Решение № 24 от 07.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кюстендил, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20241520201086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

М. С. Н. с ЕГН **********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл. Кюстендил, обжалва наказателно постановление № 24-1139-002031 от 21.08.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, сектор “ПП”, с което му е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

Претендира се отмяна на атакуваното постановление с довод, че наказващият орган не се е съобразил с представеното експертно решение № 90644 от зас. № 62 от 29.03.2023г. към възражението след съставяне на акта. Твърди се от жалбоподателя, че заболяването му посочено в цитираното по-горе експертно решение е довело до невъзможност да се използва обезопасителен колан на автомобила. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП и да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, чрез гл. юрисконсулт *** излага становище, че жалбата е неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

1

На 07.08.2024г. в 10:25 часа в гр. Кюстендил на ул. „Александър Димитров“ при бл.48 е спрян за проверка от свидетелите Д. В. и К. Д. движещия се в посока от „Гаров площад“ към ул. „Трайко Китанчев“ лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ***. При проверката е установено, че водач е М. С. Н. и при спирането на автомобила е управлявал превозното средство без да използва обезопасителен колан, с който е било оборудвано моторното превозно средство. За констатираното нарушение служителя на сектор „ПП“ при ОДМВР – Кюстендил – свид. В. съставил АУАН № 1362921 на водача като дал правна квалификация на нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДВП. Акта за установеното административно нарушение е подписана от Н. без възражения, като такива се депозирани в законоустановения срок след съставяне на акта и същите са идентични с посочените в жалбата по настоящото производство.

Въз основа на АУАН № 1362921 е издадено атакуваното наказателно постановление с прието за установено идентична фактическа обстановка изложена в акта.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свид. В., като и от приетите писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган.

АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта.

Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.

Категорично се установиха документиране на нарушението. обстоятелствата, свързани с установяване и

Обстоятелството, че жалбоподателя е с намалена трайна работоспособност не води автоматично до отмяна на задължението му да ползва обезопасителен колан при управлението на МПС.

В хода на процеса проц. представител на жалбоподателя е поискал да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза и видно от изготвената и приетата по делото съдебномедицинска експертиза, както и становището на вещото лице д-р Н. изразено в съдебно заседание, медицинското състояние на жалбоподателя изразяващо се в хронични заболявания /сърдечни/ не са пречка за поставяне на обезопасителен колан.

2

Съдът не намира приложение в настоящия казус на разпоредбата чл.137а ал.2 т. 2 от ЗДвП, защото от експертно решение № 90644 от зас. № 62 от 29.03.2023г. и от приетата съдебно-медицинска експертиза не може да се установи безспорно, че Н. е бил в физическо състояние към 07.08.2024г. непозволяващо използването на обезопасителен колан.

Неприложима е и разпоредбата на чл.137а ал.2 т. 3 от ЗДвП съгласно, която могат да не използват обезопасителен колона лица с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В настоящият случай е видно, че жалбоподателят не страда от заболяване, че да е необходимо да управлява автомобил специално адаптиран към някакви специфични негови нужди и респ. не е управлявал такъв автомобил.

Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на обезопасителен колан от водачите на МПС е установено с чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал лек автомобил. Лекият автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б. “а” от ДР на ЗДвП.

М. С. Н. безспорно от доказателствата по делото не е изпълнил задължението по чл.

137А от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Правилно административно наказващият орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, съгласно фиксираното адм. наказание в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

С оглед изхода на делото следва на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.

37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случаи на защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическата и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер и Н. следва да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 250 лева представляваща възнаграждение на вещото лице.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 24-1139-002031 от 21.08.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, сектор “ПП”, с което на М. С. Н. с ЕГН 3

**********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл. Кюстендил е наложено на основание чл.

183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

ОСЪЖДА М. С. Н. с ЕГН **********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл.

Кюстендил да заплати на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА М. С. Н. с ЕГН **********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл.

Кюстендил да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил сумата в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4