Решение № 198 от 28.11.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Силистра, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка С. Стоева

Членове:

Десислава Г. П.

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20243400500372 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 41 от 18.04.2024г., постановено по гр. д. № 175/2022г. по описа на ДРС, е осъден Б. Х. М., с ЕГН **********, от с. Колобър, ул.

„Първа“, № 1, обл. Силистра, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да заплати на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, БУЛСТАТ: 117505556, гр. Русе, ул. „Независимост“, № 2, сумата от 8 000 лева, представляваща неустойка по чл. 8, т. 15 от сключен между страните договор за придобиване на квалификация по специалността „Гастроентерология“ от 27.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 20.04.2022 г., до окончателното плащане, както и да заплати на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД гр. Русе сумата от 820 лева, направени разноски по делото.

Недоволен от решението, е останал Б. Х. М., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът УМБАЛ „КАНЕВ“ АД гр. Русе, представлявано от 1 изпълнителния директор Иван Стефанов Иванов, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.234, ал.3,т.2 КТ.

От представените доказателства по делото е видно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, обективирано първоначално в трудов договор № 718/09.05.2018 г., а впоследствие и в доп.споразумение от 27.11.19г. към трудов договор № 718/09.05.2018г. /стр.5 и стр.40 от първоинст.дело/, сключено на осн. чл.118, ал. 3 във вр. е чл. 68, ал. 1, т, 2 от Кодекса на труда /КТ/, за извършване на определена работа - обучение за придобиване на специалност, във връзка с чл. 11, ал.1 от Наредба № 1/2015г., по силата на което жалбоподателят заема длъжността лекар-специализант по специалността „Гастроентерология“ в ищцовата болница, с място на работа „Трето общо вътрешно отделение гастроентерология и хематология“, със срок на договора до изпълнение на учебната програма, установено при допускането на специализанта до държавен изпит, но не по-късно от полагането на държавния изпит за специалност в срок до 5 години след изтичане на срока за обучение по съответната специалност /чл.8.3 от договора - доп.споразумение/. Определено е пълно работното време по 8.00 ч., при сумирано изчисляване на същото и основното трудово възнаграждение 700 лв., променено с доп.споразумение на 1 100 лв. Съгласно чл.8.10 от договора лекарят се задължава да завърши специализацията си и да придобие свидетелство за призната специалност в срок до 1 / една / година от допускането на специализанта до държавен изпит, а в чл.8.15 от същия е уговорена и отговорността на лекаря при неизпълнение на поетото задължение по чл.8.10 и при прекратяване на договора по инициатива или по вина на ответника преди изтичане на срока посочен в чл.8.3 - неустойка в размер на 8 000 лева или стойността на направените до момента разходи за обучение, ако те не надвишават размера на неустойката.

Съгласно т. 8. 1 от доп.споразумение към договора работодателят УМБАЛ "Канев " АД се задължава да осигури на специализанта условия за практическо обучение за придобиване на квалификация по професията-лекар по специалността "Гастроентерология", а специализантът – да придобие квалификация по същата специалност. Съгласно чл. 8. 2 от същото обучението следва да се проведе в медицинските отделения на УМБАЛ "Канев" АД пълно или частично акредитирани за обучение на студенти и специализанти по модули от индивидуален план-програма за специалността

"Гастроентерология", като съгласно чл. 8. 3 срокът на обучение е от датата на постъпване на специализанта на работа до датата на придобиване на права по специалността "Гастроентерология", но не по-късно от една година от 2 допускането му до държавен изпит.

По чл. 8. 10 специализантът се задължава да завърши специализацията си и да придобие свидетелство за призната специалност в срок до 1 година от допускането му до държавен изпит.

Съгласно чл. 8.15 при прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, при която и да е от хипотезите, регламентирани в чл. 25, ал.

1 от Наредба № 1/2015 г. по инициатива или по вина на работника преди изтичане на срока, посочен в чл. 8.3, както и когато специализантът не изпълни задълженията си по чл. 8.10, същият дължал на работодателя неустойка в размер на 8000 лв., или стойността на направените до момента разходи за обучение, ако те надвишават размер на неустойката, като в т. 8. 16 е уговорена и законна лихва върху просроченото парично задължение по т. 8.

15 от доп. споразумение към договора.

На 25.05.2021 г. Изпълнителният директор на ищцовото дружество издава Заповед № 82/25.05.2021 г., с която, считано от 1.06.21г., прекратява трудовото правоотношение между страните, на осн. чл.326, ал.1 КТ - поради отправено писмено предизвестие от служителя на 2.03.2021г., като в заповедта изрично е вписано, че д-р М. дължи на работодателя-ищец, съгласно чл.8.15 и чл.8.16 от допълнително споразумение № 718/27.11.2019 г., сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва.

Не се спори, че Заповедта е връчена на ответника и настоящ жалбоподател срещу подпис на 31.05.2021 г., както и че на 18.08.2021 г. същият, чрез неговия баща, е получил покана за доброволно изпълнение на задължението по чл. 8.15 от допълнителното споразумение по прекратеното вече трудово правоотношение за заплащане сумата от 8 000 лева или да бъде назначен на работа в III-то вътрешно отделение на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД.

Ответникът обаче не е заплатил доброволно дължимата неустойка, както и не е приел предложението на ищеца да бъде назначен на работа в III-то вътрешно отделение на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД.

