Определение № 127 от 27.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500157 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№16526/12.12.2024 г., подадена от Г. Н. Н., поставен под ограничено запрещение, действащ лично и със съгласието на попечителя си Ф. Н. Г., чрез адв. С. Б., против Определение №1055/29.10.2024 г. по гр.д.№846/2023 г. на ОС – Стара Загора, с което е върната исковата молба вх.№15871/14.12.2023 г., подадена от Г. Н. Н., действащ лично и със съгласието на попечителя си Ф. Н. Н., чрез адв. С. Б., поради процесуална недопустимост на предявения иск. Релевирани са оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Настоява се за обезсилването му на основание чл.2 от ГПК, тъй като според жалбоподателя същото съставлява отказ от правосъдие, като делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. Евентуално се иска обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно, и отново делото да се върне за разглеждане от друг състав на същия съд. Поддържа се, че предявените искове са процесуално допустими, и е налице правен интерес на ищеца от предявяването им, тъй като предявяването им е в защита на негови имуществени права – да развали сключените от него като прехвърлител, два алеаторни договори, в частта им, в която с тях е прехвърлено в патримониума на ответницата правото на собственост върху два недвижими имота.

Посочените от ответницата дела – гр.д.№211/2016 г. на РС – Гълъбово и решенията, постановени при инстанционния му контрол, не обвързват съда, тъй като ищецът в настоящото производство не е бил страна в производството. Не са налице основанията на чл.126, ал.1 от ГПК, тъй като ищецът не е стана и във висящото производство по г.д.

№142/2022 г. на РС – Димитровград. Ноторен факт е, че алеаторните договори могат да бъдат разваляни от страна на прехвърлителя по всяко време, чрез иск, предявен пред компетентния съд, което е и сторено. Не е налице злоупотреба с права, и нормата на чл.57, ал.2 от КРБ в конкретния случай е неприложима, тъй като ищецът лично е предявил 1 исковете си, като е обективирал волеизявлението си с оставяне на личен подпис. По тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд за разглеждане на предявените искове от друг състав.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, съгласно Удостоверение №11/19.11.1992 г. за определен попечител /на л.26 от делото на ОС – СтЗ/ и пълномощно за всички инстанции /на л.27 от делото на ОС – СтЗ/, частният жалбоподател е освободен на осн. Чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси с Определение №139/30.01.2024 г. /на л.33 от делото на ОС – СтЗ/. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на частна въззивна жалба вх.

№1047/24.01.2025 г. подаден от Н. И. И., чрез адв. М. Д., надлежно упълномощена за производството пред ПАС по частната жалба с пълномощно на л.22 от настоящото дело.

Оспорва се частната жалба на ищеца, като се поддържат всички доводи, посочени в отговора на исковата молба.

При извършване на служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съдът констатира, че същият е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Актът е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на предявения иск и образуваното по него производство, поради което е допустим.

По правилността на акта, съдът намира следното:

С върнатата искова молба, депозирана на 14.12.2023 г. от ищеца Г. Н. Н., са предявени два обективно съединени иска за частично разваляне на два алеаторни договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключени от ищеца в качеството на прехвърлител на 04.12.1992 г. и на 08.11.1994 г. Ищецът Г. Н. Н., поставен под ограничено запрещение, е предявил исковете лично, и със съгласието на своя попечител Ф.

Н. Г., чрез процесуален представител адвокат С. Б.. Исковата молба е подписана от ищеца лично, от неговия попечител, даващ съгласие, както и от упълномощения адвокат С. Б..

Ответник по двата предявени иска е Н. И. И. – бивша съпруга на приобретателя по двата договора Ф. Н. Г., с когото ответницата е била в брак по време на сключване на договорите, и е придобила имотите в режим на СИО, прекратена при равни права с последвал развод на 22.12.2017 г. С исковата молба се твърди, че ответницата никога не е изпълнявала задълженията по договора да осигурява лични грижи и издръжка на ищеца, като прехвърлител по двата договора, поради което се иска разваляне на договорите до размера на придобитите от ответницата ½ идеална част от имота по първия договор, и до размера на 3/8 идеални части от имота по втория договор.

