Решение № 92 от 19.04.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 103/2023
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 19.04.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 15 ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17 ал. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. С., 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500103 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл.17 ал. 5 от ЗЗДН.
Образувано е по две въззивни жалби против първоинстанционно решение № 35/09.02.2023г. по гр.д. № 667/22г. на НзРС, с което съдът: постановява мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молба на П. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: грН.З.бл.С., ул.„Гоце Делчев“ № 7 срещу С. Е. Е. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, за извършено спрямо П. С. Х. с ЕГН ********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с ЕГН ********** домашно насилие на 11.05.2022 г., както следва:
- ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на П. С. Х. с ЕГН ********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с ЕГН **********;
- ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН 1
********** ОТ ЖИЛИЩЕТО им, находящо се на адрес грН.З.бл.С. ул. „Хан Аспарух“ № 4А за срок от 10 /десет/ месеца;
- ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, ДА ПРИБЛИЖАВА П. С. Х. с ЕГН ********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с ЕГН **********, както и жилището им, местоработата на ищеца, и посещаваните от тях места за социални контакти и отдих за срок от 10 /десет/ месеца; осъжда, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева; отхвърля предявеният по чл.8 във вр. с чл.4 от ЗДДН /по гр.д.№ 731 по описа на Районен съд - Т. за 2022 г./ иск на С. Е. Е. с ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита от домашно насилие от П. С. Х., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН; осъжда, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Н.З, сума в размер на 978.00 лв.
/деветстотин седемдесет и осем лева/ платено възнаграждение за вещи лица; осъжда, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Н.З, държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист. осъжда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати на П. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: грН.З.бл.С., ул. „Гоце Делчев“ № 7, с умата от 900.00 лв. /деветстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
- постановява въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 от ЗЗДН, да се издаде заповед за защита на П. С. Х. с ЕГН ********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с ЕГН **********, в която на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, да се предупреди за последиците 2 по чл.21, ал.3 от ЗЗДН - С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, в случай на неизпълнението й.
Против това решение са постъпили въззивни жалби от двете страни в първоинстанционното производство.
Първата въззивна жалба е подадена от въззивниците - първоначални молители в първоинстанционното производство, чрез първия от тях, които обжалват частично решението, само по отношение на определения от съда срок за наложените мерки за въздържане от домашно насилие. Във въззивната жалба се твърди, че постановеният такъв от 10 месеца не кореспондира на установените факти, интензитета на упражненото насилие и уврежданията на тримата молители и се сочи, че той следва да бъде увеличен на 18 месеца. Развиват се подробни доводи в тази насока.
С оглед изложеното се иска изменение на атакуваното решение само в тази му част, като срокът на определените мерки за защита от домашно насилие бъде увеличен от 10 на 18 месеца.
Претендират се разноски за тази инстанция.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба страна не е подала писмен отговор.
В същия срок срещу първата въззивна жалба няма подадена насрещна въззивна жалба.
Втората въззивна жалба е подадена от ответницата по първоначалната молба и молителка по присъединената такава и с нея се обжалва изцяло решението – както в уважителните му части по първоначалната молба, така и в отхвърлителната му част по отношение на присъединената молба. Въззивницата счита, че то е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, съдът не е ценил надлежно събраните доказателства и е направил погрешни правни изводи. Тя е искала с отговора си от съда да постанови и двамата съпрузи да се въздържат от нови актове на домашно насилие, но е уважена само молбата на другата страна.
Заявява, че мотивите на обжалвания акт са общи, съдът не е обсъдил кредитираната комплексна съдебно-психологическа експертиза, възприел е показания на свидетелки, които не са говорили с децата. Твърди, че било доказано, че тя не представлява пряка опасност за момичетата, те били 3 косвена жертва на осъществениия акт на насилие между майка им и баща им. Твърди още, че е излишно отделянето им от нея за такъв продължителен период, какъвто е определил съдът, понеже това само ще им причини допълнителна травма, което е вредно за психиката им според двойната експертиза. Освен това въззивницата заявява, че въпреки, че съдът е допуснал много и дори неотносими доказателства, не ги е обсъдил цялостно. Също така, без да изложи конкретни мотиви, необосновано е отхвърлил нейната молба за защита.
С оглед изложеното иска да се отмени решението в уважителната част и вместо това молбата бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност – да се потвърди единствено мярката за въздържане от домашно насилие, а останалите мерки да се отменят.
По отношение на отхвърлителната част – иска тя да бъде отменена и вместо това въззивният съд да постанови ново, с което уважи предявената молба. Не е заявена претенция за разноски.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна. В отговора се твърди, че всички изложени оплаквания са неверни и не намират потвърждение нито посредством събраните доказателства, нито в мотивите на съда. Не са допуснати твърдяните нарушения относно събирането, цененето и анализирането на доказателствата, те са обсъдени цялостно и въз основа на тях първостепенният съд е достигнал до правилни правни изводи, както за уважаването на неговата, така и за отхвърлянето на молбата на първоначалната ответница. В мотивите по повод нейната молба е посочено, че не е доказано на процесната дата срещу нея да е осъществен акт на домашно насилие.
Иска се да не се уважава въззивната жалба на първоначалната ответница и присъждане на направените разноски за тази инстанция.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.
В същия срок срещу втората въззивна жалба няма подадена насрещна 4 въззивна жалба.
Доколкото в настоящото производство се засягат въпроси, които имат касателство с интереси на непълнолетни деца, но предвид спецификата на спора и факта, че детето, което е навършило 10 годишна възраст – С. /другото малолетно дете – Б., е на 4 години/, е било изслушвано от първоинстанционния съд в изключително кратък времеви отрязък назад, както и с оглед това, че релевантните факти, които подлежат на установяване в процеса по ЗЗДн са доказани с достатъчно други доказателствени средства, натоящият състав е счел, че не е в интерес на малолетното дете С. да бъде повторно изслушвано от въззивния съд, в изключващата хипотеза на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт, пр. последно.
С оглед разпоредбата на чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт и засягане интереса на малолетни деца в настоящото производство, съдът е уведомил отдел „Закрила на детето” при Д „Социално подпомагане” – гр. Н.З за делото и е изискал устно становище или писмен доклад от социален работник.
В с.з. първият въззивник, редовно призован, се явява лично, вторите две въззивници се представляват от него като техен баща и законен представител. За всички се явяват и двама процесуални представители по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, които поддържат въззивната жалба и искат въззивният съд да я уважи, оспорват въззивната жалба на насрещната страна и молят тя да бъде отхвърлена. Развиват доводи по същество, като заявяват, че първоинстанционният съд е изменил заповедта за незабавна защита, като е разрешил контакти на майката с децата преди да бъдат определени привременни мерки и молят въззивния съд да посочи дали е допустимо такова действие, както и дали въобще може да се определя режим на контакти на жертвата на домашно насилие с лице, което е признато за насилник и има издадена заповед за защита срещу него.
Претендират разноски, представят два броя пълномощни от първия въззивник, два броя договори за правна защита и съдействие и списък по чл.
80 от ГПК от адв. С..
В с.з. въззивница пор. № 4, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба на другата страна, като я счита за неоснователна и поддържа своята, моли да бъде отменено решението, а 5 молбата – отхвърлена, евентуално – да се изменят постановените мерки както е посочено в жалбата. Иска уважаване на своята жалба, като счита, че за основателността на нейната молба са събрани достатъчно доказателства и тя следва да бъде уважена. Няма заявена претенция за разноски.
В с.з. не се явява социален работник съгасно чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт, представен е социален доклад, с който се описват въпроси относно основните грижи за децата, жилищните условия и среда, трудовата заетост на бащата, роднинския кръг, къде се обучават децата, както и констатации относно емоционалната им обвързаност и стабилност, като се сочи, че при преки контакти с майката детето Б. постепенно се отпуска и се държи сърдечно с нея, детето С. било сдържано, при беседа заявило, че не може да забрави лошите постъпки на майка си, а двете със сестра си се чувстват добре и спокойни при баща си.
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването, постигнат посредством двете въззивни жалби – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбите, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че той е частично неправилен.
Изложените в първата въззивна жалба оплаквания са неоснователни, във втората – отчасти основателни.
Съдът ще ги разгледа и постанови общо по тях, тъй като те касаят различни аспекти на едно и също, цялостно правоотношение, предмет на спора.
В чл. 3 от ЗЗДН лимитативно е очертан кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон и е несъмнено, че ответниците и 6 по двете молби, приети за разглеждане, влизат в пределите, очертани от нормотвореца, при условията на чл.2, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН – съпруга и възходяща и съответно - съпруг.
Разпечатката съдържа 45 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a81dd6b8-168d-47b7-824b-9eea6387adcd