Решение № 3453 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3453 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 9112/19.05.2025 по гр.д.№ 32138/2024г. г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, е признато за установено, че Столична община дължи на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 814,52 лева – невъзстановена сума за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. марка „БМВ“, модел „525“ с рег. № ********, причинени при ПТП на 09.12.2019г. при преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно в гр.София на „Околовръстен път“ в посока бул. „Симеоновско шосе“, който автомобил е бил обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № 0306X0489972, ведно със законна лихва от 08.02.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 269,96 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.02.2021г. 06.02.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7271 по описа за 2024г. на СРС, 64 – ти състав. Столична 1 община е осъдена да плати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД разноски в размер на 495 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, с която се обжалва решението в цялост, по съображения, че решението е неправилно в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано по конкретни съображения, че макар да не се оспорва мястото на настъпване на ПТП, се счита за необоснован извода, че ответникът носи отговорност, защото вредите били в причинна връзка с установено друго пътно препятствие. От показанията на разпитания по делото свидетел не се установило наличието на две препятствия, а за една неравност, а после доуточнено, че представлявало изрязан асфалт отдясно на пътя, което се потвърждавало и от схемата в протокола за ПТП. Оттук следвало да се приеме, че процесното МПС излязло от пътя и поради невнимание на водача били претърпени вреди, за които Столична община не следва да носи отговорност. Поддържа наличие на съпричиняване.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „Армеец“ АД, в който се твърди неоснователност на същата по подробно изложени съображения, вкл. се поддържа, че оплакването срещу механизма е неоснователно с оглед протокола за ПТП, в който са описани броят и местоположението на дупките и съответно доказани, а по делото нямало данни водачът да е излизал извън пътното платно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на 2

ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е ПРАВИЛНО, вкл. намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение чрез посочване на относимите към спора факти и доказателствата, които ги установяват, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия, и има право да претендира от последните платеното застрахователно обезщетение.

За да е основателен предявеният регресен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, за което ответникът е отговорен, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

В случая, с оглед направените от ответника - въззивник възражения, спорът по делото е относно твърденията за поведението на водача на увреденото МПС, а именно излизане от пътното платно и увреждане извън същото, съответно за съпричиняване. В този смисъл пред настоящата инстанция спорът се концентрира по местоположението на пътното препятствие, вследствие на което са причинени вреди по застрахованото МПС.

Настоящият въззивен състав приема, че фактическата обстановка по 3 механизма на ПТП е правилно установена от СРС а именно: на 06.12.2019г. в гр.София, водачът на л.а. БМВ 525Д при движение по „Околовръстен път“ с посока към „Симеоновско шосе“ в тъмната част на денонощието преминава през несигнализирана и необезопасена неравност в дясната част на платното за движение, вследствие на което реализира ПТП с претендираните увреждания.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства констатирани длъжностно лице действия, т.е. удостоверените от него пряко възприети факти при огледа, като местоположение на МПС, състоянието на пътя, препятствията, неравностите на него, възпроизведени в схема, разположението на увредения автомобил, както и видимите щети по него. В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на неговия съставител или редът, по който е съставен протоколът. В него изрично е обективирано изявлението, че МПС попада в необезопасен дупка на Околовръстния път в дясно. Верността на констатациите в протокола за ПТП не се разколебава от показанията на св.Димитрова, които следва да бъдат кредитирани. В същите дава показания, че е карала вечерта, когато попаднала в изрязан участък от пътното платно, за което нямало обозначение и лента. Налице е разминаване по отношение на вида пътно препятствие, доколкото в протокола е отразено като „Дупка в дясно“, а в показанията на св.Димитрова се установява, че се касае за изрязан асфалт в дясната част на пътното платно, но по същество и двете се субсумират под дефинитивната норма на §т.37 ЗДвП като „препятствие на пътя“. Този смисъл съвкупната преценка на протокола за ПТП и показанията на св.Димитрова дават основание на настоящия въззивен състав да приеме, че причина за настъпването на процесното ПТП е наличието на необезопасен компрометиран участък от общински път, което препятствие на пътя не е било сигнализирано.

Тези обстоятелства са били предмет на обсъждане и в приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което преценено по реда 4 на чл. 202 ГПК следва да се кредитира като пълно и обективно, доколкото и изводите на вещото лице с обосновани с относимите по делото материали. В заключението се установява, че видът на препятствието и неговите характеристики по естеството си са годни да предизвикат процесните увреждания при така описания механизъм на ПТП и обосновават извод за наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените щети.

Въз основа на горното, съдът приема за доказано настъпването на застрахователното събитие, на което се основава регресната претенция на ищеца.

Компрометираната асфалтова настилка не може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нарушаване на която разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в отговора на исковата молба. По делото няма данни водачът да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, а обстоятелството, че не е възприел своевременно изрязаният участъкът на пътя и е навлязъл в него се дължи на това, че същият не е бил сигнализирана и обезопасена по никакъв начин, задължение за което има ответникът. Възражението на ответника за съпричиняване в този смисъл се явява неоснователно.

Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински и че ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Установено е безспорно, че ищецът-застраховател е изплатил застрахователно обезщетение, а от заключението на САТЕ се установява стойността на вредите, срещу която ответникът не е изложил никакви конкретни възражения. С оглед на това е налице регресно вземане на ищеца спрямо ответника в размера на извършеното от него застрахователно плащане.

Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към изводите на районния на основание чл.

272 от ГПК.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага само въззиваемият 5 ищец, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100€.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 9112/19.05.2025 по гр.д.№ 32138/2024г. г. по описа на СРС, ГО, 64 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД , ЕИК: 121076907, разноски пред настоящата инстанция в размер на 100€.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6