Определение № 768 от 19.09.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. гр. Добрич, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Светослав Н. Тодоров

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500637 по описа за 2023 година

. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,ЕИК 175074752,със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В ,чрез пълномощника си юрисконсулт Г.С.С.-К. срещу Разпореждане ,обективирано в Заповед за изпълнение №971/31.08.2023г.по ч.гр.д.№2215/2023г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,в която е отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Т. С. Т. относно неплатеното договорно възнаграждение в размер на 767,19лв.,дължимо за периода от 10.05.2022г.до 05.06.2023г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

По делото заявителят е представил Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №40007036769 ,по силата на който на Т. С. Т. е предоставен потребителски заем в размер на 2 000 лв.,при стойност на ГПР 49,26% и ГЛП 41%.Размерът на сумата,подлежаща на връщане от кредитополучателя възлиза на 3 479,05лв.

Според жалбоподателя на този етап от производството заповедният съд не е оправомощен да се произнася по валидността на сделката ,от която заявителят черпи права.

Съдът не споделя това съображение,доколкото от самата разпоредба на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК се установява,че законът възлага на съда преценка за съответствието на договора или негови клаузи със закона и добрите нрави,евентуално възлага и преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора.При констатацията на тези две хипотези съдът не издава заповед за изпълнение.В този смисъл са и мотивите на Определение №527/09.06.2022г. на ВКС по гр.д.№151/2022г. на ІІІ-то ГО .Засилената роля на съда да следи за наличие на основанията за нищожност на договорите ,едно от които е 1 противоречието им с добрите нрави е законодателно доразвита с приемането на чл.7 ал.3 от ГПК и ТР№1 от 27.04.2022г.по ТД№1/2020г.на ОСГТК на ВКС.Засиленото служебно начало е предназначено да обезпечи потребителската защита ,предоставена на потребителите.

Предвид изложеното съдът не е излязъл извън рамките на правомощията си по закон,като е преценил действителността на уговорката за възнаградителна лихва.

За да я приеме като недействителна първоинстанционният съд се е позовал на застъпеното в съдебната практика становище,че възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва ,противоречи на добрите нрави-разрешение ,дадено с Решение №378/18.05.2006г. по гр.д.№315/2005г.на ВКС,ІІ ГО.

Действително чл.19 ал.4 от ЗПК определя като горна граница на ГПР петкратния размер на законната лихва под страх от недействителност,но съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителянастоящи или бъдещи,включително лихви ,други преки и косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид и др./,а преценката за размера на възнаградителната лихва като компонента от ГПР следва да се извърши самостоятелно с оглед конкретиката на всеки казус,при което съдът се ръководи от това води ли размера на договорената лихва до съществено ощетяване на потребителя. В настоящия случай съдът споделя становището на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за договорната лихва,тъй като видно от размера на задължението към датата на изтичане на срока на договора – окончателният дължим размер на същото превишава значително отпуснатия размер на кредита.Това навежда на извода за нарушаване на правата на потребителя от икономически по-силната страна в правоотношението и нарушаване на принципа за добросъвестност в търговските отношения.

Ето защо настоящата инстанция намира,че обжалваното разпореждане в атакуваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272 от ГПК във вр.с чл.279 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционня съд.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане ,обективирано в Заповед за изпълнение №971/31.08.2023г.по ч.гр.д.№2215/2023г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,в която е отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Т. С. Т. относно неплатеното договорно възнаграждение в размер на 767,19лв.,дължимо за периода от 10.05.2022г.до 05.06.2023г.

В останалата част ,като необжалвано разпореждането е влязло в законна сила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3