Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4549 от 14.04.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 3029/2025
Вид
Решение № 4549
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Красимир Кипров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4549

Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20257050703029 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. В. Ж. , против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0442-000435/10.11.2025 год. , издадена от В. А. Ж. на длъжност „Началник сектор“ към ОДМВР-Варна , РУ 04 Варна , с която на основание чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена на Ж. принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца , като са отнети СРМПС № ***и 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].

С жалбата се претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед – отрича се употребата на наркотични вещества , а също така се навеждат доводи за неспазване формата на оспорения адм. акт, поради липсата на съдържащи се в него мотиви.

Иска се отмяна на обжалваната заповед , като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Кр. Т. преупълномощена от адв. Св. В. , включително с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от ЗА.

Ответникът- Началник сектор към ОДМВР-Варна , РУ 04 Варна В. А. Ж. , чрез упълномощения юрисконсулт Б. Й. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С. Д. В. Ж. е съставен от мл. автоконтрольор при РУ 04 Варна към ОДМВР-Варна акт за установяване на адм. нарушение серия GA № 4530967 от 8.11.2025 г. , в който е отразено , че същият на 8.11.2025 г. около 17.10ч. на път от [населено място] в посока [населено място] на километър 3+300 управлява собствения си лек автомобил Пежо 508 с рег. № [рег. номер] след употребата на наркотични вещества или техни аналози , установено с техническо средство дрегер Д. Т. 5000 с фабричен номер АRКА-0045 , който отчита наличие на Амфетамин , като на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 276119.

Талонът за медицинско изследване е връчен на Ж. на 8.11.2025 г. без посочен в него час , след което на същата дата в 20.45 ч. той дава във ВМА [населено място] биологична кръвна проба и урина за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Същевременно , за деянието за което е бил съставен горепосоченият акт за установяване на адм. нарушение е било образуваното досъдебно производство № 540/2025 г. по описа на РУ 04 при ОДМВР-Варна.

По повод констатираното с АУАН нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, преди получаване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване на биологичната кръвна проба , полицейският служител В. А. Ж. на длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ към РУ 04 при ОДМВР-Варна , въз основа на правомощията предоставени му с т.2.4 от издадената от директора на ОДМВР-Варна заповед № 365з-7399/4.09.2025 г. издава заповед № 25-0442-000435/10.11.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка , с която на основание чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП налага на Д. В. Ж. принудителна адм. мярка „Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Заповедта е връчена на Ж. на 10.12.2025 г. , след което на 15.12.2025 г. той подава чрез адв. Св. В. жалба срещу нея до АС-Варна.

По образуваното срещу Ж. досъдебно производство е извършена съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-054/30.01.2026 г. , по която е дадено заключение , че в предоставените обекти – биологични проби /кръв и урина/ взети на 8.11.2025 г. в 20.45 ч. от лицето Д. В. Ж. с [ЕГН] , не се откри наличие на наркотични вещества или техни метаболити /в т.ч. и Амфетамин/ , което се установи чрез имунохимичен скрининг и се доказа по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ.

При така установените обстоятелства , съдът намира жалбата на Ж. за процесуално допустима като подадена от адресат на адм. акт , в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за основателна предвид следното :

Обжалваната заповед представлява валиден адм. акт , който е издаден от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на ОД на МВР-Варна , която в случая се явява служба за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП , чийто директор притежава в качеството си на нейн ръководител посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни адм. мерки , включително тази по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица , което в случая е сторено с издадената от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-7399/4.09.2025 год. Заповедта е цитирана в оспореният адм. акт , като видно от съдържанието на т. 2.4 от същата , правомощията по прилагането на ПАМ са делегирани на началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията обслужвана от съответното РУ при същата дирекция. По делото няма спор , че издателят на оспорената заповед заема посочената в т.2.4 от заповедта длъжност , поради което като издадена в пълно съответствие с делегираните законови правомощия , обжалваната заповед представлява валиден адм. акт.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. Повдигнатите от жалбоподателя възражения относно формата на оспорения акт са неоснователни – налице е пълно изложение на фактически и правни основания , поради което съдът за спазена формата на адм. акт.

