Решение № 13684 от 08.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13684 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110161072 по описа за 2022 година Предмет на делото е предявеният от Б. Е. С., ЕГН ********** срещу (ФИРМА), ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание вл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в общ размер от 640,21 лв., включваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 10.09.2016 г. по ч.гр. д. № 23158/2016 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 20168440403105 при ЧСИ С. Я., поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, е постъпил такъв от ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че давността за процесното вземане е прекъсвана многократно с редица изпълнителни действия.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която 1 е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

Страните не спорят и съдът е отделил същите като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че на 10.09.2016 г. по ч.гр. д. № 23158/2016 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист за сумата от 640,21 лв. в полза на ответника срещу ищеца, въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № 20168440403105 при ЧСИ С. Я..

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.

От материалите по изпълнително дело № 20168440403105 се установява, че на 21.09.2016 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, на 18.04.2017 г. е наложен запор на банкови сметки, на 23.04.2018 г. е наложен запор на банкови сметки, на 20.07.2018 г. е наложен запор на трудово възнаграждение, на 08.11.2019 г. е наложен запор на трудово възнаграждение.

В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва 2 давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.

Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

Поради изложените съображения съдът намира, че на 08.11.2019 г. с наложен запор на трудово възнаграждение е предприето изпълнително действие, прекъсващо давността и от тогава е започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента не е изтекла, поради което и искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Е. С., ЕГН ********** срещу (ФИРМА), ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание вл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в общ размер от 640,21 лв., включваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 10.09.2016 г. по 3 ч.гр. д. № 23158/2016 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 20168440403105 при ЧСИ С. Я., поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК (ФИРМА), ЕИК ********* да заплати на Б. Е. С., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4