Разпореждане № 5348 от 07.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5348 гр. Кюстендил, 07.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520102772 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Кукуш” № 1, представлявано от А. Д.и М. М., подадено от пълномощника Н. А. Г. юрисконсулт, против С. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******************* с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 695,76 EUR /шестстотин деветдесет и пет евро и седемдесет и шест цента/ главница формирана, както следва:

Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 360.02EUR, за които са издадени следните фактури:

484200237/18.04.2024г., по която дължимата сума е в размер на 48.66EUR, с падеж 03.05.2024г.; 485676820/20.05.2024г., по която дължимата сума е в размер на 48.32EUR, с падеж 04.06.2024г.; 487279817/19.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 49.27EUR, с падеж 04.07.2024г.; 487250537/19.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 45.70EUR, с падеж 04.07.2024г.; 488722431/18.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 79.91EUR, с падеж 02.08.2024г.; 488750024/18.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 14.17EUR, с падеж 02.08.2024г.; 490219567/19.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.32EUR, с падеж 03.09.2024г.; 490207963/19.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 40.06EUR, с падеж 03.09.2024г.; 491728527/19.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 2.03EUR, с падеж 04.10.2024г.; 491740004/19.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 13.34EUR, с падеж 04.10.2024г.;

493461723/22.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 0.24EUR, с падеж 06.11.2024г.; По Договор за продажба на изплащане от 24.11.2023г., по силата на който към услуга с номер ************* е закупено на изплащане устройство ************, , дължимата сума е 335.74EUR.; 630,21 EUR /шестстотин и тридесет евро и двадесет и един цента / неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната; 70,20 EUR /седемдесет евро и двадесет цента/ мораторна лихва върху сумата от 360,02 евро претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 04.05.2024 г. до 21.06.2026 г.; 60,00 EUR /шестдесет/ мораторна лихва върху сумата от 335,73 евро претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода от 04.05.2024 г. до 21.06.2026 г.; 111,40 EUR /сто и единадесет евро и четиридесет цента/ мораторна лихва върху сумата от 630,21 евро претендирана като неустойки 1 за прекратяването на рамковия договор № *************** за периода 13.09.2024 г. до 21.06.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 26,65 евро и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, С. К. К., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

2

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в размер н а 630,21 евро - неустойка и 111,40 евро – мораторна лихва върху неустойката, няма да бъдат уважени.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 14,04 евро, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR (четиридесет евро и деветдесет цента) , тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 21,55 евро.

Воден от горното, съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която С. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******************* ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумите, както следва: 695,76 EUR /шестстотин деветдесет и пет евро и седемдесет и шест цента/ главница формирана, както следва: Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 360.02EUR, за които са издадени следните фактури: 484200237/18.04.2024г., по която дължимата сума е в размер на 48.66EUR, с падеж 03.05.2024г.; 485676820/20.05.2024г., по която дължимата сума е в размер на 48.32EUR, с падеж 04.06.2024г.; 487279817/19.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 49.27EUR, с падеж 04.07.2024г.; 487250537/19.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 45.70EUR, с падеж 04.07.2024г.; 488722431/18.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 79.91EUR, с падеж 02.08.2024г.; 488750024/18.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 14.17EUR, с падеж 02.08.2024г.; 490219567/19.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.32EUR, с падеж 03.09.2024г.; 490207963/19.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 40.06EUR, с падеж 03.09.2024г.; 491728527/19.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 2.03EUR, с падеж 04.10.2024г.; 491740004/19.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 13.34EUR, с падеж 04.10.2024г.;