Решение № 189 от 30.05.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. гр. Димитровград, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610101113 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД срещу Ц. Ж. Ц. искове за осъждане на ответника да заплати на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумата от 3430,51 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредитна карта № МК257593 от 09.09.2022 г. и сумата от 169,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.11.2022 г. до 01.08.2023 г., а на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 603,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.11.2022 г. до 02.08.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за кредитна карта № МК257593. Посочва, че на 03.11.2022 г. ответникът преустановил плащанията във връзка с дължимите вноски за главница и лихва, поради което е изпаднал в забава. Сочи, че предвид забавените плащания във връзка със сключения между страните договор, ищецът е направил вземанията по същия за изцяло предсрочно изискуеми чрез връчване на покана до ответната страна, считано от 01.08.2023 г., като отбелязва, че с поканата е даден и срок за доброволно изпълнение. Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба ответникът не е погасил дължимите от него суми, а именно: сумата от 3430,51 лева, представляваща непогасена главница по договора, сумата от 169,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.11.2022 г. до 01.08.2023 г., както и сумата от 603,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.11.2022 г. до 02.08.2023 г. Прави искания, представя доказателства, претендира разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния 1 му представител – адв. В. С.. Поддържа, че предявеният иск е допустим, но същият е неоснователен. Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото представените от ищеца писмени доказателства, както и да бъде допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по поставените от ищеца въпроси.

В хода по същество, с писмено молба процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция и моли са уважаването й. Посочва, че в случай, че съдът прецени, че са налице пороци при обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, то се позовава на предсрочно изискуемост на същото, настъпила с връчване на препис от исковата молба на ответника. Излага подробно становище по същество. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа, че претенцията е неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че ищецът не е доказал твърдението си, че е обявил вземанията по договора за предсрочно изискуеми, доколкото не е ангажирал доказателства поканата за плащане, ведно с уведомлението за предсрочна изискуемост да са връчени на адреса на ответника или на друг посочен от него. Отделно от това поддържа, че чл. 4 от процесния договор е нищожен, тъй като не е възможно да бъде определен какъв е ГПР, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

В продължение посочва, че договорът е нищожен, поради наличието на неравноправни клауза, както и заради обстоятелството, че не е ясно каква сума трябва да върне потребителя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

От представения и приет по делото Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК257593 от 09.09.2022 г. и Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № МК257593 от 09.09.2022 г. се установява, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предостави в заем на ответника, в качеството му на заемател револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, използван за извършване на платежни операции с персонална кредитна карта, като разрешеният кредитен лимит е в размер на 3500,00 лева, при договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,9% и ГПР в размер на 31,73%, изчислен при погасяване на кредитния лимит в рамките на 12 месеца при общ кредитен лимит в размер на 3000,00 лева. В чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят може да изплати задълженията си изцяло или на части, в срок до датата на издължаване (краен срок за плащане), посочена в последното издадено месечно извлечение. В чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не погаси две минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на кредитополучателя за изцяло предсрочно изискуемо.

По делото са представени и приложимите към договора общи условия.

От текста на чл. 8 се установява, че банката има задължение за издаване и 2 изпращане всеки месец до картодържателя с обикновена и/или чрез електронна поща на месечно извлечение, което отразява всички трансакции с картата. Предвидено е още, че в случай, че картодържателят не е определил при подаване на заявлението за издаване на карта или в последствие начина, по който желае да му бъдат изпращани месечните извлечения, банката изпраща последните по електронна поща, а ако такава не е посочена – с обикновена поща. Видно от чл. 15, т. 1 от общите условия, кародържателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че информацията за извършените с картата трансакции и всички дължими суми по договора за кредитен лимит, както и срокът за тяхното плащане, се посочват от банката в месечното извлечение, което се издава определено число всеки месец, в зависимост от датата на издаване на картата и се изпраща на равни месечни интервали. В тази връзка е предвидено, че ако в 45-дневен срок от активиране на картата или в 15-дневен срок от датата на издаване на което и да месечно извлечение картодържателят не уведоми банката в писмена форма, че не е получил съответното месечно извлечение, последното се счита за получено в петнадесетдневен срок от издаването му.

Представен е и приемо-предавателен протокол, от който се установява, че ответникът е получил процесната кредитна карта на 09.09.2022 г.

