Определение № 807 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900426 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Р. К. с ЕГН ********** от гр.*, ул.“*“*, ет. *, ап.*, срещу “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ 260.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим.

Предвид целта на предоставяне на кредита, естеството на предявените искове и предявяването им кредитополучател физическо лице, ползващо се с потребителска закрила, производството подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл.113, изр. второ от ГПК.

С оглед надлежно извършената размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 140 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред на основание на основание чл.113, изр. второ от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 10.07.2026 г. от 13.45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба.

1

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от Д. Р. К. с ЕГН ********** от гр.*, ул.“*“*, ет. *, ап.*, срещу “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ 260, искове както следва:

1. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на сключения между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31067 от 29.11.2007 г. и с правно основание чл.34 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 49 731,52 швейцарски франка и сумата от 15 000 евро, представляващи платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31067 от 29.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска – 02.07.2025г., до окончателното плащане;

2. евентуално съединен с исковете по т. 1 иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на сключения между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31067 от 29.11.2007 г. поради умишлено въвеждане в заблуждение (измама). /съгласно изричното и ненуждаещо се от тълкуване изявление на ищеца в т. 9 от молба 25977/12.09.2025г. съдът приема, че искът по чл.29 от ЗЗД не е съединен с паричен иск/.

В исковата молба ищецът излага, че договорът за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, е сключен за кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро по курс “купува” за швейцарския франк към евро на “Юробанк И Еф Джи България” в деня на усвояване на кредита. На дата 03.12.2007 г. сума в размер на 118 338 швейцарски франка е прехвърлена по блокирана сметка, водена на името на кредитополучателя. Със следваща счетоводна операция е извършена продажба (валутна сделка) и сметката в евро на ищеца е заверена със сума в размер на 70 000 евро, с която той вече е можел да разполага. Договорът и в частност основният му предмет създава единствено привидност, че заемният финансов ресурс се предоставя във валута на швейцарски франк, докато реално е усвоен в евро, а валутата швейцарски франк се оказва само „виртуална". Навежда твърдения, че клаузите за валутния риск (чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1 и 3, чл.6, ал.1, 2 и 4, чл.21 и чл.23) като основен предмет на договора са били включени едностранно, без да е имало възможност за реално договаряне, без да е налице информирано съгласие и без да е спазено изискването за добросъвестност в тесен и широк смисъл. Твърди, че по този начин кредиторът е обезпечил са себе си допълнителна облага, която не е била конкретно индивидуално уговорена в договора, като кредитополучателят при изпълнение на договора е бил принуден да заплаща „цената“ на превалутирането в евро за заетата му сума в швейцарски франкове, без да е отразена в договора по ясен и недвусмислен начин и без да има основание да се приеме, че при наличие на индивидуално договаряне той би се съгласил с такава клауза. В хода на изпълнение на договора размерът на погасителните вноски, превалутирани от швейцарски франкове в евро, се е увеличил неколкократно спрямо усвоения кредит поради неблагоприятната промяна на валутния курс швейцарски франк/евро. Доколкото клаузите за валутния риск касаят същественото съдържание на договора за кредит, тяхната 2 неравноправност влече нищожност на целия договор, на основание чл.14, ал.2 от ЗПК (2006г.), който намира приложение на основание чл.6 от Директива 93/13, независимо, че съгласно чл.3, ал.3, т. 5 и ал.5, ал.1 от с.з. същият не намира приложение за договори на стойност над 40000 лева и договори за кредит, обезпечени с ипотека, какъвто е процесният. В резултат от това потребителят дължи само чистата стойност на кредита и следва да му се върне всичко, което е надплатил. През 2022г., с оглед уреждане на отношенията и под угрозата от принудително изпълнение, е подписано Споразумение, по силата на което в полза на банката е заплатена сума в размер на 85 000 евро, което обаче като такова, почиващо на нищожен договор също се явява нищожно. В условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове за нищожност и връщане на даденото, ищецът претендира за прогласяване на договора за унищожаем поради измама. Твърди, че при сключване на договора за кредит служители на банката са предоставили на потребителя подвеждаща информация за тенденциите на валутните курсове, уверили са го, че реалното ползване и погасяване е във валута „евро“, като валутата швейцарски франк е „само фиктивно вписана“, включително му е предоставена рекламна брошура с такова съдържание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение, че ищецът няма качеството на потребител, както и че в негова тежест е да докаже целта на получаване на сумата. Оспорва твърденията за неравноправност на договора. В цитираното от ищеца Определение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело С-117/23 липсват заключения, че договор за кредит в швейцарски франкове е per se нищожен, или че валутната клауза е per se неравноправна. Напротив – съгласно т. 28 компетентната национална юрисдикция е длъжна да разгледа самостоятелно всеки отделен случай, за да извърши преценка дали дадени договорни клаузи „са били изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език“ . В случая клаузите на договора са формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, следващо от Директива 93/13/ЕИО – от съдържанието им е видно, че курсът на превалутиране за валутата е известен на потребителя, указано е, че на разположение на потребителя реално ще бъде предоставен паричен ресурс в друга валута, както и че лихвата, която потребителят дължи, е определена с оглед на валутата швейцарски франк и се дължи в същата валута (чл.1 и 3 от договора). В чл. 24, ал. 1 от договора ищецът изрично е декларирал, че е запознат с валутния риск, по-конкретно, че може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита. Следователно ищецът е бил наясно с валутния риск, а банката е изпълнила задължението си да го уведоми за икономическите последици от него. Дори тези клаузи въобще да не бяха включени в договорите за кредит, ноторно известен факт за средно осведомения потребител е, че при форма на кредитиране в чуждестранна валута е налице риск от повишаване на курса на съответната валута. По същия начин неизбежна последица е, че банката носи риска от поевтиняването на валутата. Ищецът е взел информирано решение за сключване на договора в тази валута, като е взел предвид по-ниските лихвени проценти по кредитите в швейцарски франкове през 2007 г. Сочи статистика, според която през 2007г. в страните от Централна и Източна Европа е било тенденция кредитите да се отпускат в швейцарски франкове, докато в България само 5% от тях са отпускани в тази валута, което според ответника свидетелства за липсата на агресивни маркетингови стратегии на банките за 3 насърчаване на потребителите да избират такъв вид кредитиране, респективно за проявена от последните предпазливост към този кредитен инструмент въпреки по-благоприятните лихвени условия. Твърди, че този кредитен продукт не е бил рекламиран на интернет страницата на банката.

