Решение № 60 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. П., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20235000500397 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 263210/13.06.2023 г. от А. Н. М. ЕГН **********1 от гр. Б., ж. к. „М.р.“, бл. 517, ет. 4, ап. 20, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „И.Б.“ № 1, ет. 1, чрез адвокат Т. И. против решение № 260020/11.05.2023 г., постановено по г. д.

№ 2153/2019 г. по описа на ОС – П., с което са отхвърлени исковете на А. Н. М. ЕГН **********1 против М. Х. М. ЕГН ********** от гр. П., бул. „Б.“ № 131, ет. 4, ап. 11, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч.я.“ № 36, ет. 5, офис 4, чрез адвокат Х. М. и „Б.“ ЕООД - П., бул. „К.М.Л.“ № 55, ет. 1, ап. 3, ЕИК ... за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на М. М. към „Б.“ ЕООД, което е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2019....0400075 на ЧСИ И.К., образувано въз основа на ИЛ от 04.12.2018 г., издаден по г. д. № 1205/2018 г. по описа на ОС - П. не съществува, тъй като е погасено по давност и евентуално, че посоченото вземане не съществува за разликата над сумата от 29 924.02 долара (САЩ) до общо дължимите 44 000.00 долара (САЩ), както и че не съществува и акцесорното вземане за лихви за периода от 23.05.2013 г. до 23.05.2018 г. в размер на 12 000.00 лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответник М. Х. М. ЕГН ********** счита, че въззивната жалба е неоснователна.

Претендира разноски.

1

Ответник „Б.“ ЕООД - П., ЕИК ... не е взел становище по същество.

Субективно и обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Предявени от А. Н. М. ЕГН **********1 от гр. Б., ж. к. „М.р.“, бл. 517, ет. 4, ап.

20, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „И.Б.“ № 1, ет. 1, чрез адвокат Т. И. против М. Х. М. ЕГН ********** от гр. П., бул. „Б.“ № 131, ет. 4, ап. 11, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч.я.“ № 36, ет. 5, офис 4, чрез адвокат Х. М. и „Б.“ ЕООД - П., бул. „К.М.Л.“ № 55, ет. 1, ап. 3, ЕИК ....

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че вземането на М. М. към „Б.“ ЕООД, което е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2019....0400075 на ЧСИ И.К., образувано въз основа на ИЛ от 04.12.2018 г., издаден по г. д. № 1205/2018 г. по описа на ОС - П. не съществува, тъй като е погасено по давност и евентуално, че посоченото вземане не съществува за разликата над сумата от 29 924.02 долара (САЩ) до общо дължимите 44 000.00 долара (САЩ), както и че не съществува и акцесорното вземане за лихви за периода от 23.05.2013 г. до 23.05.2018 г. в размер на 12 000.00 лева. Претендира разноски.

Ответник М. Х. М. ЕГН ********** не признава исковете. Претендира разноски.

Ответник „Б.“ ЕООД - П., ЕИК ... не е взел становище по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Ищецът М. е предявил срещу ответниците М. и „Б.“ ЕООД, ЕИК ..., евентуално съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на М. М. към „Б.“ ЕООД, което е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2019....0400075 на ЧСИ И.К., образувано въз основа на ИЛ от 04.12.2018 г., издаден по г. д. № 1205/2018 г. по описа на ОС - П. не съществува, тъй като е погасено по давност.

Вземането е в размер на общо 92 658,39 лева, от които главница от 44 000.00 долара (САЩ) - 76 884.28 лева към 16.09.2019 г. и 15 774.11 лева - лихви за периода 23.05.2013 г. - 23.05.2018 г. То произтича от д оговор за заем от 31.12.2004 г. и анекс от 21.04.2005 г., според който М. е предоставил в заем на „С.к.Е.“ ООД (сега „Б.“ ЕООД) сумата от 44 000.00 долара (САЩ) със задължение да ги върне в срок до 31.01.2009 г. ведно с договорна лихва в размер на 5%.

При условията на евентуалност предявява отрицателен установителен иск по чл.

124, ал. 1 от ГПК, че посоченото вземане не съществува за разликата над сумата от 29 924.02 долара (САЩ) до общо дължимите 44 000.00 долара (САЩ), тъй като сумата от 29 924.02 долара (САЩ) е била погасена чрез плащане към 11.05.2005 г. , както и че не съществува и акцесорното вземане за лихви за периода от 23.05.2013 г. до 23.05.2018 г. (подаване на ИМ) 2 в размер на 12 000.00 лева.

Не е спорно, че между „С.к.Е.“ ООД (сега „Б.“ ЕООД), като заемополучател и М.

Х. М., като заемодател, е сключен на 31.12.2004 г. договор за заем и анекс към него от 21.04.2005 г., според който М. е предоставил в заем на дружеството сумата от 44 000.00 долара (САЩ) със задължение на заемополучателя да ги върне в срок до 31.01.2009 г. по посочената в анекса банкова сметка, ведно с договорна лихва в размер на 5% годишно върху заемната сума. Тези обстоятелства се доказват и от представените писмени доказателства и приложеното г. д. № 760/2013 г. по описа на ОС – П. и г. д. № 1205/2018 г. по описа на ОС П..

