Решение № 3410 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3410 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330102928 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по подадена от Л. Д. П. от гр. П., чрез пълномощника му адв. Е. Н., срещуЗаповед за задържане на лице № *************/************г., издадена от Полицейски орган Л. С. Г.

– ********************************* на ОД на МВР - Пловдив, с която на Жалбоподателя е наложена

Принудителна административна мярка

/ПАМ/

"***********************************". Моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта П. като незаконосъобразна, издадена без правно основание и мотиви и в несъответствие с целта на закона, по изложените в жалбата и в писмени бележки съображения.

Претендира разноски.

Ответникът – Л. С. Г. – ********************************* на ОД на МВР Пловдив, оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана..

Контролиращата страна Районна прокуратура – гр. Пловдив не е представила становище по жалбата и не е изпращала представител за откритите съдебни заседания по делото.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, наведени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима,. а разгледана по същество – и основателна, по следните съображения:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши 1 съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК / Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм . дело. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, отговорите на ответника в съдебното заседание по делото на 12.05.2025 г. на поставените му от жалбоподателя въпроси по реда на чл.176 от ГПК и показанията на разпитания по делото свидетел Н. Г., Заповедта е издадена с позоваване на образувано досъдебно производство № ********/************** г. по описа на *********** на МВР. Досъдебно производство се образува не от полицай като административен орган, а от прокурор по чл.212, ал.1 НПК или от разследващите с първото действие по разследването, съгласно чл.212, ал.2 НПК. След образуване на досъдебното производство няма място вече за административна дейност на полицията на основание ЗМВР,.доколкото всяко решение за задържане под стража след образуване на досъдебното производство се взема за срок от 72 часа от наблюдаващия прокурор с цел изправяне на задържаното лице пред съдия и впоследствие - от съдия по реда на чл. 64 от НПК. Според Решение 4894/25.04.2016 на ВАС, постановено по адм. дело № 3545/2015 г., полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред. Органът, издал заповедта, няма правомощия да осъществява действия по конкретното досъдебно производство, нито по него е възможно да се извършва друга дейност, освен такава по разследване, а единствено и само действия, предвидени в НПК, осъществени от органа по разследване и от наблюдаващия прокурор са допустими.

В заповедта е посочено, че Жалбоподателят е причинил телесна повреда на *********** си С. Н. - П. в условията на домашно насилие, което е престъпление по чл.131, ал.1 т.5а от НК, без да е описан дори видът на телесната повреда- лека, средна или тежка, както и нейни характеристики – като от показанията на свидетеля Г. се установява, че по С.

Н. - П. не е имало никакви видими следи от насилие.

Освен това съдът констатира, че в Заповедта липсва описание на факти и обстоятелства, от които да се изведе обосновано предположение, че такова деяние изобщо е извършено, такива липсват и в отговорите на Л. Г. поставените му въпроси по реда на чл.176 о т ГПК, а според изпратеното до съда писмо, във ************* на МВР няма административна преписка, в която да се съдържат докладни или други документи, съдържащи обстоятелства от значение за издаването на заповедта.

Съгласно трайната практика на ЕСПЧ и Върховния административен съд, ако Заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това престъпление, тя е незаконна.

Вписването на фактическите и правни основания в Заповедта е по същество излагане на мотиви, обосноваващи разпоредителната част на акта, а при липсата на мотиви съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 от АПК и издаден в нарушение на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР - защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на съда е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаването 2 му и доколко те могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

От отговорите на ответника на поставните му от Жалбоподателя въпроси по реда на чл.176 от ГПК и показанитя на свидетеля Г. се установява, че полицейският орган не е извършил лична преценка като административен орган, че задържането е необходимо и пропорционално, като дори е останал учуден от полученото разпореждане от друго лице******************************* на МВР, а освен това Г. не е възприел лично нанасяне на телесна повреда, нито следи от такава, върху С. Н. – П., като е докладвал на *************** по управление, а той на

************************.

*********************** на МВР е съобщил на Г. да „запази „местопроизшествието“ и му е съобщил, че Жалбоподателят ще бъде задържан – с оглед на което, и предвид обстоятелството, че ЗМВР не предвижда опосредена преценка за това дали са налице предпоставките за задържане по реда на чл.72 от ЗМВР, още по-малко - от лица, които не са на мястото на нарушението или престъплението и не възприемат лично обстоятелствата, съдът намира, че решението за задържането на Жалбоподателя не е взето от издателя на заповедта, и това също само по себе си е основание за отмяна на Заповедта.

Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства, отговорите на издателя на Заповедта на поставените му въпроси по реда на чл.176 от ГПК от Жалбоподателя и от показанията на свидетеля Г., че в нарушение на чл.74, ал.2, т.4 от ЗМВР, в Заповедта не е посочен действителният час на фактическото задържане на Жалбоподателя, а единствено часът на издаване на Заповедта - като съгласно чл.13 от Инструкция № 8121 з78/24.01. 2015 г., срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване.

Полицейският орган не е дал надлежно указание за възможността да се обжалва заповедта и пред кой съд, тъй като компетентният съд не е вписан в Заповедта, и в нарушение на правата на задържаното лице по чл.74, ал.2, т.6, буква “Б“ от ЗМВР, на Жалбоподателя не е била осигурена адвокатска защита от момента на задържането му – а от вписаното в приложената Декларация за правата на задържаното лице, посоченият от Жалбоподателя адвокат Б.в е уведомен едва в ******** часа.

Съгласно чл.4, ал.2 във връзка с чл.6, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават, а според чл.

22 от ЗАНН, принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, и .във връзка с това при прилагане на мерките по чл.72, ал.1 от ЗМВР органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай, като в настоящия случай съдът начмира, че налагането на принудителната административна мярка "*****************************" е неоправдано, защото полицейският орган не е установил на момента извършващо се или току що извършено престъпление, а освен това - не е обсъдил липсата на данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес лицето да бъде задържано, нито налице ли опасност от укриване и извършване на престъпление.

П р и така установянета фактическа обстановка и с оглед на гореизложеното съдът намира, че действително процесната Заповед незаконосъобразна, издадена без правно основание и мотиви и в 3 несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК ОД на МВР – гр.

Пловдив следва да заплати на Жалбоподателя направените разноски за производството по делото в размер на 1 510 лева- платени ДТ и адвокатско възнаграждение с ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № *************/****************г., издадена от Полицейски орган Л. С. Г. – **************************** при *********** на ОД на МВР - Пловдив, за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ "******************************" по отношение на Л. Д. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „************“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., бул. „***********************“ № **** – *******************, ет.***, Кантора Е. Н., адв. Е. Н...

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: 129009870, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Д. П., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 510 лева..

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, пред Административен съд – Пловдив - включително и до Контролиращата страна Района прокуратура – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4