуславяло извод за дължимост на адвокатско възнаграждение в размер на 1165,00 лв., защото същото било обусловено от заведени три иска – 565 лв. – по иска за главница в размер на 4777,46 лв., 300 лв. – по иска за наказателна лихва в размер на 812,31 лв. и 300 лв. – за иска за договорна лихва в размер на 109,06 лв. Касаело се за дело с определен интерес по смисъла на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а възнаграждението по чл.7 ал.2, т.2 следвало да се определи като за производство по оценяем иск.

С определение №260009/02.06.2023г. съдът е намерил молбата за основателна и са намалени присъдените в полза на Н. Б. П. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, дължими от „ЕОС Матрикс“ ЕООД от сумата от 1165 лв. на сумата от 625 лв.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното определение първоинстанционият съд е намерил молбата на „ЕОС Матрикс “ ЕООД за основателна и са намалени присъдените в полза на Н. Б. П.

4 разноски по делото за адвокатско възнаграждение от сумата от 1165 лв. на сумата от 625 лв.

С отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 439 ГПК, длъжникът оспорва изпълняемо право, установено със сила на пресъдено нещо. (с влязла в сила заповед за изпълнение или влязло в сила съдебно или арбитражно решение).

Длъжникът е оспорил изпълняемото право по влязлата в сила заповед за изпълнение, съобразно която е издаден изпълнителен лист и е иницирано изпълнително производство.

Районен съд - Мездра с решение №260116/02.07.2021г., е признал за установено по отношение на „ЕОС Матрикс “ ЕООД, че Н. Б. П., че не дължи сумата от 5912,81 лв., от които 4777,46 лв. – главница, 812,31 лв. – договорна лихва за периода 07.12.2005 г.-20.07.2007 г., 109,06 лв. – наказателна лихва за просрочени главници за периода 07.12.2005 г. -20.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2007 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 113,98 лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист.

Правилно районният съд е приел, че след като е уважен изцяло отрицателният установителен иск, то ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение на ищеца. Правилни са и констатациите на районния съд, изложени в обжалваното определение, че в случая се касае за сезиране с един иск с правно основание чл. 439 ГПК и че вземанията по него са с общ материален интерес от 5912,81 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на приключване на устните състезания/ е минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 5 000 до 10 000 лева се изчислява, както следва: 580 лева + 5 % за горницата над сумата от 5 000 лева, т. е. в конкретния случай той възлиза на 625, 64 лв. /580 + 5% * 912,81 лв./, както правилно е установил районният съд и следователно основателно е намалил претендираното адвокатско възнаграждение. В тази връзка неоснователни се явяват доводите, изложени в частната жалба, че предявеният иск е с материален интерес от три иска в размер на 13 205,81 лв. , както и че в размера на цената следва да се включи законната лихва за периода от 20.07.2007 г. до окончателното плащане на сумата, тъй като законната лихва има акцесорен характер, тя следва главното вземане и при отпадането му, както е в случая лихва не се начислява и не се дължи.