Решение № 13 от 04.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Н. К. С. Въззивно гражданско дело № 20235300502803 по описа за 2023 година

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано по въззивна жалба на К. В. Я., с ЕГН: **********, чрез назначения й по делото особен представител адв. Г. Ч. , срещу Решение № 3567/02.08.2023 г. по гр.д.№ 5215/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което на бащата Б. Й. Б. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на дете - М.Б.Б., с ЕГН: **********, като е определено местоживеене на детето при бащата; определен е режим за лични отношения между майката К. В. Я. и детето М.Б.Б.,както следва: всяка първа събота от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. Майката К. В. Я. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето М.Б.Б.,чрез неговия баща и законен представител - Б. Й. Б., начиная от 01.01.2022г. до 08.04.2022 г., както и от 08.04.2022 г. занапред , до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, което да бъде съобразено с интересите на малолетното детето.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б. Й. Б., със становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

1

Подадена е и частна въззивна жалба от Б. Й. Б. против определение № 9763/28.08.2023 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 5215/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3567/02.08.2023 г. в частта му за разноските.

С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3567/02.08.2023 г., в частта му за разноските. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това да бъдат присъдените направените от ищеца разноски в първата инстанция.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от К. В. Я., с ЕГН: **********, чрез назначения й по делото особен представител адв. Г. Ч. , с който оспорва частната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира решението за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно постановеното по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство, в което съдът следи служебно за защита интереса на детето.

Обжалваното е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, пречки за упражняване на правото на иск и първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения иск.

По съществото на правния спор въззивната инстанция намира следното:

Предявени са от Б. Й. Б., с ЕГН: **********, в качеството му на баща и законен представител на М.Б.Б., с ЕГН: **********, против К. В. Я., с ЕГН: ********** искове с правна квалификация по чл.127, ал.2 от СК и чл.149 от Семейният кодекс /СК/.

В исковата си молба, ищецът твърди, че преди няколко години се запознал с ответницата. Тя му предложи да отиде при нея в *** да работи. Ищецът се съгласил и на 21.03.2019 г. заминал при нея в ***. Заживели на семейни начала, но родителите й не одобрявали тяхната връзка. Ответницата имала две деца от предишен брак. Тогава момичето – С., било на ***г., а момчето – В. - на *** г. След като заживели заедно, ищецът започнал да полага грижи за децата. Малко след като заживели заедно ответницата забременяла. В този период отказала да върши каквито и да е домакински задължения. Ищецът се съобразявал с бременността й и полагал грижи за домакинството, като се грижех за децата й. Нещата се променили когато тя преценила, че децата трябва да се къпят най-много веднъж седмично. Започнали да се карат за това. Вместо да започне да полага повече грижи за децата ответницата повтаряла на ищеца, че те са само нейни, той нямал думата и ако това не му харесвало, да се прибирал за България. Ищецът искал децата да придобият нормални хигиенни навици и да растат възпитани граждани, още повече много скоро щели да имат дете от 2 връзката си и трите щели да бъдат възпитавани по един и същ начин. След няколко подобни скандала тя окончателно изгонила ищеца. Няколко дни след като се прибрал в България, тя потърсила ищеца, като го помолила да се върне, тъй като не можела сама да се грижи за три деца - две нейни и едно общо, което чакали да се роди. Ищецът искал да създадат семейство и затова простил всички нанесени до момента обиди.

Върнал се при нея в ***. Всичко вървяло добре първия месец, но после нещата се повторили и тя започнала да го обижда всеки път, когато имали разминаване в разбиранията относно грижите за децата и домакинството. Ответницата започнала да лъже ищеца за състоянието на бременността си и когато разбрал това отново се скарали, като се опитвал да й обясни, че не могат да живеят с лъжи. Тя започнала да го злепоставя пред общи познати. Ищецът се прибрал отново в България. Малко след това тя започнала пак да го търси. Вече я познавал добре и знаел, че е неуравновесена, мързелива и не желае да полага грижи за деца и семейство. Когато ищецът казал , че не желае да живеят заедно, ответницата го заплашила, че ако не се върне при нея, ще изпие някакви лекарства, за да загуби бебето. След два месеца тя дошла с двете си деца при ищеца в България в с.***. На ***г. в *** „*** се родила дъщеря им М.Б.Б.. Дъщеря им се родила с **** и била в кувьоз в продължение на 17 дни. Девет дни след изписването на бебето, на *** г. ответницата си заминала за *** и оставила детето при ищеца, като казала, че не може да се грижи за него, липсвали й родителите, като изброила някакви други несъстоятелни причини. Ищецът и детето останали в дома на родителите на ищеца в с.***, на ул.”***”№***, а детето се отглеждало там и в настоящия момент. Надявал се ответницата да се върне и да заживеят като семейство, далеч от родителите й. Постоянно я уведомявал какво се случва с детето, като изпращал снимки. След известно време научил, че ответницата е заживяла с един негов познат, за когото знаел, че постоянно употребява наркотици, а ищецът неведнъж го бил виждал. Оставил детето на грижите на майка си, която и преди това постоянно му помагала. Хванал първия полет за *** и отишъл при ответницата. Всичко вървяло добре известно време, като дори се разбрали през месец август 2020г. да вземат детето при тях в ***. На *** г. сестрата на ищеца имала рожден ден. Тя се намирала в ***, на около 200 км от мястото, където живеели страните и ги поканила. Отишли, но накрая отново се скарали с ответницата. Тя си отишла за ***, а той останал да работи в *** при познати. Ответницата му се обадила и му казала, че си има нов приятел, който бил милионер и щял да и купи къща във ***, откъдето била родом тя и не желаела да живее повече с ищеца. Уведомила го, че занапред сам ще трябвало да се грижи за дъщеря им, но щяла да плати на съдията и прокурор да направи всичко възможно да съсипе ищеца.

