Решение № 3373 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3373 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110203017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д

- чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Т. Е. Д. депозирана чрез адв. Й. Л. – П. и адв. Г. Х. от Варненска адвокатска колегия, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление № 22-4332-028144/06.01.2023 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Т. Е. Д. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата от Т. Е. Д. депозирана чрез адв. Й. Л. – П. и адв. Г. Х. от Адвокатска колегия – Варна, редовно упълномощен, се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно е незаконосъобразно.

В тази насока и в жалбата се релевират съображения, свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. В този смисъл се въвеждат твърдения за неяснота по отношение на обстоятелството дали жалбоподателят Т.

Д. е бил спрян за проверка и така било установено нарушението или последното било 1 констатирано въз основа на свидетелски показания. Като недостатък на двата значими процесуални документа – акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление се сочи неправилното посочване на адреса, на който жалбоподателят живее, а така също и адресът на неговата месторабота. Ангажират се доводи в посока на това, че и в двата документа не бил посочен точният час, в който жалбоподателят щял да бъде изпробван с техническо средство или часът, в който бил изпробван. Сочи се допусната нередовност, касаеща връчването на талона за медицинско изследване, както и липсата на издаден отделен талон за другото, вменено на лицето административно нарушение. Излагат се съображения относно липсата на компетентност на административнонаказващия орган касателно издаването на процесния санкционен акт.

На следващо място в жалбата от Т. Д. се акцентира, за наличието на противоречие между словесното описание, отразено в АУАН и НП, и посочената санкционна норма. В допълнение се твърди, че съобразно посоченото в двата акта, а именно, че лицето е неправоспособно, е следвало на същото да бъде наложено друго наказание – такова по чл.

177 ЗДвП. Паралелно се изтъкват аргументи и за липсата на яснота по отношение точното място на извършване на вмененото нарушение. Сочи се бланкетно и абстрактно описание на фактическата обстановка, което обстоятелство препятствало възможността на жалбоподателя да организира правилно защитната си позиция. Инвокират се доводи, свързани с липсата на разясняване правото на санкционираното лице да посочи по кой от другите два начина /чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване/ предпочита да бъде тестван за употреба на алкохол. Релевира се, че отказът за медицинско изследване в лаборатория не е установен по надлежния ред. Накрая изразява становище, че така наложените наказания „лишаване от право да управлява МПС“ следва да се търпят едновременно, доколкото са наложени с едно и също наказателно постановление. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Т. Е. Д. уведомен, не се явява, като същият се представлява от адв. Г. Х. от АК – Варна, който пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление на основанията подробно изложени в жалбата, както и че ще представи допълнително писмени бележки, като претендира присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР , редовно уведомена, не изпраща представител.

В депозирани от упълномощените представителите на въззиваемата – главен юрисконсулт М. Г. и главен юрисконсулт С. М. писмени бележки, се взема становище по същество на делото и се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление 2 като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На *** г., около 17:50 часа, в гр. София, по бул. „Панчо Владигеров“, жалбоподателят Т. Е. Д. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Р 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ***, собственост на дружеството „***“ ЕООД с ЕИК ***. Близо до кръстовището на бул.

„Панчо Владигеров“ и бул. “Царица Й.“ същият станал участник в ПТП. Във връзка с подадения сигнал за реализираното ПТП се отзовали свидетелят Е. А. и К. Д. - мл. автоконтрольори от отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В хода на проверката полицейските служители установили, че Д. е неправоспособен водач, като на същия било отнето свидетелството за управление на МПС поради нарушения на правилата за движение по ЗДвП, установени на предходния ден – 27.12.2022 г., за което нарушение бил издаден АУАН серия GA № 850579 от 27.12.2022 г. Около 17.50 ч. свидетелите А. и Д. решили да тестват за употреба на алкохол жалбоподателя Т. Д. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с ИНВ ARBA 0145“ и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug test 5000 с ИНВ ARMF-0097“, но жалбоподателят Д. отказал да даде съответните проби. По повод на това свидетелят Д. издал талон за изследване № 077169 с указание, че водачът Д. следва да се яви във ВМА- София в срок до 45 минути от връчването на талона за даване на проба за медицинско и химическо изследване.

Въз основа на изложеното свидетелят Е. А. приел, че Т. Д. е извършил нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и чл. 174, ал. 3, предл.2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 45946/*** г.

Жалбоподателят Т. Д. подписал акта без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения АУАН и от Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-028144/06.01.2023 г., с което на жалбоподателя Т. Д. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

3

Процесният санкционен акт бил връчен на жалбоподателя на 24.01.2023 г.

По доказателствата:

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. А. и К. Д., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Показанията на свидетелите А. и Д., макар открояващи се с липсата на детайлност и ясен спомен относно събитийната подреденост, съдът кредитира като безпротиворечиви, последователни, и съответни на събраните писмени доказателства по делото - в частност на талона за изследване и справката-картон на водача. От депозираните от гласни доказателствени средства се установява фактът на извършване на нарушенията, обстоятелството, че жалбоподателят Т. Д. е бил с вече отнето СУМПС към момента на извършване на процесните нарушения, като в допълнение се разкрива и информация, свързана с процедурата по съставяне на АУАН. Въпреки че и двамата свидетели нямат сравнително добре съхранен спомен за извършената проверка, същите еднопосочно заявяват, че водачът е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол и наркотични вещества със съответното техническо средство. Направените откази от страна на жалбоподателя Д. са удостоверени и в талона за изследване, като предвид неосъществените проверки с технически средства, не се явява необходимо за изясняване предмета на доказване да се приобщават доказателства, свързани с техническата изправност на средствата. Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. По отношение сочената за допусната нередовност, касаеща връчването на талона за медицинско изследване, съдът намира същата за необоснована, предвид приложения по делото екземпляр от талона, видно от който последният е бил надлежно връчен на санкционираното лице в 19:40 часа на процесната дата на нарушението – *** г. По повод възражението, свързано с издаването на един общ талон за медицинско изследване и за двете вменени на жалбоподателя нарушения Т. Д. нарушения, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Предвид факта на изрично посочване в талона за изследване и на двата извършени от Д. отказа за полево тестване със съответно техническо средство– отказа да му бъде извършена проверка както за алкохол, така и за наркотични вещества и /или техни аналози, и съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 5 във връзка с чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът приема, че няма пречка обстоятелствата, свързани с отказа на лицето да му бъде извършена проверка за алкохол и отделно за наркотици, да бъдат отразени 4 в един и същ талон за изследване.

От депозираната по преписката справка-картон на водача се установява безспорно, че жалбоподателят Т. Д., към момента на процесната случка, е с отнето свидетелство за управление на МПС с оглед извършване на същото по вид нарушение в рамките на предходния ден – 27.12.2022 г. Отделно от това, от посочената справка се установява и крайният срок на валидност на притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление на МПС, а именно 20.03.2024 г. Някои от посочените обстоятелства намират потвърждение и в показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Д., като не са ангажирани доказателства или твърдения от страна на жалбоподателя в противната насока.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от процесуално легитимирана за това страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое служебно правомощие съдът констатира, че и двата процесуални документа – акт за установяване на административно нарушение /АУАН/и наказателното постановление /НП/ са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите им длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешни работи на Република България. Ето защо възраженията, наведени от жалбоподателя в противната насока