При така заявените искове, същите се явяват допустими – предявени са от процесуално 2 легитимиран ищец. Същият с ограничена правоспособност, тъй като е поставен под ограничено запрещение, като е предявил исковете лично и със съгласието на попечителя си /съгласно представено удостоверение/, поради което исковете са надлежно предявени.

Ответницата има качеството на приобретател по двата договора, съгласно твърденията в исковата молба, поради което е процесуално легитимиран ответник по двата иска.

С отговора на исковата молба са наведени твърдения, че с исковата молба се цел преразглеждане на въпрос, който е разрешен с влязло в сила съдебно решение – постановеното на 24.04.2019 г. решение по гр.д.211/2018 г. на РС – Гълъбово. Същевременно в отговора се сочи, че гр.д.№211/2018 г. на РС – Гълъбово е с предмет съдебна делба на имотите, предмет на предявените с върнатата искова молба искове, и страни Н. И. и Ф. Г..

Това обстоятелство се установява и от представеното с отговора на исковата молба Решение от 24.04.2019 г. на РС – Гълъбово. Възражението е неоснователно. Твърди се и се представят доказателства, че гр.д.№211/2018 г. касае делба на имоти, идентични с имотите – предмет на договорите, чието разваляне се иска с върнатата искова молба. Предметът на спора по двете дела обаче е различен – предмет на иска за делба в първата фаза е наличието на съсобственост между страните върху определени вещи, възникнала на определено правно основание при определени квоти, обуславяща потестативното право на всеки съсобственик да иска делба на тази вещ във втората фаза на делбата. Предметът на върнатата искова молба е потестативното право на ищеца да иска разваляне на облигационен договор, поради неговото неизпълнение. Така предявеният иск е конститутивен, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му, тъй като настъпването на търсения с него правен ефект – разваляне на договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, е възможен само по съдебен ред, съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Дали и доколко формираната СПН с влязлото в сила решение по гр.д.№211/2018 г. на РС – Гълъбово, се разпростира върху процесното материално правоотношение – предмет на гр.д.№846/2023 г. на ОС – Стара Загора, е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе с решението си.

Неоснователно е и второто релевирано възражение – за недопустимост на иска на основание чл.57, ал.2 от КРБ, поради злоупотреба с право. Предмет на исковата молба е потестативното право на ищеца Г. Н. да иска разваляне на сключените от него алеаторни договори, поради неизпълнението им от страна на ответницата, като приобретател по тези договори. Потестативното право на изправната страна по един двустранен договор, да иска развалянето му поради неизпълнението му от насрещната страна по договора, е уредено в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Същото е гаранция за законосъобразното развитие на облигационните отношения между страните по двустранен договор, който има силата на закон за тях, съгласно чл.20а от ЗЗД.

Обстоятелството, че настоящият попечител на ищеца е страна по висящ спор за съдебна делба във втората фаза – по извършването на делбата между него и ответницата на същите имоти, придобити въз основа на договорите, които се иска да бъдат развалени, не е основание за недопустимост на предявения иск, тъй като ищец по него е ограничено 3 запретения Г. Н., който в исковия процес се представлява от процесуален представител, надлежно упълномощен лично от Г. Н., действащ със съгласието на попечителя му. Самият попечител Ф. Г. няма процесуалното качество на ищец по делото, поради което висящия спор за съдебна делба във фазата на извършването между него и ответницата няма отношение към допустимостта на производството по иска на подопечния му Г. Н. против ответницата.

Като е достигнал до различни изводи, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, и делото да се върне на същия съд за продължаване на следващите се процесуални действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1055 от 29.10.2024 г., постановено по гр.д.№846 от 2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е върната исковата молба вх.№15871/14.12.2023 г., подадена от Г. Н. Н., действащ лично и със съгласието на попечителя си Ф. Н. Н., чрез адв.

С. Б., поради процесуална недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на същия съд, за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4