Решение № 2407 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2407 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110101461 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с молба от Г. И. М., лично и на осн. чл. 8, т. 2 ЗЗДН в качеството й на майка и процесуален субституент на детето М. В. М., родено на **** г. срещу В. Ж. М. за защита по реда на чл.4 от ЗЗДН.

В молбата се твърди, че Г. И. М. и В. Ж. М. са в процес на развод и имат общо дете М.

В. М., родено на **** г., като към момента е образувано гр.д. №10554/2025г. по описа на ВРС.

Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:

В молбата се излага, че на 19.01.26г. при проведена среща по медиация по повод гр.д.

№10554/2025г. на ВРС в Центъра по медиация гр.Варна, ответникът В. М. се държал агресивно, викал срещу съпругата си, не й позволявал да се изкаже.

На 19.02.2026 г., следобед, В. Ж. М. обиждал Г. И. М., включително и пред детето наричайки я лъжкиня, и че много лъже.

На 15.02.2026 г. сутринта, в кухнята на дома им, находящ се в гр. В., В. М., блъснал Г.

И. М., издърпал чашата й - пълна с кафе и я хвърлил на плота. Кафето се разляло из цялата кухня, включително и върху съпругата. През това време детето М. било в спалнята. Бащата извикал - „М. ела тук да видиш майка си“. Детето дошло и се уплашило. Ответникът започнал да хвърля всичко, което му попадне пред очите. Хвърлял чаши навсякъде, изхвърлил бутилката с млякото в кошчето за боклук, крещял срещу съпругата си, повтаряйки: „Седни тук! Искам да говорим!“, въпреки че изобщо не бил в състояние да води какъвто и да е разговор. Молителката стояла безмълвно.

После заедно с детето излезли, а когато се прибрали вкъщи, синът им М. се съблякъл гол до кръста и се скрил в гардероба. Казал на майка си, че прави така, защото не иска баща му да го намери, и се страхува, че може да започне да крещи и срещу него.

На 20.02.2026 г. около 17.30 часа, ответникът В. М., след употреба на алкохол, отново избухнал срещу Г. И. М., обиждайки я и крещейки пред детето. Като го видели в този вид, двамата със сина им М. тръгнали към стаята му, за да не се дразни като ги гледа. Тогава 1 бащата влязъл в стаята на сина си и започнал грубо да блъска с ръце съпругата си, пред очите на детето, крещейки обиди и ругатни срещу нея. В резултат на блъсъците му, молителката залитнала, но в този момент В. издърпал детето и се заключил заедно с него в хола. Майката молела бащата да пусне детето да излезе. Бащата отключил врата и му позволил да излезе от стаята. Детето изтичало в неговата стая и майката тръгнала след него.

Тогава ответникът влязъл в стаята на детето М. и изпаднал в нов изблик на агресия срещу тях - крещейки срещу тях. Твърди се, че когато В. М. излязъл от стаята, молителите стоели в тъмното и не смеели да говорят, за да не се върне отново при тях.

Молителката сочи, че след известно която време, опитвайки се да успокои сина си, пуснала музика. Съпругът й, чул и се върнал ядосан обиждал я, наричайки я животно. Детето отново се уплашило и притеснило. Заспало много трудно и неспокойно, стряскайки се почти през цялата нощ. После, още няколко пъти ответникът влизал в стаята и обиждал съпругата си и й се заканвал, че на следващи ден ще я изгони от дома.

Молителите правят искане за налагане на мерки за домашно насилие по ЗЗДН.

Ответникът чрез процесуалния си представител с писмено становище оспорва молбата. Изразява становище за неоснователност. Счита, че производството е инициирано за даване предимство в бракоразводен процес, който е висящ между страните. Сочи, че в основата на подадената молба е имуществен спор между съпрузите. Моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

ДСП - Варна изразява становище, че интереса на детето съвпада с уважаване на молбата, ако се установи, че бащата е извършил актове на насилие за посочените дати и те са станали достояние на детето. По отношение на мерките предоставя на съда.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Г. М., лично и в качеството й на майка на детето М. М. потвърждаваща под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти.

Между страните не се спори, че същите са родители на детето М. М., което се установява и от представено по делото удостоверение за раждане.

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на **** г. В. Ж. М. и Г. И. И. са сключили граждански брак на **** г. в гр.Варна.

Молбата е допустима, подадена от Г. М. срещу В. Ж. М., лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.1 и т.3 от ЗЗДН, с което са в брак и имат общо дете. По отношение на детето срещу лице по чл.3, т.4 от ЗЗДН.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

По делото е разпитана като свидетел Б. В. Д. от показанията на която не се 2 установяват твърдените от молителката актове на насилие. Изложеното от свидетелката: „ Това, което знам е, че Г. в последните няколко месеца физически и вербално не се чувства добре, едно вербално насилие, както и физическо с блъскане, бутане, вследствие на което разбирам, че и детето не се чувства добре, с което също съм говорила лично.“ съдът не кредитира, тъй като не се сочат конкретни ситуации, както по време, така и по място на осъществяването им от възприетото от свидетелката, а изложени от самите лица общи твърдения.

