Решение № 566 от 24.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Стара Загора, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530100719 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Ищецът Й. Г. Ч. твърди в исковата си молба, че по Договор за бяла карта от 13.03.2020г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД ответникът се задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 100.00 лева, а Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Съгласно чл.20 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., ако ищцата – кредитополучател не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. На следващо място, съгласно чл.21 ал.4 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора. Както и в случай, че не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %. Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. И на последно място, в чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в 1 размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Счита, че клаузата на чл.20 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК и поради нарушение на чл.22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че клаузата на чл.21 ал.4 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК и поради нарушение на чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Счита, че клаузата за чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., е нищожна поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК, и поради противоречие с добрите нрави чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД.

На първо място, считам че така уговорените клаузи в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД.

Заявява, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На следващо място, така уговорените клаузи в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., счита за нищожни поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл. 19 ал.4, чл.21 ал.1, чл.33 ал.1 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на 2

Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледани в този аспект, клаузите в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., според които се дължи неустойка и такса в размер на 2.50 лева на ден, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.

33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи на чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Наред с изложеното предвидените клаузи в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи* в този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.

№ 324/2018г.

На следващо място, клаузата на чл.21, ал.5 от договора, предвиждаща заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението, се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на обявяване на предсрочна изискуемост заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението.

Отговорността за разноски, въведена в договора представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на 3 допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредата изразява общите разхода по кредата за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разхода, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките по чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на уговорките по чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи но смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока ищецът се позовава и последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от 15.04..2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 п, Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.

Заявява, че същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разхода по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузите до чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 13.03.2020г., са неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

4

Също така счита, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито безспорно представляват клаузите по Договора за бяла карта, упоменати по-горе, В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.