Решение № 164 от 22.04.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Костинброд, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100519 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищец – „Майндхъб БГ“ ЕООД, ЕИК ****** гр. София, чрез адвокат Х. Х. от САК, срещу ответник – „Слат БГ“ ООД, ЕИК ****** гр. Костинброд.

Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответника му дължи общата сума от 3 113.35 лева по договор за франчайз от 12.11.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 21.03.2023 г.

Претендира разноски по настоящото производство, както и по проведеното заповедно – ч.гр.д. № 227/2023 г. по описа на РС Костинброд, което е приложено.

Твърди се в ИМ, че между ищеца и ответника е сключен договор от 12.11.2019 г. за франчайзинг, съгласно който ищецът е предоставил на ответника правото да извършва специфична търговска дейност, използвайки наименованието „майндхъб“, предоставяйки характерни за това наименование услуги в центрове по програмиране за деца.

Твърди, че съгласно договора ответникът в качеството на франчайзополучател е следвало да заплаща определено месечно възнаграждение за предоставените услуги, както и маркетинг, както и франчайз такса.

Твърди, че са издадени шест броя фактури, е именно: № 1012/06.04.2022 г., № 1042/09.05.2022 г., № 1069/02.06.2022 г., № 1097/14.07.2022 г., № 1126/09.08.2022 г. и № 1153/09.09.2022 г., по които не е постъпило плащане в срок и след изпращането на нотариална покана, като общата сума е в размер на 3 113.35 лева.

1

В хода на производството ищецът представя писмени доказателства. По негово искане е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените претенции.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че съгласно договора ищецът е следвало да предостави авторски софтуер, на основание на който са приходите по договора за франчайз, но не са представени доказателства, че софтуерът е собственост на ищеца. Оспорва задължение по договора да използва само лицензиран софтуер за съхранение на данни и синхронизиране на такива действия с ищеца, както и да му предостави достъп до него. Оспорва задължение по договора да използва конкретни инструменти, определени от ищеца без обаче да са описани конкретните специфични инструменти. Оспорва и задължение да използва единствено софтуер/онлайн платформа на ищеца, като изразява съмнение в собствеността.

В хода на производството ответникът не представя писмени доказателства. Без уважение е оставено направено за първи път в съдебно заседание искане за допускане на свидетелски показания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва претенциите и иска отхвърляне на исковата претенция.

И двете страни претендират присъждане на разноски, като представят списъци по чл.

80 от ГПК.

След като прецени направените искания, аргументите на страните и представените доказателства съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Искът е допустим. Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал.

1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК, след като по ч. г. гр. д. № 227/2023 г. по описа на РС Костинброд, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника и след постъпило възражение, в срока по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба.

По същество е изцяло основателен предвид следното:

Страните са в договорни отношения от 12.11.2019 г., когато са сключили договор за франчайзинг, съгласно който ищецът е предоставил права на ответника да извършва търговска дейност под наименованието „майндхъб“, като предоставя услуги по обучение на деца в специални и отговарящи на определени изисквания центрове. Правата на ответника да предоставя специфичните услуги са за конкретен регион – област Бургас, като срока на договора е три години.

Уговорени са задължения за ищеца да популяризира предоставяните услуги в региона, да обучи персонал, да посочи необходимото оборудване, да окаже съдействие при оформяне на зали, да предостави авторски софтуер за извършване на дейността, да 2 предостави търговска практика, включваща както икономически, така и практически елементи за дейността.

Договорено е заплащане на възнаграждение за ищеца, което се дължи всеки месец и включва определен процент от общо реализираната за месеца дейност от ответника, както и сума за реклама.

В хода на изпълнение на договора от 2019 г. до2022 г. от страна на ответника са осъществени плащания общо в размер на около 41 000 лева.

За 2022 г. са останали неплатени издадените фактури - № 1012/06.04.2022 г. за сумата от 466.88 лева, № 1042/09.05.2022 г. за сумата от 540.05 лева, № 1069/02.06.2022 г. за сумата от 426.42 лева, № 1097/14.07.2022 г. за сумата от 240 лева, № 1126/09.08.2022 г. за сумата от 720 лева и № 1153/09.09.2022 г. за сумата от 720 лева.

Фактурите са отразени в счетоводство на ответника, но по тях няма извършени плащания.

Описаните факти съдът установи от неоспорени писмени доказателства – договор и фактури, както и от заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

При тези факти съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна, след като се основава на клаузи от действащ към 2022 г. договор между страните, с който е установено задължение за ответника да заплаща месечни суми, определени по установена в договора методика, липсват доказателства за заплащане на сумите по отделните фактури , поради което на основание чл. 79 от ЗЗД ищецът има право да иска изпълнение на задълженията по договора, съответно заплащане на сумите по отделните фактури, които не са оспорени за недължимост на договорно основание, приети соа от ответника е са осчетоводени по съответния ред.

Направените от ответника възражения с отговора са неотносими, след като те не се отнасят до неизпълнение на клаузи от договора.

Поради това следва да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3 113.35 лева по договор за франчайз от 12.11.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 21.03.2023 г.

Предвид изхода от делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 762.27 лева, в това число сумата от 62.27 лева за ДТ в настоящото п-во, сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение в настоящото п-во и сумата от 400 лева за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по допусната ССчЕ. Следва да бъде присъдена и сумата от 642.27 лева за направени разноски в заповедното производство, в това число сумата от 62.27 лева за заплатената ДТ и сумата от 580 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника „Слат БГ“ ООД, ЕИК ****** гр.

Костинброд дължи на ищеца „Майндхъб БГ“ ЕООД, ЕИК ****** гр. София общата сума от 3 113.35 лева по заповед за изпълнение № 85/22.03.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 227/2023 г. по описа на РС Костинброд, дължима по договор за франчайз от 12.11.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 21.03.2023 г.

ОСЪЖДА „Слат БГ“ ООД, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ НА „Майндхъб БГ“ ЕООД, ЕИК ****** гр. София сумата от 762.27 /седемстотин шестдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ лева за направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 642.27 /шестстотин четиридесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ лева за направени разноски в ч.гр.д. № 227/2023 г. по описа на РС Костинброд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4