Неравноправност не е налице и поради предвидения в чл.22 от договора инструмент за защита на кредитополучателя – предоставено право да поиска превалутиране на сумата по кредита и задължение на банката да го извърши.

Поддържа доводи за неприложимост на цитираната от ищеца практика на СЕС, доколкото в случая ищецът е усвоил франкове, но по изрично негово настояване му е предоставена равностойността на отпуснатите суми в евро.

Поддържа, че дори да се приемат за неравноправни клаузите за валутния риск, това не би довело до нищожност на целия договор, тъй като същите не се отнасят до основания му предмет (предоставяне на кредитен ресурс и връщането му ведно с уговорената лихва) и договорът може да продължи действието си и след премахването им, като цитира съдебна практика в този смисъл. Твърди, че доколкото процесният договор попада извън приложното поле на ЗПК (отм.), няма основание ищецът да върне само чистата стойност на кредита, а същият дължи неплатените вноски съобразно първоначалния погасителен план. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на осъдителната претенция. Позовава се на тригодишната давност, доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от договор за кредит, а евентуално на петгодишната давност, считано от деня на получаване на престацията, съгласно Постановление 1/28.05.1979., Пленум на ВС. Поддържа, че най-късно към 2015г. ищецът разумно е могъл да знае за неравноправността на оспорваните клаузи, респективно да претендира връщане на даденото. Сочи практика на СЕС относно определянето на разумни срокове за упражняване на правата на потребителя.

УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен на твърдяното правно основание, че действително са извършени плащания в претендираните размери във връзка с предявения осъдителен иск, както и че умишлено е въведен в заблуждение от служители на банката за условията по договора.

В тежест на ответника е да докаже валидността на договора за кредит, индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузите относно валутния риск, както и тези, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен процент.