Д-р Б. М. твърди, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по трудовия договор и работел в III - ОВБ Гастроентерология и хематология, но тъй като Болницата не успявала да обезпечи с кадри своя работен и обучителен процес и в отделението често липсвали специалисти по вътрешни болести, вкл. по гастроентерология, това препятствало практическото му обучение, а и многократно му били давани устни заповеди да изпълнява задължения на лекар в спешно-приемно отделение, поради липсата на достатъчно кадри в болницата. Твърди, че липсвала каквато й да е организация на работния процес, специализантите работели дори извънредно, не им било позволявало да се обучават практически и теоретично, вкл. и липсата на специалист по гастроентерология в отделението с Гастроентерологична насоченост,което създало пречка за провеждане и усвояване на практически знания на д-р М., като това го поставяло в обективна невъзможност да провежда специализацията си при ищеца. Твърди, че в края на 2020г., през месеците октомври, ноември, декември, в отделението с гастроентерологична насоченост нямало нито един пациент, 3 приет за лекуване на гастроентрологично заболяване, за което свидетелствала и липсата на отчетени такива пътеки пред РЗОК/ НЗОК.

Ответникът твърди, че бил заставян да работи в „спешно приемно отделение“, понякога бил „командировал“ устно, като това била честа практика на ръководството, а друг път - отивайки на работа, разбирал че трябва да работи по 7 часа в Спешно отделение на ищцовата болница. Твърди също, че на 19.06.2018г. бил заставен да сключи допълнителен трудов договор № 70/2018г. и да работи на длъжността „ лекар 7 часа“ в Спешно отделение на ищцовата болница, като на 25.05.20219г. именно това трудово правоотношение на д-р М. с болницата - ищец било прекратено със Заповед № 138/27.05.2019г. на основание чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ.

Твърди, че на 19.10.2020г. получил Заповед № 492/ 16.10.2020г. за командироване за 45 дни на длъжност „лекар“ в отделение „Инфекциозни болести“, като с тази заповед, без да обосновават реално настъпила „производствена необходимост“, от ръководството на болницата сами и едностранно променяли длъжността и характера на работа на д-р М.. Поради внезапно настъпила временна работоспособност, същият не бил на работа две седмици, а след като се върнал отново получил заповед за „командироване“ в Инфекциозно отделение, като липсвали каквито й да е мотиви или обоснованост за т.нар. „производствена необходимост“, болницата имала свободен щат и не назначавала лекари, напротив, в този период дори си позволявали да уволняват такива. Сочи, че ръководството на болницата знаели, че специализантът няма специалност „инфекциозни болести“, но въпреки това настоявали да „отиде командирован“ и макар че той направил опит да обясни ситуацията на ръководството на болницата, бил заплашен, че ако не работи, където го изпратят, ще го уволнят дисциплинарно, така както сторили с други негови приятели и колеги и щял „да забрави за специализацията си“.

Твърди, че на 11.11.2020г. бил позитивен, след направен тест за SarsCov -2, което наложило да бъде в карантина. След като се върнал на работа в III ВБО с гастроентерологична насоченост, разбрал, че същото със Заповед № 634/31.12.2020г. на ръководството е „трансформирано“ в Ковид отделение.

Твърди, че тази трансформация продължила до средата на месец май 2021г., а тя сама по себе си била предпоставка специализантът да не може нито практически, нито теоретично да осъществява своята специализация по „Гастроентерология“ и така с поведението си ръководството на болницата, неспазвайки задълженията си по Наредба № 1/ 2015г. за придобиване на специалност в здравеопазването, неосигурявайки кадрова обезпеченост в отделенията и несъздавайки възможност за провеждане на практическо обучение, го поставило в обективна невъзможност да се обучава и да специализира, което го мотивирало да подаде предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

Съдът счита, че с подписаното от страните на 27.11.21г. двустранно допълнително споразумение към трудов договор № 718/09.05.2018 г., сключено на осн. чл.118 във вр. с чл.68,ал.,1 т.2 КТ във вр. с чл. 11 ал. 1 от 4

Наредба № 1 /2015 г., д-р М. е преназначен от длъжност „лекар в спешно отделение“ в УМБАЛ Канев АД на длъжност „лекар специализант“ по „Гастроентерология“ в същата болница. Подробно разписаните клаузи в допълнителното споразумение, съобразени ведно и с клаузите от първоначаелния трудов договор, водят на извода, че се касае за сключен между страните именно договор по чл. 233 КТ за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). Това се установява и от другите ангажирани по делото доказателства касателно дейностите, свързани със специализацията, извършвани от д-р М. в при ищеца. Следователно е налице действително задължение на лекаря-специализант по смисъла на чл.

234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ, поето от него по действителен трудов договор - да работи в ищцовата болница за определен период от време, и ако не изпълни това свое задължение по причини, които могат да му се вменят във вина, да плати договорената компенсаторна неустойка в чл. 8.15 от процесното допълнително споразумение. И двете задължения произтичат от сключения между страните трудов договор, без да противоречат на императивна материалноправна норма, като такива задължения изрично са регламентирани в чл. 234, ал. 3 КТ, като възможност за страните по трудово правоотношение, в сферата на договорната свобода по смисъла на чл. 9 ЗЗД.

За да възникне в патримониума на жалбоподателя задължението за заплащане на процесната договорна неустойка, необходима предпоставка е прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, при която и да е от хипотезите, регламентирани в чл.25(1) от Наредба № 1 / 2015г., по инициатива или по вина на специализанта преди изтичане на срока, посочен в чл. 8.3. от договора /доп.споразумение/, както и когато специализантът не изпълни задължението си по т. 8.10. от договора - чл.8.15 от доп.споразумение.