Определение № 457 от 25.06.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Д. КРЪСТЕВ Частно наказателно дело № 20254110200846 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.243,ал.3-6 от НПК:

С постановление от 03.06.2025год., прокурор от ВТРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-680/2024год. по описа на РУ В.Търново в ОД на МВР гр.В.Търново, преписка №3587/2024год. на ВТРП на основание чл.243ал.1т.1вр.чл.24ал.1т.1от НПК, водено за престъпление по чл.209ал.1 от НК. Постановлението е обжалвано от адв.М.М. от ВТАК в качеството на проц.представител на пострадалата Н. Г.

Ш., ЕГН:**********, ***.

Досъдебно производство № ЗМ - 680/2024г. по описа на РУ Велико Търново е образувано на 18.07.2024г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че през 2023г., в гр. Велико Търново, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, е било възбудено и поддържано заблуждение у Н. Г.

Ш., гр. Велико Търново, че ще бъдат извършени строително - ремонтни услуги на покрив и с това й била причинена имотна вреда в неустановен размер - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

При провеждане на разследването по досъдебното производство са събрани и приобщени, по предвидения в НПК ред, писмени и гласни доказателства, от значение за разкриване на обективната истина. Извършени са разпити на свидетели, а именно пострадалата Н. Ш. и посочените в нейната жалба и показания лица - св.Н.З., св.И.И. и св.Д.З.; разпитан е в качеството на свидетел Л.Л. – извършил обследване на ремонтните дейности на покрива. Назначена е строителнотехническа експертиза за вида, качеството, 1 стойността на извършените СМР на покрива н сградата гр.***. Приложени са фотоснимки на покривната конструкция, предоставени от св.Ш. и св.Д.З..

В атакуваното постановление от 03.06.2025год. прокурорът от ВТРП правилно е описал установената фактическа обстановка.

Покривът на жилищната кооперация на *** се нуждаел от ремонт, поради поява на течове, по този повод било проведено общо събрание на собствениците на жилища, на което Ш. поела ангажимент да организира ремонта на покрива. Според Ш. общата площ на тази част от покрива била около 100 кв.м. В началото на лятото на 2023 г., Ш. вървяла по ул. „Зеленка“, когато била заговорена от мъж, който работел на къща на ул. „Зеленка“, където правели мазилка. Мъжът се представил като Н.З., като св.Ш. заявила, че търси хора за ремонт на покрив. Св.Ш. завела З. до сградата на ***. На място пристигнал св.Д.З., който бил брат на Н.З.. С Д. имало още двама човека, единия от които бил св.И.И.. След като огледали покрива Д.З. предложил на Ш. оферта от 4 000 лева за цялостния ремонт на горната секция.

Договорката била да се премахне старото ондолиново покритие и да се сложи нагъната ламарина. В показанията си Ш. твърди, че бил изготвен и подписан договор със св. Д.З.. Това обстоятелство се твърди само от нея. Отделно от това Ш. твърди, че вписвала в тетрадка сумите, които давала авансово на Д.З. и той се бил подписвал. При това Ш. му предала сума от около 2 000 - 2 500 лева първоначално. Ремонтните работи били извършвани от Д.З., баща му и други лица. От време на време идвал И.И.. През първите дни покрива бил разпокрит, при което Д.З. казал на Ш., че щяло да се наложи и смяна на дървени греди, което щяло да струва още около 4 000 лева. Цялата парична сума, която Ш. му била дала била общо в размер на 8 100 лева. Съгласието на св.Д.З. да се подписва в тетрадката според Ш. я е заблудило, че той щял да бъде коректен при изпълнението на ремонта. Реално били извършени СМР.

Св.Ш. установила, че дървен материал не бил сменян, а само били наковани тънки ламарини. Освен това според Ш. ламарините не били поставени на целия покрив. След телефонен разговор с Д.З. той изпратил брат си и баща им, както и някакви други хора. Тъй като покривът течал при дъжд, Ш. провела тел.разговор с Д.З., като щял да й върне сумата от 2 000 лева. Св.Ш. твърди, че няколко дни след това Д.З. отишъл в дома й, заедно със св.И.И. и някакво младо момче. Св.З. и св.И. отричат това обстоятелство. Според св.Ш., св.Д.З. извадил някакви пари, но казал, че иска да се запишело в тетрадката и това, че 2 й ги връща. Св.Ш. извадила тетрадката, в която се намирал и договора, както и според нея сумата от около 1 500 лева. След това излязла от стаята, за да донесе химикал. Когато се върнала младото момче го нямало, а тетрадката с договора и парите липсвали. Тя била заявила, че ще извика полиция. Тези твърдения на Ш. са недоказани, тъй като нейните показания не се подкрепят от друго доказателство по делото. Ш. не подала жалба, тъй като по телефона Н.З. и баща им, заявили, че Д. щял да й върне парите.

На 04.06.2024г. Д.З. се обадил по телефона на Ш. и й казал, че бил изпратил по „Изипей“ сумата от 1 000 лева, която й връщал. Паричната сума Ш. взела от офис на „Изипей“ в гр. Велико Търново. След това Д.З. повече не се е обаждал на Ш. и не й е връщал други пари. Според Н.З. на центъра на ***, в негово присъствие, брат му е предал на Ш. сумата от 2 000 лева. Според Д.З. предадената на Ш. сума била в размер на 3 000 лева.

От показанията на св.Л.Л. – извършил обследване на ремонтните дейности на покрива; назначената строителнотехническа експертиза за вида, качеството, стойността на извършените СМР на покрива на сградата гр.*** и приложени фотоснимки на покривната конструкция, предоставени от св.Ш. и св.Д.З., става ясно, че действително са извършвани ремонтни дейности на покривната конструкция на жилищната сграда гр.***. Тези ремонтни дейности са некачествени и не отговарят на опитните правила за извършване на подобен род СМР. Вещото лице посочва стойност на тези ремонтни дейности общо за 3360.00 лева, вкл.материали и труд.

На база на установената фактическа обстановка правилно прокурорът е приел, че се касае за гражданско-правни отношения между св.Н. Ш. и св.Д.З..

Налице е сключен между тях договор за изработка за извършване на ремонтни дейности на покривна конструкция. По делото е установено, че изпълнителя св.З. е изпълнил уговореното непълно и некачествено. Не е доказано твърдението на Ш., че е бил налице писмен договор между страните и отбелязване в тетрадка на реално предадените от нея суми на изпълнителя.

При това няма писмени доказателства за уговорките между страните относно вида и качеството на влаганите материали, обхвата и вида на ремонтните дейности/демонтаж на стари материали – покривни конструкции и греди; монтаж на нови – вид ламаринени плоскости, отточни съоръжения и обшивки от ламарина/. При некачествено, непълно и ненавременно изпълнение по този 3 неформален договор за изработка, възложителят Ш. може по гражданско правен ред да осъществи своята защита и претенции, като потърси обезщетение за вреди от изпълнителя.

От показанията на св. Ш. е видно, че е предала на св.Д. Р. паричната сума в размер на 8100 лева за труд и материали, но липсват писмени доказателства в тази насока. Съгласно изготвената строително - техническа експертиза при ремонта на покрива са вложена материали на стойност 2 360 лева, а трудът е оценен на 1 000 лева. От своя страна са налице безспорни доказателства, че св.Д. Р. е върнал на св.Ш. сумата от 1 000 лева, изпратени по „Изипей".

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

По същество, в настоящото производство съдът е силно ограничен във възможността да контролира правилността на фактическите и правни изводи на прокурора. Съдът не може да измества прокурора в осъществяване на правомощията му – да решава налице ли са основанията за провеждане на наказателното производство и дали обвинението е доказано, за да се привлече определено лице, в качеството на обвиняем или внесе обвинителен акт срещу това лице – чл.246 от НПК, / чл.235, ал.1 от НПК/стар/. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 368 ОТ

29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О. НА ВКС и РЕШЕНИЕ № 249 ОТ 08.05.2002 Г. ПО Н. Д. № 118/2002 Г., I Н. О. НА ВКС /.

Конкретно в РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О. НА ВКС, се приема, че по силата на чл. 127, т. 1 / сега т.3/ от Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление, и поддържане на обвинението от общ характер пред съда е възложено на прокуратурата. На тази основа Наказателно-процесуалният кодекс възлага на прокурора процесуалния надзор върху органите на досъдебното разследване. Резултатите от тяхната дейност обслужват прокурора в преценката му дали да внесе обвинителен акт в съда, да прекрати или спре наказателното производство.

В настоящият случай са извършени необходимите процесуалноследствени действия, като извеждането на фактическите констатации е дейност по същество, която следва да се осъществи от органа по ръководство 4 и решаване в тази фаза на процеса. За съда не съществува възможност да укаже на прокурора, че следва да се привлече определено лице като обвиняем, респ. внесе обвинителен акт.

Безпредметно е да се изясняват противоречия в показанията на св.Ш. с тези на останалите свидетели св.Н.З., св.И.И. и св.Д.З., тъй като изначално не е установено Д.З. да е имал намерение да въведе в заблуждение св.Ш., тъй като се е представил с реалната си самоличност; не отрича, че е получил авансово пари за СМР; действително са извършени ремонтни дейности.

Обстоятелството, че ремонтът е некачествен и не съответства на опитните правила от строителната практика, е въпрос на неизпълнение на договора за изработка с произтичащите от това гражданско-правни последици,.

След като не може съдът да осъществява обвинителната функция в производството, като заменя фактическите и правни изводи на прокурора, следва контролната дейност да се ограничи само до проверка на процесуалната законосъобразност на проведеното производство и обосноваността на постановлението – т.е до колко фактическите констатации подкрепят правните изводи.

Правилни са правните изводи на прокурора, че в случая липсват достатъчно доказателства за да се приеме, че е осъществен състава на престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Касае се за гражданско правни отношения между физически лица.

Анализът на доказателствата и извеждането на определени фактически констатации е дейност по същество на обвинителната функция, която е възможно да се контролира от по-горния прокурор, но не и от съда.

С оглед на изложеното, се налага окончателния извод, че в хода на производството не се разкриват процесуални нарушения довели до ограничаване правата на субектите в тази фаза на процеса и са извършени всички необходими процесуално следствени действия. Атакуваното постановление отразява волята на прокурора по фактите и правото, надлежно е обосновано и следва да се потвърди.

Воден от горното и на осн. 243, ал.6, т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв.М.М. от ВТАК в качеството на проц.представител на пострадалата Н. Г. Ш., *** против постановление от 03.06.2025год. на прокурор от ВТРП, с което е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-680/2024год. по описа на РУ В.Търново в ОД на МВР гр.В.Търново, преписка №3587/2024год. на ВТРП на основание чл.243ал.1т.1вр.чл.24ал.1т.1от НПК, водено за престъпление по чл.209ал.1 от НК.

След влизане в сила на определението, материалите по ДП да се върнат на ВТРП.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението на жалбоподателя, проц.представител и прокурора, пред ВТОС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6