Към исковата молба са приложени констативен протокол на ПЧСИ Милена Николчева при ЧСИ Стоян Якимов, ведно с уведомление, разписка, покана за доброволно изпълнение и справка за актуално състояние на трудови договори към 13.07.2023 г., от които се установява, че до ответника на адрес: гр. София, ************* е изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. Установява се също, че съдебният изпълнител след извършена справка в НБД „Население“ е констатирал, че постоянният адрес на ответника е в гр. Димитровград, ************, а настоящият му – в Испания.

По делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че първото извършено с процесната кредитна карта плащане е на 10.09.2022 г. т.е. към тази дата, същата е била активирана. Според вещото лице усвоената сума от кредитополучателя е в общ размер на 3430,51 лева, дължимата договорна лихва към 02.08.2023 г. е размер на 169,92 лева, като не са извършвани никакви плащания във връзка с процесния договор. По отношение на ГПР вещото лице е посочило, че в разпоредбата, уреждаща изчисляването му, а именно чл. 4, ал. 5 от договора, се приемат допускания, съществено различаващи се от условията по договора, като е посочен кредитен лимит в размер на 3000,00 лева, а не 3500,00 лева. Поддържа още, че не са посочени точно и ясно дължимите разходи по договора, както и че предварителното изчисляване на ГПР е невъзможно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, сумата от 3

3430,51 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредитна карта № МК257593 от 09.09.2022 г. и сумата от 169,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.11.2022 г. до 01.08.2023 г., а на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 603,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.11.2022 г. до 02.08.2023 г.

За да бъдат уважени така предявените искове е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на следните предпоставки (юридически факти), а именно: наличието на валидно сключен договор за заем, по силата на който е предоставил заемната сума на ответника, включително и факта на реално предаване на кредитната карта на ответника, както и на процесната сума, размера на усвоения кредит, факта на настъпване на изискуемостта на кредита, размера на непогасения остатък на дълга по пера, както и приложимите общи условия, в случай, че договорът е сключен при общи условия.

Съдът счита, че от приобщените по делото доказателства, а именно – Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК257593 от 09.09.2022 г. и Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № МК257593 от 09.09.2022 г., безспорно се установява, че страните са били обвързани от процесното заемно правоотношение при посочените в договора параметри. Това обстоятелство не се оспорва изрично от ответната страна.

Съдът намира, че факта на реалното предаване на кредитната карта, включително нейното активиране се установява от приемо-предавателения протокол и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съобразно което картата е била активна към 10.09.2022 г.

От заключението на вещото лице се установява още и факта на реалното предаване на заемната сума. Видно от същото, общият размер на усвоената сума (главница) за периода от датата на сключване на договора до 02.08.2023 г. възлиза на 3430,51 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение.

Доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, то приложение намират разпоредбите на ЗПК. В чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, специалният закон въвежда императивни изисквания към съдържанието на тези договори, като отклонението от част от тях води до недействителност на съглашението на основание чл. 22 ЗПК. Предвид императивния характер на посочените разпоредби, установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като довод от някоя от страните. Поради тази причина и още в проекта за доклад на делото, обявен в последствие за окончателен, съдът е указал на страните, че следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им е осигурил възможност да изразят становище по тези въпроси.

Като съобрази горепосочените императивни норми, съдът намира, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, 4 поради обстоятелството, че е нарушено изискването за посочване по разбираем начин на условията за издължаване на кредита. Този извод на съда е обоснован от обстоятелството, че липсва определена падежна дата за изпълнение на задълженията за плащане. Падежът на задължението е определяем, доколкото съгласно чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят може да изплати задълженията си изцяло или на части, в срок до датата на издължаване (краен срок за плащане), посочена в последното издадено месечно извлечение. Определяемостта му обаче е обусловена изцяло от издаването на изходящи от банката документи, а именно месечни извлечения, съгласно предвиденото в чл. 8 и чл. 15 от общите условия. Нещо повече, предвидена е фикция за връчване, съгласно която ако в 45-дневен срок от активиране на картата или в 15-дневен срок от датата на издаване на което и да месечно извлечение картодържателят не уведоми банката в писмена форма, че не е получил съответното месечно извлечение, последното се счита за получено в петнадесетдневен срок от издаването му. В този смисъл, според приложимите общи условия датата на издаване на извлечението се счита за решаваща за падежната дата, включително и за узнаването й от страна на потребителя.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8219afc-845e-467c-8529-8f088c30ef86