Казаното от свидетелката Д.: „Детето ми сподели, че татко му е блъскал майка му, изсипал е кафе върху нея.“ противоречи на твърдяното и декларирано от Г. М., че ответника е издърпал от нея чаша с кафе и хвърлил на плота. Както и казаното: „Тогава знам, че не е вдигал телефона на Г., когато тя му се е обаждала, за да провери как е детето и бащата е обвинил Г. пред детето си, че тя е лъжкиня, и така може и той да лъже.“ Също така противоречи на декларираното от Г. М., че на 19.02.26г. ответникът е обиждал молителката, че е „лъжкиня“, като липсват твърдения това да се е случило по телефона.

Действително законът придава на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН презумптивна доказателствена стойност до доказване на противното (арг. от чл.13. ал.3 от ЗЗДН вр. чл.9, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.8, т.1 от ЗЗДН). Тъй като обаче насилието по ЗЗДН съставлява специална форма на деликтно поведение, то всяко насилствено действие трябва да бъде точно и ясно индивидуализирано по време, място, конкретни извършени от ответника противоречащи на закона действия, както и последователност и обстановка на същите. При липсата на такава индивидуализация на деянията няма как да се разглежда съставомерността им или не, а ответната страна би била в ситуация на невъзможност или на силна затрудненост да организира защитата си чрез насрещно доказване, в колизия с принципа на състезателното начало по ГПК. По тези причини ако декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдържа само общи, абстрактни и непълно индивидуализирани данни, тя не може да се ползва с присъщата й по ЗЗДН доказателствена стойност.

Настоящият случай е такъв, защото декларацията по чл.9 от ЗЗДН съдържа много общи твърдения за насилие чрез обиди, наричайки съпругата „лъжкиня“, като не се излага при какви обстоятелства се е случило, както и къде /в дома, на обществено място, по телефона/, съответно къде се е намирало детето и по какъв начин е възприело казаното.

Липсва конкретика в този смисъл и за твърдените актове на насилие на 20.02.2026г., не се сочи къде се е случило, конкретни думи, възприети като обида, без никаква друга конкретика на време, място, последователност на събитията и действия на ответника. По отношение на твърдяните актове на насилие на 15.02.26г., като бе посочено по-горе, не се подкрепя с останалия доказателствен материал, разпитана по искане на молителя свидетелка, относно случилото се на тази дата. При това положение съдът не може да кредитира декларацията като доказваща насилие по ЗЗДН.

По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства относно твърденията за насилие на 19.01.26г., както и излизането от дома на 21.02.26г. на майката с детето да се е случило по вина на ответника.

Предвид, че страните са в процес на развод, в контекста на влошени взаимоотношения заявяване от ответника “Седни тук! Искам да говорим!“, както и изхвърляне бутилка мляко в кошчето и „хвърляне“ чаша с кафе на плота, не излиза извън заявяване категоричност в желанието на съпруга да разговаря със съпругата си.

Страните по делото са в процес на развод. Това обстоятелство само по себе си сочи за обтегнати отношения между съпрузите. Свидетелката М., майка на ответника сама излага, че е имало конфликт между съпрузите, който синът й е споделил, когато снаха й Г. М. крещяла на сина й „Удари ме, удари ме!“, при което ответникът само я е избутал, като не е проявил агресия. Съдът дава вяра на така изложеното, тъй като майката на ответника излага неизгодни обстоятелства за сина си, но намира че действията на ответника не са излезли 3 извън нормалното човешко поведение при възникнал конфликт и не могат да се квалифицират като насилие по смисъла на ЗЗДН.

Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - София по в. гр. д. № 496/2013 г., Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 167/2019 г., Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г., Решение № 588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779 от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г. и Решение № 260134 от 29.12.2020 г. на ОС София по в. гр. д. № 798/2020 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителя проява отговаря на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде разрешаван конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.

За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по молбата следва да е извършител на домашното насилие, което представлява целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост или към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост и към неговата психическа и емоционална стабилност, и то по начин, който да представлява опасност за живота и здравето му. Следва да се посочи и това, че целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание.

В случаят съдът намира, че дори и да е налице конфликт между съпрузите, както и проблеми в семейните взаимоотношения, то не може да се вмени единствено във вина на съпруга негативното отразяване в психиката на роденото от брака дете, в контекста на твърдението, че детето се е скрило в гардероба.

Съдът в производството по ЗЗДН не е призван да разглежда и евентуалните поведенчески дефицити на някой от родителите, възникнали конфликти и спорове във връзка с прекратяваното на брака или да дава морална оценка за личността и/или за поведението на родителите по принцип, а да осигури бърза и адекватна защита на реалните жертви на домашно насилие, пострадали от истинско насилие, извършено пряко и целенасочено срещу тях, за да им навреди и нанесло им тежки щети. Настоящият случай не е такъв.