Решение № 293 от 12.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Благоевград, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500009 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя Т. С. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. *** чрез адв.

П. Р., със съдебен адрес: гр. ***, против Решение № 9371/26.06.2025 г., постановено по гр.дело № 1632/2019г. по описа на Районен съд ***.

Сочи се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 34281/05.01.2018г., по който кредитополучателят Т. М. е върнал 960 лв.

Твърди се, че договорът е недействителен, тъй като при сключването му не са спазени редица изисквания на ЗЗП. Не е съществувала реална възможност за избор на обезпечение, като тези условия – за двама поръчители или за банкова гаранция, са били изначално невъзможни. Уговорената неустойка е за да се получат допълнителни доходи от страна на кредитора, като размерът й е близък до този на главницата. По договора не е ясно как е формиран ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 8 ЗПК. Размерът на ГПР е по-голям от ГЛП. Разходите за неустойка също е следвало да се включат в ГПР. След като това не е сторено се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговореният ГЛП е 35 %, което е в противоречие с добрите нрави и надхвърля допустимия размер от 30 %. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка е неравноправна, противоречаща на чл. 143 ЗПК. Същата е и нищожна.

Противоречи на добрите нрави, като надвишаваща размера на главницата е прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция.

Прави се искане за отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на 1 предявените искове. Претендират се разноски.

В срок по делото е постъпил писмен отговор, депозиран от въззиваемия „Креди Йес“ ООД. Сочи се, че жалбата е неоснователна и недопустима.

Договорът за кредит отговоря на изискванията на ЗЗП и не е недействителен, както и отделни негови клаузи, за което се излагат подробни доводи и съображения. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски, възразява се срещу възнаграждението на адвоката на жалбоподателя като прекомерно.

Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд *** е сезиран с искове предявени от ищеца „КРЕДИ ЙЕС“ ООД срещу ответника Т. С. М., с които е направено искане да се признае за установено, че ответникът Т. С. М., дължи на ищеца „КРЕДИ ЙЕС“ ООД сумата от общо 1565.19 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Посочено е, че сумата представлява сбор на дължими суми, както следва: 625.95 лв. – незаплатена главница по договор за паричен заем № 34281/05.01.2018 г.; 125.19 лв. – дължима неустойка в размер на 20% от непогасената главница на основание чл. 19, ал. 1 от Общите условия към договор за паричен заем № 34281/05.01.2018 г.; 108.77 лв. – договорена месечна лихва по чл. 3 от договора за заем от датата на последното платена месечна вноска за месец 06.2018 г. до последно падежиралата месечна вноска за месец 05.2019г.; 705,28 лв. – дължима неизплатена част от неустойка по чл. 8 от договора за заем № 34281 от 05.01.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът сочи, че на 05.01.2018г. е сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който му е представил паричен заем в размер на 1000 лв. Сочи, че заемът следвало да се върне до 06.05.2019г. Ответникът е заплатил единствено седем от вноските от по 160 лв. или общо 1120 лв.

Остатъкът незаплатени суми е 1565,19 лв., която е предмет на исковото, а преди това и заповедно производство по чл. 417 ГПК.

Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, от които се установява следното:

На 05.01.2018 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (заемодател) и Т. С. М.

(заемател) е сключен Договор за паричен заем № 34281 към молба за заем № 50590. Предоставена е заемна сума в размер на 1000 лв., която следвало да се върне на 16 месечни погасителни вноски, ведно с договорна лихва. Съгласно чл. 8 от договора за заем, ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1253.87 лв. Тази неустойка е разсрочена на 15 месечни вноски по 78.37 лв. и една последна вноска от 78.32 лв. В резултат на това, към първоначалната месечна вноска от 81.63 лв. се добавя сумата от 78.37 лв., което прави общо дължима месечна вноска от 160 2 лв. Общият размер на задължението по погасителен план възлиза на 2560 лв.

Ответникът е направил плащания само за 7 от 16-те погасителни вноски. След това плащания не са постъпвали. Вследствие на неизпълнението, на основание чл. 10, ал. 1 от Общите условия, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е обявило вземането си за предсрочно изискуемо и е изпратило Уведомление за предсрочна изискуемост. На 31.05.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (поради Запис на заповед) срещу ответника в Районен съд - ***, по което е образувано ч.гр.д. № 524/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение. Ответникът е подал възражение, което е обусловило настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК.

По фактите страните не спорят. Спорят по това дали процесният договор за паричен заем е недействителен.

Константна е съдебната практика по отношение на това, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Видно от процесния договор за заем „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е предоставилo на ответника заем в размер на 1 000 лв., който следва да се издължи на 16 равни месечни погасителни вноски, при уговорен ГПР 48,239%. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 306,13 лв.

С процесния договор страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 1253,87 лв., с начин на разсрочено плащане, предвиден в погасителния план към договора. Видно от същата заемополучателят е следвало да върне заема на 16 месечни погасителни вноски в размер на всяка една от тях по 160 лв., вкл. както вноската по заема /главница и лихва/, така и неустойката.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължителен реквизит на всеки договор за потребителски кредит е годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая в процесния договор е записана обща сума за плащане в размер на 1306,13 лв., която не кореспондира със задълженията по изготвения погасителен план, където е включена и неустойка в размер на 78, 37 лева месечно. С включването й общата дължима сума, която следва да се върне е 2560 лв. С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ЗПК, доколкото не е ясно как точно е формиран посоченият ГПР и дали същият включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката, която се начислява от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съдът приема, че уговорената „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да е повече от пет пъти 3 размера на законната лихва. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Видно от договора за заем получаването на сумата от 1000 лв. е обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка, която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. С тази неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума, това е т.нар.

„скрита възнаградителна лихва“. С уговарянето на такава се стига до заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.

В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за заем заемодателят е нарушил изискванията на закона, поради което е налице недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т. 10 и 11 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.

422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по - горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. В случая самият ищец в исковата си молба сочи, че ответникът е погасил само седем от погасителните вноски, всяка на стойност 160 лв. или общо 1120 лв., което е повече от главницата по договора. След като главницата е заплатена, а договорът е недействителен това означава, че претендираните установителни претенции са изцяло неоснователни.

Като е уважил исковете районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо това предявените искове се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора ще следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски както за първата инстанция, така и за въззивната такава.

За първата инстанция разноските са 400 лв. /204,52 евро/, 4 представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За втората инстанция разноските са за заплатена ДТ за въззивно обжалване в размер на 51,13 евро и 500 евро адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Общата цена на предявените искове е 1565,19 лв., пред въззивната инстанция е проведено едно с.з., на което страните, както и техните адвокати не са се явили. Ето защо адвокатско възнаграждение за втората инстанция следва да бъде намалено на 250 евро, който размер е съобразен и с минималните размери посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

При това положение ще следва въззиваемият „КРЕДИ ЙЕС“ ООД да заплати на жалбоподателя Т. С. М. разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 505, 65 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 9371/27.06.2025.г., постановено по гр.д. № 1632/2019г. по описа на Районен съд *** и вместо това ПОСТАНОВЯВА: