Определение № 545 от 24.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Ловеч, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500352 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по подадена частна жалба от Б. С. Б., чрез адв.В. С. от САК, против определение рег. № 613 от 16.06.2026 г. по гр. д. № 1744/2025 г. по описа на РС - Ловеч, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за процесуално представителство, възложени за заплащане от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и тяхното увеличение от 280 евро на 2000 евро.

В жалбата се излагат доводи, че по делото са предявени три самостоятелни установителни иска за нищожност на три отделни договора, като за Договор № 107**** и Договор № 117**** е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, а за Договор № 104**** е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, по които първоначално са били образувани три самостоятелни съдебни производство. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да присъди адвокатското възнаграждение в размер на 250 евро, като не е отчел материалния интерес в размер на 11000 лв. /5624.21 евро/, както и че претендираното е малко над минималния размер по Наредба № 1/2004 г. На следващо място изтъква, че районният съд неправилно е приел, че направеното възражение за прекомерност в молбата от 03.04.2026 г. касае и трите договора, а не само Договор № 104****. Също така ответникът следвало да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като е станал причина за завеждане на делото.

1

Жалбоподателят счита, че с предявяването на исковите претенции адв.С. е поел риск и отговорност пред ищеца, а при небрежното водене на процеса ще отговаря пред него за причинените му вреди и може да се ангажира дисциплинарната му отговорност при бездействие. В жалбата се изтъква многократно, че труда на адвоката е възмезден, а правната сложност на спора предполага заплащането на адекватно възнаграждение. В случая адвокатът е изготвил и депозирал три искови молби с изложени подробни оплаквания за недействителност на оспорените договори, цитирал е множество решения на СЕС, а в хода на производството са представени подробни становища. Заявява, че хонорар в размер на 250 евро не отговоря и на положените адвокатски усилия за изготвяне на трите искови молби, всяка от които над 10 страници, предшествано от разговори и срещи за уточняване на фактическата обстановка, проверка на трите договора за потребителски кредит и сключените към тях договори за гаранция, изпълнение указанията на съда във връзка с повторното представяне на писмени доказателства, изготвяне на пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Не оспорва, че не се е явил в съдебно заседание поради факта, че по делото са представени всички писмени доказателства. Цитира и съдебна практика.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за претендираните разноски в размер на 2000 евро да бъде уважена.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че при определяне разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение районният съд е съобразил обема на положения от процесуалния представител на ищеца труд, фактическата и правна сложност на делото, като правилно го е намалил поради прекомерност. Не приема становището на жалбоподателя, че съдът е длъжен да възложи уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на насрещната страна, тъй като това би довело до произволно висок хонорар.

Оспорва и реалното заплащането на претендираната сума от 2000 евро адвокатско възнаграждение, защото не са представени доказателства и поради подадената от ищеца декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, че не разполага със средства за заплащане на разноските по делото.

Моли съда да потвърди изцяло обжалваното определение на ЛРС.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на пълномощника на ищеца за изменение на решението по гр. д. № 1744/2025 г. по описа на РС – Ловеч в частта за разноските.

2

Наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на постановеното определение по чл. 248 ГПК са частично основателни.

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир. Ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Направен е извод, че ще доведе до необсновано висока тежест за длъжника, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес. Ето защо при определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство, броя на проведените заседание и процесуалната активност на пълномощника на страната.

В случая първоинстанционния съд е определил размер на адвокатското възнаграждение от 280 евро за осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца, като е изложил съображения, че се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената правна защита, установената трайната съдебна практика относно валидността на договорите за потребителски кредит и проведеното само едно съдебно заседание, в което адв. С. не се е явил, а е представил само бланкетно становище. Счел е за неоснователно възражението, че ответникът е заявил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност само за един от атакуваните договори. Във връзка с изложените в молбата доводи е подчертано, че в производството адвокатът дължи активност, но не и резултат и не носи конкретен риск във връзка с изхода на процедурата.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

№ 1744/2025 г. по описа на РС – Ловеч се е развилото по подадената искова молба от Б. С. Б., чрез пълномощника адв. В. С. против „Фератум България“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит Договор № 104****/13.07.2021 г. След прекратяване на производство по гр.д.

№ 1745/2025 г. и гр.д. № 1746/2025 г. по описа на РС – Ловеч и присъединяването към гр.д. № 1477/2025 г., първоинстанционният съд се е е произнесъл и по подадените от ищеца искови молби против „Фератум България“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 107****/23.10.2021 г. и Договор № 117****/11.07.2022 г.

Въззивният състав също счита, че тези дела не се отличават с фактическа и правна сложност с оглед предмета, представени са само писмени доказателства с исковата молба, не са събирани други в хода на делото, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, приключване на 3 производството в едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се е явил и не е изразил доводи в представеното писмено становище по наведените от ответника в отговора възражения. Следва да се отчете и обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца, изразяващо се в подаване на три искови молби с идентично съдържание.

Въззивната съдебна инстанция намира, че на адв. В. С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове за прогласяване недействителност на посочените по-горе договори за потребителски кредит в размер на 120 евро или общо 360 евро, като се съобрази обстоятелството, че същият се е запознал със съдържанието на всеки един от сключените договори за потребителски кредит, вкл. договорите за гаранция.

Предвид изложеното обжалваното Определение № 613/16.06.2026 г., постановено по гр. дело № 1744/2025 г. по описа на РС – Ловеч следва да бъде отменено в частта му, в която на основание чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на Б. С. Б., чрез адв.В. С. за изменение на Решение № 192/06.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1744/2025 г. по описа на ЛРС в частта му относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като същото бъде изменено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Б. С. Б. адвокатско възнаграждение в размер на още 80 евро, вместо присъденото с решението на ЛРС възнаграждение в размер на 280 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 613/16.06.2026 г., постановено по гр. дело № 1744/2025 г. по описа на РС – Ловеч, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на Б. С. Б., чрез адв.В. С. от САК, за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за процесуално представителство, възложени за заплащане от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и тяхното увеличение от 280 евро на 2000 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА Решение № 192/06.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1744/2025 г. по описа на РС – Ловеч в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от още 80.00 евро разноски за адвокатско възнаграждение или общо 360.00 евро.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5