Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1100 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 904/2025
Вид
Определение № 1100
Подписан
14.04.2025
В сила
14.04.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1100 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500904 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано в Ирландия, с рег. № 104547, седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, чрез пълномощника адвокат С. Т. против Определение № 459 от 10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 20937/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., с което по реда на чл. 248 от ГПК „Еърхелп Германия“ ГмбХ, Германия е осъден да заплати на „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, Ирландия адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

В частната жалба съдържат оплаквания за неправилност на определението, като се счита, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 618,43 лева не е прекомерен, като същото е договорено за реално извършената работа на часова ставка. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба „Еърхелп Германия“ ГмбХ, вписан под № НRВ 196015 в Търговския регистър на Германия, седалище и адрес на управление: „Варшауер Плац“ № 11-13, Берлин, 10245, Германия, чрез пълномощника адвокат К. Б. намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което иска потвърждаваното му.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

1

Производството по делото е образувано по иск на „Еърхелп Германия“ ГмбХ, Германия против „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, Ирландия, предявен по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет по резервация IPKF2E на името на М. Д.Б., планиран за 31.12.2023 г. от 11:45 ч. с маршрут ПловдивЛондон, ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

След подаване на отговора на исковата молба ищецът е оттеглил иска.

С Определение № 15168 от 04.12.2024 г. съдът е прекратил производството по делото.

По реда на чл. 248 от ГПК ответникът „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, Ирландия е направил искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 618,43 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищецът „Еърхелп Германия“ ГмбХ, Германия е оспорил искането поради липса на доказателства за сторени от ответника разноски и е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С Определение № 459 от 10.01.2025 г. съдът е уважил частично молбата, като е допълнил постановеното по делото Определение № 15168 от 04.12.2024 г. с осъждане на „Еърхелп Германия“ ГмбХ, Германия да заплати на „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, Ирландия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който съдът е счел за справедлив с оглед прекратяване на делото преди насрочването му, обема на извършените процесуални действия от пълномощника на ответника и предмета на иска, предявен по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007.

Против това определение е постъпила настоящата частна жалба.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно актуалната практика на СЕС и ВКС съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други.

В случая, като се вземе предвид, че е предявен един иск, чиято цена е сравнително ниска, производството се провежда по реда на Регламент (ЕО) № 2

861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, предвиждащ улеснена, ускорена и по начало писмена процедура за разглеждане на определена категория искове, производството по делото е прекратено непосредствено след извършената размяна на книжа и процесуалната активност на пълномощника на ответника се изчерпва с подаване на молбаприложение 1 към формуляр В „Формуляр с отговори“, съдът намира, че се касае за дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела, имащи същия предмет, с оглед на което определеното от първоинстанционния съд адвокатското възнаграждение от 300 лв. е справедливо и адекватно на положения от адвоката труд по конкретното дело.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 459 от 10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 20937/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3