Решение № 464 от 03.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Плевен, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20254430107111 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана искова молба от Н. П. Б. ЕГН ********** ******** срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от В.И. с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните Договор за заем № ***** и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1901,48 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 26.10.2023 г. между ищцата и ответникът е сключен договор за паричен заем №***** със следните параметри: предоставен паричен заем в размер на 3 000 лева със срок на договора 17 месеца, със фиксиран месечен лихвен процент 3,330% и ГПР 4,272%. Сочи се, че предварително е заложена и неустойка размер на 2 771.81 лева, в случай, че заемателят в три дневен срок от сключването му не предостави обезпечение на договора, което било предвидено в чл.6 или предоставеното обезпечение не отговаряло на поставените условия, посочени в чл.10, ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем - гаранти -две физически лица,които трябва да отговарят на изброени изисквания: да предостави залог на движима вещ, чиято пазарна стойност да надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадено от лицензирана в БНБ търг. банка.

Твърди се, че видно от приложения погасителен план, е че погасителната 1 вноска включва не само главница и лихва, но и разсрочена неустойка по чл.8 от Договора за заем при липса на обезпечение. Излага се, че общата сума, която ищцата е следвало да върне е в размер на 6749лева. Сочи се, че до датата на исковата молба ищцата е заплатила сума в общ размер на 4 460 лева.

Твърди се, че съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ап.2 и чл. 12, ал.1 т.7-9 договорът е недействителен. Счита се, че процесния договор за заем попада в обсега на ЗПК и поради това следва да отговаря на императивните норми на този закон.

Излага се, че нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Сочи се, че в чл.8 от процесния договор е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение на ответника. Счита се, че реално става въпрос не за неустойка, а за договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Твърди се, че кредиторът предварително е учредил дадени в много кратък - тридневен срок условия, които заемополучателя следва да изпълни, за да не възникне вземането за неустойка. Излага се, че и двете опции на чл.6,ал.2 от договора на практика представляват неизпълними, комулативно дадени условия, с което поставяло заемополучателя в изначална невъзможност за тяхното изпълнение. Счита се, че неустойката е излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна функция и се е превърнала в средство за обогатяване на кредитора, поради което клаузата била нищожна. Сочи се, че е нарушена и императивната правна норма на чл.11, ал.1, тъй като не е посочен и реалният годишен лихвен процент. Твърди се, че в процесния договор е посочено, че месечния лихвен процент е 3,330%. Излага се, че ако към него се включи и вземането за неустойка в размер на 163,02 лв., то месечния лихвен процент ще е в пъти повисок от посочения в договора процент на месечната лихва. Сочи се се, че доколкото лихвата е част от ГПР в договора е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, който да включва и сумата от 163,02., изразена като процент.

Твърди се, че ако сумата от 163,02 лева се включи към дадения в процесния договор 48,272% ще е видно че ГПР реално надвишава пет пъти размера на законната лихва, с което се нарушавало изискването на пр. разпоредба на чл.19,ап.4 от ЗПК. Поради изложеното се прави извод, че са налице нарушения на императивните норми на чл.11,ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, поради което на осн. чл.22 ЗПК целият договор за заем № ***** следвало да бъде обявен за недействителен и потребителят да върне единствено чистата стойност на кредита, но не и лихвата или другите разходи по кредита. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба ищцата е заплатила на ответника обща сума в размер на 4 460 лева, поради което и счита, че сумата в размер на 1901,48 лева на осн. чл.55,ал. 1 , предл. 1 от ЗЗД се явява не дължимо платено и подлежи на връщане. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата, за което развива подробни съображения.

В дадения от съда срок процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани, за което развива 2 подробни съображения.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го остави без уважение. Не отрича факта, че между страните по делото е сключен процесния договор за заем за сума от 3000 лв., /която сума е предадена на ищцата/ със срок от 17 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48,272 %. Сочи се, че в чл.13 чл.6 от договора за заем е дадена възможност на заемателят да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени възможните варианти за това, като в чл. 8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3 дневен срок. Излага се, че към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Твърди се, че по процесния договор за заем са направени плащания, с които са погасени следните суми: сума в размер на 462,30 евро за дължима лихва; сума в размер на 991,21 евро за главница; сума в размер на 1020,50 евро за дължима неустойка и 32,52 евро за наказателна лихва или общо сума в размер на 2506,13 евро. Излага, че в процесния договор е посочен конкретен размер на ГПР, както и в предоставения на Ищецът СЕФ - в част III. Разходи по кредита т.2. Твърди се, че ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл.19 от ЗПК. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката, която по своята същност счита, че съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от същия договор. Счита се, че процесният договор съдържа информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Твърди се и, че в конкретния случай не може да се обоснове противоречие е добрите прави, предвид това че ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва за периода, който към момента на сключването с 10 пункта на годишна база. Оспорва се твърдението, че неустойката по чл.8 от договора за заем следва да бъде включена към размера на договорката лихва и към размера на ГПР, тъй като в разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ЗПК изрично било посочено, че към ГПР не се включват разходите, които потребителите заплащат за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Оспорва твърдението на ищеца за нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за заем, за което развива пространни съображения. Оспорва твърденията на ищеца за заобикаляне разпоредите на закона и за накърняване на добрите нрави. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски. Възразява срещи искането за допускане на ССЕ, както и за присъждане на разноски на процесуалния представител на ищцата по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като не са представени доказателства за липса на възможност за заплащане на възнаграждение.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. моли съда да 3 отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, за което развива съображения. Оспорва искането на ищеца за присъждане на раноски Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото договор от 26.10.2023 г се установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем №*****, по който ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на 3000,00 лева, която е следвало да бъде върната 17 месечни погасителни вноски. Уговорен е месечен лихвен процент от 3.330%, а ГПР е посочен на 48,27%. В чл.6 от договора страните са постигнали съгласие за обезпечаването му с гарант, отговарящ на определени условия, и още едно обезпечение по негов избор, в тридневен срок, а в чл.8 е предвидена неустойка от 2771,81 лева при непредставяне на обезпечението в 3-дневен срок от сключването, която е разсрочена с месечните погасителни вноски.

От Погасителния план към процесния Договор е видно, че неустойката по чл.8 е била начислена при подписване на съглашението и разсрочена за плащане с погасителните вноски, в размер на по 163,04 лева към всяка периодична вноска, с изключение на последната, която е в размер на 163,17 лева.

От представените Общи условия към ДПК се установява, че с клаузата на чл.10 са регламентирани четири вида обезпечения: 1) гарант – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки, да няма кредити към банки и др.; 2) залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорена главница и лихва; 3) първа по ред ипотека; 4) предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по ДПК, включваща договорената главница и лихва.

От представения заверен препис на разходен касов ордер №***** г. се установява, че ответното дружество е отпуснало на заемателя и ищец по делото сумата от 3000,00 лева на 26.01.2023 г.. Представен е и СЕФ и молба за заем със същите параметри, като тези, посочени в договора за потребителски кредит.

От заключението на ВЛ по допуснатата СИЕ се установява, че по процесния заем да погасени суми в размер на 4904,48 лева, като с тях са погасени: главница от 1938,66 лева; договорна лихва от 904,20 лева; неустойка от 1995,02 лева и наказателна лихва от 63,60 лева; че в процесния договор ГПР е 48,272 %; че компонентите, които са включени в него са главница и в 4 размер на 3000 лева и възнаградителна лихва в размер на 977,19 лева; че при изчисляване на ГПР на процесния заем с включени главница, договорна лихва и неустойка, при непредставяне на обезпечение ГПР ще е в размер на 249,85%; че по процесния договор е платена сума от 4901,48 лева, които са достатъчни да се покрие главницата от 3000 лева.

Съдът дава пълна вяра на събраните и анализирани писмени доказателствени средства, тъй като се ползват с придадената по смисъла на ГПК доказателствена стойност и не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.

Съдът дава вяра изцяло на заключението на допуснатата СИЕ, тъй като същото е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Креди йес“ ООД като заемодател и Н. Б. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000,00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.