Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5613 от 30.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25373/2024
Вид
Решение № 5613
Подписан
30.03.2025
В сила
02.06.2025
Състав
СНЕЖАНА АНДОНОВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5613 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско дело № 20241110125373 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба, подадена от Н. П. П., с която се търси защита от домашно насилие срещу К. И. К./в интимни отношения с молителката/. Изложени са твърдения за упражнявано спрямо молителя насилие на 31.03.2024 г. около 23.00 часа в жилището на ответника, находящо се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. Елена Снежина Ответникът отрича да е в интимни отношения с молителката, както и да е извършил описания акт на домашно насилие.

Със заповед за незабавна защита от 21.05.2024г. съдът е наложил мярка за защита срещу ответника по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален, емоционален или икономически тормоз, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо определена категория лица, в която попадат страните по делото.

От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

Между страните се установи по безспорен начин, че същите са били в интимна връзка, 1 независимо от обстоятелството, че същият е в интимна връзка и с други жени, както и че има деца от други жени. Дори и твърдението на молителката, че е посетила адреса на ответника, защото е бил с друга жена, е в потвърждение на характера на връзката им.

Молителката отговори на този въпрос на основание чл.176 ал.1 от ГПК като заяви, че от м.февруари до 18 май 2024г. са били в интимна връзка, но тя датира от 2001г. с малки прекъсвания. Предвид това, подадената молба за защита от домашно насилие се явява допустима съгласно чл. 3, т. 2 предл.2 от ЗЗДН.

Съдът приема, че ответникът е извършил спрямо молителката процесният акт на физическо насилие. Опора за този извод е представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (л. 7 от делото), ответникът е извършил спрямо молителката процесното насилие, а именно : ответникът е извършил домашно насилие върху молителката. В декларацията се съдържат изявления, че на процесната дата в дома, в който живеел ответникът, същият е упражнил физическо насилие над Н. като й нанесъл побой- внезапно я ударил с юмрук в областта на челюстта, от което започнала да шурти кръв от носа на молителката, а едното й око се подуло. Непосредствено молителката е посетила съдебен лекар, който е издал СМУ №99/2024г./л.8/ и е установил оток и кръвонасядане по лигавицата на горната устна.

Съдът кредитира като годно доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички предвидени в закона правноиндивидуализиращи белези, а очевидец на случая не е имало. Разпитаните свидетели Ц. А. и Р. Д. не съдържат конкретни факти и обстоятелства относно предмета на делото. Съдът не кредитира показанията на св. Драгнев, тъй като същите са заинтересовани, противоречиви и не конкретни. Съдът не приема според обясненията на свидетеля, че по време на акта на домашно насилие, същият е бил заедно с него в Добринище, тъй като не се посочи точно време, когато двамата са били заедно в Добринище – заяви : “беше от преди 31 март“.

Посоченото действие представлява акт на физическо насилие над молителката по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и съответно – акт на домашно насилие. Предвид това, спрямо ответника следва да бъдат взети следните мерки по чл. 5 от ЗЗДН, а именно:

1. задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. забрана да приближава пострадалото лице на пострадалото лице за срок от 6 месеца на разстояние не по-малко от 200 метра.

На осн. чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.

Претенция за разноски е заявена от ответника, но предвид изхода на делото, такива не му се следват.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу К. И. К., ЕГН ********** с адрес : гр. София, кв. Драгалевци, ул. Елена Снежина, като:

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. И. К., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. П. П., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 на К. И. К., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 200/двеста/ метра Н. П. П., ЕГН **********, освен в съдебни сгради или сгради на органи на полицията, за срок от осемнадесет месеца, считано от 2

30.3.2025 г., като приспада времето

21.05.2024г. на действие на Заповед за незабавна защита от

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН К. И. К., ЕГН **********, да плати по БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лева – ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. К., ЕГН ********** за присъждане на разноски.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на РУ МВР по местоживеене на страните.

УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на К. И. К., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на Прокуратурата.

УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото № 165 от 21.05.2024г. спира да се прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, независимо от обжалването .

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в 7дневен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3