Определение № 5361 от 21.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5361 гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002101610 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. И., чрез адвокат А. Г., срещу Решение № 15/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 417/2023 г. на Окръжен съд – Силистра, с което Решение № 542/29.09.2023 г. по гр. д. № 906/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра е потвърдено в следните части: 1. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. И. И. срещу Т. Х. Т. иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето М. Т. Т., ЕГН: [ЕГН], за определяне местоживеенето на детето М. Т. Т. при майката Н. И. И., за определяне на режим на лични отношения на детето М. Т. Т. с бащата Т. Х. Т., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 09:00 ч. на съботата до 18:00 ч. на неделята с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, разпределен 2 пъти по две седмици, 3 часа на рождения ден на детето – 2 май; в четна година – по Коледните празници, в нечетна – на Новогодишните празници; за осъждане на Т. Х. Т. да заплаща издръжка в размер на 177, 50 лв. месечно в полза на детето М. Т. Т., чрез неговата майка и законен представител Н. И. И., с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се отнася; 2. в частта, в която първоинстанионното решение е отменено в частта, в която е определен режим на лични отношения на майката Н. И. И. и детето М. Т. Т., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа, без преспиване; както и втори и четвърти четвъртък от месеца от 17:00 до 18:00 часа и от 10:00 до 12:00 часа на всеки 02.05. от годината, по местоживеене на детето, винаги в присъствието на бабата или дядото на детето по майчина линия – К. М. И. и И. К. И. - или в присъствието на социален работник;

10 дни през лятото, без преспиване от 25.07. до 05.08., като бащата се задължава да отсяда на друго място, с цел детето да нощува при него, винаги в присъствието на бабата или 1 дядото на детето по майчина линия, 1 ден през празничните дни (Коледа, Нова година, Великден), като при четна година през първия ден, а при нечетна през втория ден, без преспиване от 10:00 до 18:00 часа; като вместо това е определен следният режим на лични отношения на майката Н. И. И. и детето М. Т. Т.: до края на м. март 2024 г. всяка втора и четвърта седмица от 10:00 ч. до 17:00 ч. на събота и от 10:00 ч. до 17:00 ч. на неделя, без приспиване; всеки трети четвъртък от 18:00 ч. до 19:30 ч., като във всички случаи в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., водено и вземано от бащата. От началото на м. април до края на м. юни - всяка втора седмица от 10:00 ч. на съботата до 17:00 ч. на неделята с преспиване; всяка четвърта седмица от 10:00 ч. до 17:00 ч. на събота и от 10:00 ч. до 17:00 ч. на неделя, без приспиване; всеки трети четвъртък от 18:00 ч. до 19:30 ч., като във всички случаи в присъствието на бабата и дядото по майчина линия К. М. И. и И. К. И., водено и вземано от бащата. От началото на м. юли до края на м. август: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 ч. на съботата до 17:00 ч. на неделята с преспиване, в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като бащата се задължава да води и взема детето; всяка първа и трета седмица от месеца в четвъртък от 17:30 ч. до 19:30 ч. без присъствието на трети лица, като майката се задължава да взема детето от бащата и да го връща при него. На Великденските празници през 2024 г.: от 15:00 ч, в неделя (05.05.2024 г.) до 17:00 ч. в понеделник (06.05.2024 г.), с преспиване, в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като бащата се задължава да заведе и вземе детето. На рождения ден на детето - 02.05.2024 г.: от 10:00 ч. до 12:00 ч., в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като майката се задължава да вземе детето от бащата и да го връща при него. В периода 22.07.2024 г.-28.07.2024 г., първите четири дни – всеки ден от 09:00 ч. до 19:00 ч., без приспиване, а следващите три дни – от 09:00 ч. на първия ден до 19:00 ч. на последния ден с преспиване, в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И.. От м. септември 2024 г: всяка втора и четвърта седмица, от 18:30 ч. на петъка до 17:00 ч. на неделята, всяка първа и трета седмица в четвъртък от 18:00 ч. до 19:30 ч.; в периода 01.07. 30.07 всяка година - десет последователни дни в периода по уговорка между родителите с приспиване; през Коледните празници в нечетна и в Новогодишните празници в четна година; на Великденските празници в нечетна година; от 10:00 ч. до 12:00 ч. на рождения ден на детето – 02.05., без присъствието на трети лица, евентуално в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като майката има право да взема детето от учебно заведение – градина или училище, когато режимът е в учебни дни, а бащата се задължава да води детето в дома на майката, когато режимът се отнася до неучебни дни, а тя се задължава да го връща.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Т. Х. Т. е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за 2 неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е установил, че детето М. Т. Т. е родено на 02.05.2019 г. от майка Н. И. И. и баща Т. Х. Т.. Родителите живели съвместно до 20.03.2020 г., след което са се разделили, като детето останало при бащата. С решение № 260460/03.09.2020 г. по гр. д. № 317/2020 г. по описа на РС – Силистра било утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на родителските права било предоставено на бащата. Въз основа на изготвените в хода на производството множество социални доклади, доклад за развитие и заключителен доклад – предложение от Център за обществена подкрепа – [населено място], събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели, сред които служителите в ЦОП, работили по случая, и заключението към комплексната психолого-психиатрична експертиза, както и след изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, въззивният съд приел, че поведението и характеровите особености на майката представлявали пречка за пълноценното й общуване с детето. Позовал се е на заключението на вещите лица, изготвили заключението към комплексната психологопсихиатрична експертиза, които я определят като несигурна, предразположена към тревожни реакции личност, при която отстраняването на тревогата се постига по пътя на формиране на ограничено поведение. Липсата на увереност в собствените си възможности, на способността за самостоятелно вземане на решения и поемане на отговорност за постъпките си, приписването на личните си неуспехи на външни фактори и действия или бездействия на други хора, изведени в заключителната част на експертизата, съдът приел за понижаващи родителския капацитет на майката. Отново въз основа на заключението и устните разяснения на вещите лица при разпита им в съдебно заседание въззивният съд е приел, че не е налице синдром на родителско отчуждение, а стабилно психо – емоционално състояние на детето, постигнато вследствие усилията и отношението на бащата, който подтиква детето да общува с майка си, независимо от трудностите, необичайната обстановка и условията, при което това се случва. Като е приел, че бащата, с чиито усилия е съхранена връзката майка – дете, упражнява присъдените му родителски права отговорно, с грижа за детето, не препятства, а насърчава връзката с майката, и при липса на промяна на обстоятелствата, въззивният съд е счел предявеният от ищцата иск с правно основание чл.