Спор относно спазването на административнопроизводствените правила не е налице. При извършената от съда служебната проверка на обжалваната заповед такива нарушения не се констатираха.

Спорът основно е концентриран по правилното приложение на материалния закон , във връзка с което съдът намира за недоказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за издаването й. Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК , доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника , като същата му е указана в първото по делото съдебно заседание. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед , подлежащият на доказване в тази връзка факт е за употребата на наркотични вещества от жалбоподателя , за установяването на който е била извършена проверка с цитираното техническо средство и въз основа на издадения талон за медицинско изследване е дадена от него биологична проба /кръв и урина/ за химико-токсикологично лабораторно изследване.

При тези обстоятелства и доколкото обжалваната заповед има предвид нарушение по цитираната в нея разпоредба на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, то приложима и при ПАМ от вида на процесната е разпоредба на чл. 171, т.1, б. „б“, предложение последно от ЗДвП , според която при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 , установените стойности са определящи. Приложимостта на тази разпоредба е обусловена от нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП , тъй като същата определя реда по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози , т.е. този ред е един и същ независимо от вида на приложената ПАМ , като същият е регламентиран в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Правилното тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.1,б.“б“ предложение последно от ЗДвП не съответства на изразеното от ответника становище в смисъл , че определящ бил резултата към момента на извършване на проверката с техническо средство – напротив , определящ към същият този момент е резултата от изследването в случая на кръвната проба. Това е видно и от разпоредбите на чл.6, ал.10 и чл. 15, ал.6 от Наредбата които предвиждат , че употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талон за изследване , при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване , каквито фактите по делото не са , а когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста какъвто е случаят , нормата на чл.3а, т.2 предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

В този смисъл , при безспорните обстоятелства за дадена от жалбоподателя биологична кръвна проба и очевидното неприемане от него на показанията на теста след като ги оспорва с подадената до съда жалба , то единственото нормативно допустимо доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е регламентираният в разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредбата протокол за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Видно от представената от самият ответник съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-054/30.01.2026 г. , същата съдържа изследване на кръвната проба дадена от Ж. именно след съставянето на горепосоченият АУАН срещу него , т.е. тя инкорпорира резултатите от изследването по чл.24, ал.2 от Наредбата. Установеният със заключението по експертизата отрицателен резултат доказва по несъмнен и категоричен начин отсъствието на основната материално-правна предпоставка за налагане на процесната ПАМ по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП , а именно липсата на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Последното прави заповедта с която ПАМ е наложена материално незаконосъобразна и подлежаща на отмяна като такава съгласно чл. 146, т.4 от АПК.

При този изход на делото , разноски на ответника не се дължат, а сторените от жалбоподателя разноски следва съгласно чл. 143, ал.1 от АПК да бъдат възстановени от ЮЛ на ответника – представеният от жалбоподателя списък на разноските съдържа единствено претенция за заплащане на адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от ЗА в размер на 409,03 евро , т.е. няма искане за възстановяване на платената държавна такса. От приложеният на л.65 от делото договор за правна защита и съдействие от 29.12.2025 г. е видно , че той действително е сключен на основание чл.38, ал.1, т.3 от З-на за адвокатурата , поради което упълномощеният адвокат С. В. има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА. Претендираният размер от 409,03 евро е в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , поради което сумата следва да бъде присъдена в полза на адв. В..

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ издадената от В. А. Ж. на длъжност началник сектор към ОД на МВР-Варна, РУ 04 Варна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0442-000435/10.11.2025 г. , с която на основание чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП е наложена на Д. В. Ж. принудителна адм. мярка прекратяване регистрацията ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на адвокат С. В. В. от Адвокатска колегия-Варна л.н. ***адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.

Съдия: