Решение № 487 от 12.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Велико Търново, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500334 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.02.2022 година, постановено по гр.дело № 1653 по описа на В. районен съд за 2021 година, А. Н. Н. е осъден да заплати на Р. Й. Г. сумата от 802,39 лв., обезщетение за имуществени вреди – стойност на медицински манипулации и лечение на собственото на ищеца куче, законна лихва и разноски

Решението е обжалвано от А. Н. Н. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.

Позовава се на неправилна преценка на доказателствата по делото.

Ответникът по жалбата - Р. Й. Г. – излага доводи за правилност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 253, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - Р. Й. Г. - излага в исковата си молба, че е собственик на куче с име К., порода питбул, микрочип 985170002358063. Поверил го на ответника да се грижи за времето от 12.09.2020 година до 20.09.2020 година. При връщане животното имало 1 необичайно поведение. След медицински преглед било установено, че част от зъбите на кучето липсват, а други са счупени. Наложило се лечение, стойността на което ищецът претендира по реда на настоящото производство в размер на сумата от 802,39 лв. Търси се законна лихва и разноски.

Ответната страна – А. Н. Н. - оспорва иска с възражение, че договор с ищеца не е сключвал, не знае за животното. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Ищецът притежава куче с име К., порода питбул, микрочип 985170002358063 - приложеното на лист 6 от преписката на първостепенното производство копие от ветеринарен паспорт. Животното е претърпяло медицинска интервенция по повод загуба и счупване на зъби – приложените клинични протоколи и заключението на ветеринарната експертиза.

Липсват доказателства, установяващи ищцовото твърдение да е предал животното под грижите на ответника. В тази насока показанията на свидетелката М. М. са недостоверни, предвид заинтересоваността й от изхода на спора. Свидетелката живее с ищеца на семейни начала, а пристрастието си изразява с твърденията, че „… имаме (тя и ищеца, бел.авт.) домашен любимец - куче порода питбул на има К. …“. След като счита животното и за свое, на показанията й трудно би могло да се даде вяра. За предаването на кучето на ответника знае от ищеца. По изричните й твърдения, не е присъствала на предаването, а нейните показания са единственото доказателство за този спорен по делото факт.

Искът е недоказан.

Голословно е твърдението ищецът да е дал кучето на ответника за сочения в исковата молба период. Само на това основание искът подлежи на отхвърляне – основан е на твърдение за възникнало от договор за влог правоотношение.

Доводите на ищеца са неоснователни.

Дали ответникът е афиширал в интернет дейност по отглеждане на кучета и осигуряване на срочни грижи и дали има материална база за извършване на такава дейност са обстоятелства, без значение за казуса. Договорът за влог е реален и за съществуването му решаващо е предаването на вещта – липсва ли предаване, липсва договор. Точно това по делото не е доказано. Затова всички останали по делото факти не могат да бъдат съобразени при решаване на спора. Преценката им е от значение ако твърдяния договор за влог бе доказан.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски за две инстанции, по делото установени като сума от 1 000 лв.

По изложените съображения съдът

2

РЕШИ:

Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 14.02.2022 година, постановено по гр.дело № 1653 по описа на В. районен съд за 2021 година, вместо което постановява:

Отхвърля предявения от Р. Й. Г., ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Т. Б.“, № 9“а“, ап. № 19, против А. Н. Н., ЕГН: **********, с. В., Община В. Т. иск, с който на основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 253, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 802,39 (осемстотин и два лева и тридесет и девет стотинки) лв., обезщетение за имуществени вреди – стойност на медицински манипулации и лечение на собственото на ищеца куче К., порода питбул, микрочип 985170002358063, законна лихва и разноски, като недоказан.

Осъжда Р. Й. Г., ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Т. Б.“, № 9“а“, ап. № 19, да заплати на А.

Н. Н., ЕГН: **********, с. В., Община В. Т., сумата от 1 000 (хиляда лева) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3