59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК за неоснователен.

Определеният с решение № 260460/03.09.2020 г., постановено по гр. д. № 317/2020 г. по описа на РС – Силистра, режим на лични отношения на майката с детето, навършило към депозиране на исковата молба в съда 3 –годишна възраст, въззивният съд приел за адекватен на възможностите на двамата родители, защитаващ интересите на детето и гарантиращ неговата безопасност. Счел е с оглед становището на вещите лица, че макар да не е в състояние самостоятелно да осъществява срещи с детето, майката следва да общува с него без присъствието на бащата с цел развитие на връзката майка – дете. По тази причина е 3 изменил определения режим на лични отношения само по отношение на защитната мярка – присъствие на бащата, която е приел, че следва да остане само за летния период на срещите.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1."Кои са критериите, които съдът е длъжен да съобрази, при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права, и длъжен ли е при извършването й да изследва и вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи собствени мотиви?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППНС № 1/12.11.1974 г., Решение № 66/22.04.2021 г. по гр. д. № 3214/2020 г., IV ГО на ВКС, Решение № 195/11.07.2014 г. по гр. д. № 1707/2009 г., IV ГО на ВКС, Решение № 202/28.10.2015 г. по гр. д. № 244/2015 г., III ГО на ВКС, Решение № 267/23.09.2015 г. по гр. д. № 7140/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 232/15.07.2015 г. по гр. д. № 6692/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III ГО на ВКС, Решение № 802/23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г., IV ГО на ВКС, както и в противоречие с практиката на ЕСПЧ (по първия въпрос), и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, Решение № 232/15.07.2015 г. по гр. д. № 6692/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г., III ГО на ВКС, Решение № 802/23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г., IV ГО на ВКС (по втория въпрос).

Поставеният от касатора въпрос относно критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права, и длъжен ли е при извършването й да изследва и вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства, е свързан с крайните изводи на решаващия съд. Този въпрос покрива общото изискване по чл.

280, ал. 1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил волята му. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал утвърдителен отговор на този въпрос и е постановил своето решение в съответствие с практика на ВС и ВКС, формирана по приложението на чл. 59, ал. 4 СК ППВС 1/74 г., и многобройни решения по чл. 290 ГПК, сред които посочените от касатора, а и служебно известните на състава Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, Решение № 25 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2022 г., IV ГО, Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III ГО и други. Съгласно разясненията в тези съдебни актове при извършване на преценката, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да се стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно в ППВС 1/74 г.: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и 4 възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС и ВС. При разрешаване на спора той е изследвал налице ли е промяна в обстоятелствата след одобряване на споразумението между родителите по гр. д. № 317/2020 г. по описа на РС – Силистра съобразно твърденията на ищцата. Отричайки въз основа на доказателствата по делото да е налице поддържаното в исковата молба родителско отчуждение спрямо майката, изследвайки възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите грижи и отношението им към детето и привързаността му към тях, съобразявайки възрастта на детето, възможността родителите на бащата и неговия брат да оказват помощ при отглеждането и възпитанието на малолетния, жилищно-битовите и материални условия на живот на родителите, въззивният съд е счел предявеният от Н. И. И. срещу Т. Х. Т. иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК за неоснователен и се е произнесъл по претенцията на бащата за определяне на режим на лични отношения между майката и навършилото 3-годишна възраст дете.