Решение № 2683 от 24.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2683 гр. Бургас, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120104109 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Г. Х. Д. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника суми в общ размер от 4 566,02 лв., от които 1 575,48 лв. - главница, 206,05 лв. – обезщетение за забава за периода 28.11.2008 г. – 01.12.2009 г., 515,69 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.10.2008 г. – 29.10.2010 г., 2 015,11 лв. – лихва за забава за периода 14.12.2019 г. – 27.06.2022 г. и 253,69 лв. – разноски, които суми са обективирани в изпълнителен лист от *** г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 5712/15.12.2009 г. по ч.гр.д. № 8679/2009 г. на БРС. В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист от **** г. е бил издаден в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и въз основа на него на 07.07.2010 г. е било образувано изп.д. № 20108030400681 при ЧСИ Т. М., по което реално изпълнение не е било предприето и което е било прекратено от ЧСИ поради настъпила перемпция. Твърди се също така, че въпреки прекратяването на изпълнителното дело, ищецът и негови близки са продължили да получават агресивни и заплашителни обаждания по телефона от страна на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с искане да плати несъществуващия дълг, както и заплахи, че ще бъде образувано ново изпълнително дело със същия изпълнителен титул. С писмо от 29.03.2022 г. ищецът уведомил ответното дружество, че счита дълга за погасен по давност и е поискал да не бъде образувано ново изпълнително дело. В отговор той получил писмо от ответника, в което не се признава изтекла погасителна давност и се сочи, че е образувано ново изпълнително дело - № 3067/2021 г. по описа на ЧСИ М., преобразувано в изп.д. № 1461/2021 г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Ямбол. Ищецът счита, че в случая на 27.08.2012 г. е настъпила перемпция по силата на закона, тъй като последното предприето от ЧСИ М. изпълнително действие – запор на банкова сметка, е било извършено на 24.08.2010 г., а запорното съобщение е получено на 27.08.2010 г., след което в продължение на повече от 5 години 1 взискателят е бездействал. Поради това и тъй като от датата, на която е следвало да се прекрати първоначално образуваното изпълнение – 27.08.2012 г., до момента на образуване на последващото изпълнително дело се изтекли повече от осем години, ищецът счита, че погасителната давност по отношение на задълженията му към ответника е изтекла на 27.08.2017 г., съответно той не дължи процесните вземания. При условие на евентуалност съгласно направеното в съдебно заседание уточнение, ищецът претендира, че през периода от 27.08.2010 г. (датата на налагането на запора на банковата му сметка) до следващото изпълнително действие, осъществено с молба от 14.12.2015 г. от новия взискател, отново е изтекла 5-годишна погасителна давност. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.

Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който твърди, че искът е неоснователен. Твърди, че изп.д. № 681/2010 г. по описа на ЧСИ Т. М. е било образувано на *** г. по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като в хода на това дело са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало изпълнителната давност, като са посочени конкретни такива действия, извършени на 28.07.2010 г., 03.08.2010 г., 06.08.2010 г., 19.08.2010 г., 24.08.2010 г., 14.12.2015 г., 30.03.2016 г., 02.07.2018 г., 20.09.2019 г. и 24.08.2021 г. Твърди се също така, че след прекратяване на изп.д. № 608/2010 г. е било образувано ново изпълнително дело с № 3067/2021 г. по описа на ЧСИ Т. М., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи, като това дело е било изпратено по компетентност на ЧСИ с район на действие ОС-Ямбол и е било образувано под № 1461/2021 г. по описа на ЧСИ И. Х.. Според ответника всяко направено от взискателя искане за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото изпълнение и евентуалното му бездействие не следва да е санкция за взискателя. На следващо място се твърди, че е налице разлика между перемпционния и давностния срок, като перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността. Твърди се също така, че Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. няма обратно действие и за периода от образуването на изп.д. № 681/2010 г. на 07.07.2010 г. до постановяването на ТР № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не е текла, независимо дали са били извършвани изпълнителни действия, а от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност и същата би изтекла на 26.06.2020 г. при условие, че не са били предприети изпълнителни действия, които да я прекъснат, което в случая е било сторено. С оглед на това ответникът счита, че вземането срещу ищеца не е погасено по давност. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. При условие на евентуалност - ако съдът възложи разноските в тежест на ответника, е направено възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение и се моли то да бъде намалено, ако размерът му е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Ответникът моли също така на ищеца да бъде указано да посочи банкова сметка, по която да му бъдат преведени евентуално присъдени в негова полза разноски, като от своя страна е посочил своя банкова сметка. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответното дружество, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора, представени са писмени доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното копие на изп.д. № 20108030400681 по описа на ЧСИ Т. М., същото е било образувано на **** г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против длъжника Г. Х. Д. въз основа на изпълнителен лист от **** г., издаден по ч.гр.д. № 8679/2010 г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя следните суми: 1 575,48 лв. – главница по договор за потребителски кредит **** от 26.02.2008 г., 206,05 лв. – обезщетение за забава за периода 28.11.2008 г. – 01.12.2009 г., 515,69 лв. - възнаградителна лихва за периода 30.10.2008 г. – 29.01.2010 г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 14.12.2009 2 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 253,69 лв. – разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, като е видно, че ЧСИ М. е извършила справки за трудовите договори на длъжника, за вписванията, отбелязванията и заличаванията на негово име в Служба по вписванията – Бургас, както и за имущественото му състояние и за банковите му сметки.

На 22.07.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, която е била редовно връчена на длъжника на 18.08.2010 г.

На 03.08.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „БАНКА ДСК“ ЕАД, като същото е получено на 10.08.2010 г.

На 28.07.2010 г., на 06.08.2010 г., на 19.08.2010 г. и на 25.10.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Инвестбанк“ АД, до „ЦКБ“ АД, до „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и до „Алианц Банк България“ АД.

С молба от 14.12.2015 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ “ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, като на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложило на ЧСИ М. извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

С молба, входирана при ЧСИ М. на 30.03.2016 г., „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД е поискало да се пристъпи към принудително изпълнение, като бъде насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника Г. Д. и находящи се на домашния му адрес, като такъв опис е бил насрочен за 11.08.2016 г.

С молба от 12.07.2017 г. кредиторът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД е поискал от ЧСИ да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, а на 26.06.2018 г. е поискал да бъде извършена справка за наличие на трудов договор на същия.

На 02.07.2018 г. ЧСИ М. е изпратила запорно съобщение до работодателя на длъжника Д., но от приложената обратна разписка е видно, че то не е получено.

С молба от 16.09.2019 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД отново е поискало ЧСИ М. да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, както и да наложи запори върху неговите сметки.

На 24.08.2021 г. ЧСИ М. е изпратила запорно съобщение до „ПРОМЕТ СТИЙЛ“ ЕАД – работодател на длъжника, с което е наложила запор на трудовото му възнаграждение На 27.08.2021 г. длъжникът е поискал делото да бъде прекратено, поради настъпила перемпция, като с Постановление от 27.08.2021 г. ЧСИ М. е прекратила изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Видно от приложеното по последващото изпълнително дело копие на изпълнителния лист, в положен от ЧСИ М. печат на гърба на същия е посочено, че изп.д. № 681/2010 г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 27.08.2021 г., в сила от 13.09.2021 г., като последното изпълнително действие по това дело е било извършено на 25.10.2010 г.

Видно от приложеното копие на изп.д. № 20218780401461 по описа на ЧСИ И. Х., с молба от 15.10.2021 г., депозирана пред ЧСИ Т. М., „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД е поискало въз основа на същия изпълнителен лист от **** г. да бъде образувано ново изпълнително дело против длъжника Г. Д., като е такова дело е било образувано под № 20218030403067 по описа на ЧСИ Т. М., но след молба на кредитора от 12.11.2021 г. делото е било прехвърлено на ЧСИ И.

Х..

По делото е представена молба от Г. Д. до „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД, получена от дружеството на 30.03.2022 г., с която е направено изявление за настъпила погасителна давност по отношение на задълженията му по изпълнителния лист от 06.04.2010 г., както и се моли да не бъдат предприемани действия за принудително събиране на тези суми. Със становище от 01.04.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че не счита вземанията си за погасени по давност, тъй като по изп.д. № 681/2010 г. на ЧСИ М. са били предприети редица изпълнителни действия, прекъсващи погасителния давностен срок, както и че възражението за изтекла давност може да 3 бъде навеждано в рамките на съдебно производство с участието на двете страни.

При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан по следните съображения:

Установи се, че по отношение на процесните вземания на 07.07.2010 г. е било образувано изп.д. № 20108030400681 по описа на ЧСИ Т. М., поради което следва да се приеме, че на осн. чл.

116 от ЗЗД на тази дата е била прекъсната течащата погасителна давност по отношение на предявените за събиране вземания.

Установи се също така, че след извършеното на 25.10.2010 г. изпълнително действие, а именно изпращане на запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД, което е посочено и от самия ЧСИ като последно изпълнително действие, до предприемане на следващото изпълнително действие, годно да прекъсне давността, са изтекли повече от две години, през който период взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Поради това съдът намира, че прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона на 26.10.2012 г., макар това да е констатирано от ЧСИ едва на 27.08.2021 г.