През това време ищецът и майка му се грижели за детето, а ответницата нито веднъж не се поинтересувала как е, от какво има нужда или пък да изяви желание да полага някакви грижи. През септември 2020г. тя отново потърсила ищеца и той решил за пореден път да даде шанс на връзката им. От друга страна, искал дъщеря им да бъде обгрижвана от рождената си майка . Заживели заедно, като ищецът полагал грижи за децата от предишното й съжителство и те много го обичали, а майка му продължавала да се грижи за дъщеря им тук в България. Родителите на ответницата не желаели да се примирят с факта, че ищецът не бил богат и настройвали децата й от предишната връзка срещу него, като при всеки удобен случай, когато се видели, ги карали да го обиждат. На 13.08.2021 г. се прибрали в България, за да кръщават М.. Всичко било добре до момента, когато се обадила майката на ответницата и й казала да отива веднага в ***, тъй като къщата, в която живеели, била разбита. Докато били там в къщата гледали малки котета и децата много им се радвали. Когато тръгнали за България, ответницата оставила грижата за тях на майка си. След като ответницата се 3 прибрала в ***, му разказала, че майка й не се била грижила за котетата и едно от тях паднало от терасата. Съседите извикали полиция, които разбили вратата и установили, че цялата къща е опикана от котки. Преценили, че обстановката е опасна за отглеждане на деца и уведомили служители на Закрила на детето, които пък, от своя страна, търсили децата. Ответницата била много уплашена, че ще я изкарат некадърна да се грижи за децата и ще я вкарат в затвора. Ищецът се обадил на сестра си в ***. Разказал какво се е случило и тя се съгласила ответницата да вземе децата и да отиде при нея в ***. След няколко дни ищецът също се прибрал в *** и решили с ответницата да се преместят да живеят в ***, за да са далече от родителите й. Преместили се с децата й да живеят в ***. Децата ходели на училище, а страните - на работа. Всичко било добре, докато от училище казали, че децата трябва да имат задължителни някакви 2 ваксини.

По указания на майка си, ответницата категорично отказала да им поставят ваксини.

Дъщеря им през това време продължавала да се отглежда от майката на ищеца в България, като постоянно поддържали връзка помежду си. Там ищецът се грижел за децата на ответницата, но когато я викал да дойде на телефона, за да види тяхното дете, тя винаги отказвала и не я интересувало как се развива то и от какво има нужда.

На 28.09.2021 г. ищецът заминал за България, тъй като баща му получил ***. След неуспешна *** баща му починал на *** г.. Настоял ответницата да дойде за погребението на баща му. След погребението ответницата започнала да го упреква, че са изхарчили много пари за идването им в България. Прибрали се в *** и продължили да работят, като ищецът продължил да полага грижи за децата на ответницата там, а майка му се грижела за общото им дете в България. В началото на ***г. изтекла валидността на шофьорската книжка на ищеца и трябвало той да се прибере в България, за да я подмени. Ответницата отново направила скандал за това и този път окончателно се разделили. За целия период на съвместното им съжителство ответницата била виждала дъщеря им точно 3 или 4 пъти, като никога не се била интересувала за това дете. Детето било отглеждано основно с помощта на майка му и баща му, докато бил жив. Към настоящия момент дъщеря им посещавала детска ясла в с.***, а ответницата продължавала да не се интересува по никакъв начин от детето.

От началото на месец януари ***г. не живеели заедно с ответницата и грижите за дъщеря им били поети изцяло от ищеца и майка му М.Б.. Ответницата през цялото им съвместно съжителство живеела свой собствен живот, като не се интересувала по никакъв начин от нуждите на детето. Ищецът се грижел за детето да получава всичко необходимо. Ответницата никога не била давала пари за издръжка на детето. Детето в момента растяло и средствата, необходими за издръжката му, на практика били повече от 400,00 лв. на месец. Всички грижи за детето от раждането му и към настоящия момент били възложени на ищеца, като за това към настоящия момент помагала единствено майка му. Ищецът иска съдът да постанови решение, с което : упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М.Б.Б., с ЕГН: