Решение № 199 от 30.01.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 9/2026
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Ивайло Иванов, Силвия Мичева-Димитрова, Цветелина Гоцова
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 201, ал. 2 · Закон за водите
- чл. 15, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
РЕШЕНИЕ
№ 199
Перник, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
Членове:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ГАЛИНА ИВАНОВА АНТОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160600009 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Б**** д*** „З**** р***“ /БДЗБР/, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от директора С. Н. М. против съдебно решение № 362 от 13.11.2025 година, постановено по АНД № 20251720200*** по описа за 2025 година на Районен съд П****, с което е отменено наказателно постановление № ПО-02-15 от 21.03.2025 година, издадено от директора на Б*** д*** „З*** р***“, с което на О*** а*** П*** на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да отметни решението на първоинстанционния съд, като постанови друго, с което да потвърди НП.
В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура П*** дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – П****, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежната страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, съдебния състав в Районен съд П*** е приел за безспорно, че не са налице съществени нарушения на императивните изисквания на нормата на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН в производството по налагане на административното наказание, които са довели до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Решаващият съд е приел, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващия орган е конституирал в процесуалното качество на нарушител „О*** а***“ П***, представляван от кмета на О*** П***, като на „О*** а***“ П*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местна администрация: „Дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметство се подпомага от общинска администрация“. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба: „О**** а*** се структурира в дирекции, отдели и сектори“. Функцията на общинската администрация се свежда до подпомагане на дейността на общинския съвет и на кметовете на общини и на райони. За дейността, организацията на работа и материално – техническото оборудване на същата отговаря секретарят на общината според разписаното в ЗМСМА. Общинската администрация не е и не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност, поради което е налице съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателното постановление.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установявана от Районен съд П*** фактическа обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен материал.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция споделя направените от Районен съд П*** изводи от правна страна за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при реализирането на административната отговорност на наказаното лице.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд П*** е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд П***, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на съдебни разноски, поради което за съда не е налице задължение да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – П**** Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 362 от 13.11.2025 година, постановено по АНД № 20251720200*** по описа за 2025 година на Районен съд П***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
/П/
Членове:
/П/
/П/