Видно от нотариален акт № ....., нотариално дело № 246/31.07.2008 г. на нотариус Д.А., рег. № .... (л. 24 от делото на ОС), „Б.“ ЕООД с управител Р.А.Ч., чрез пълномощника си М.А.Ч. – М. (негова сестра), продава на П.Л.Ч. (тяхна майка) правото на собственост на 3 недвижими имота в гр. П., ул. „И.Г.“ № 63 – ателиета №№ 17, 18 и 19, подробно описани.

Видно от нотариален акт № ......., дело № 96/18.02.2013 г. на нотариус Т. Д., рег.

№ ... (л. 25 - 26 от делото на ОС), съпрузите П.Л.Ч. и А. Р.Ч. (баба и дядо на ищеца по майчина линия) продават на Р. Н. М. същите недвижими имоти.

Видно от нотариален акт № 103, том І, рег. № 1273, дело № 101/19.02.2019 г. на нотариус Т. Д., рег. № ... (л. 27 – 29 от делото на ОС), съпрузите Р. Н. М. и Н.П. М. учредяват право на ползване върху същите имоти в полза на Н. В. М. и на М.А.Ч. – М.

(родители на ищеца) и ги продават на ищеца А. Н. М.. Следователно същият се легитимира като собственик на процесните имоти.

Ищецът твърди, че със съдебно решение № 1303/04.07.2014 г., постановено по г. д. № 760/2013 г. по описа на ОС – П., влязло в сила на 15.07.2015 г., е обявена за относително недействителна спрямо М. М. сделката по нотариален акт № ....., нотариално дело № 246/31.07.2008 г. на нотариус Д.А., рег. № .... (л. 24 от делото на ОС), по силата на която „Б.“ ЕООД е продал на П.Л.Ч. правото на собственост на 3 недвижими имота в гр. П., ул. „И.Г.“ № 63 – ателиета №№ 17, 18 и 19.

Това твърдение е основателно и се доказва от приложеното г. д. № 760/2013 г. по описа на ОС – П..

Съдебно решение № 1303/04.07.2014 г., постановено по г. д. № 760/2013 г. по описа на ОС – П. има действия и за ищеца А. М., тъй като исковата молба, по която е образувано е вписана на 12.04.2013 г., а М. е купил процесните имоти на 19.02.2019 г.

В исковата молба е посочено, че М. М. е предявил иск срещу „Б.“ ЕООД, по която е образувано г. д. № 1205/2018 г. по описа на ОС - П., по което е постановено неприсъствено решение № 1436/22.11.2018г., влязло в сила на 22.11.2018 г., с което е осъдено дружеството да заплати на М. сумата от 44 000.00 долара (САЩ) - главница по договор за заем, ведно с лихва в размер на 15 774.11 лева за периода от 23.05.2013 г. до 23.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 23.05.2018 г. до окончателното плащане, както и направените разноски.

3

Това твърдение е основателно и се доказва от приложеното г. д. № 1205/2018 г. по описа на ОС - П..

В исковата молба се твърди, че въз основа на неприсъствено решение № 1436/22.11.2018 г. е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 75/2019 г. по описа на ЧСИ И.К., рег. № .... и изпълнението е насочено върху процесните недвижими имоти, като е насрочена публична продан.

Това твърдение също е основателно и се доказва от отбелязването, направено върху решение № 1436/22.11.2018 г. и от представеното удостоверение изх. № 2574/29.05.2019 г. (л. 31 от делото на ОС).

Съгласно т. 2 от ТР № 4/11.03.2019 г., постановено по т. д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, лицата, дали като обезпечение своя вещ за чужд дълг, в изпълнителното производство, когато изпълнението е насочено срещу тази вещ, имат процесуално качество идентично на длъжника, съответно права и задължения. В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение,в това число и с иск по чл.

439 от ГПК. Павловият иск (искът по чл. 135 от ЗЗД) е вид обезпечение, тъй като цели запазването на имуществото на длъжника с оглед удовлетворяване вземанията на неговите кредитори. Сделката между длъжника и третото лице, с което същият е договарял е действителна и при прехвърляне на недвижим имот същата има и запазва транслативния си ефект, но за кредитора, в чиято полза е обявена относителната недействителност, е налице възможност за индивидуално принудително изпълнение и третото лице, придобило вещта, е длъжно да търпи принудата. Правното положение на третото лице, придобило имот, по отношение на който е успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, е идентично с това на лицето, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг.

При това положение може да бъде направен извод, че ищецът А. М. има правни интерес от предявените отрицателни установителни искове, тъй като по този начин защитава своето право на собственост от неправомерно посегателство. Същият не е бил страна по г. д. № 1205/2018 г. по описа на ОС - П., но последиците от съдебния акт рефлектират директно върху неговата имуществена сфера и затова той притежава собствено право на иск да брани имуществото си от поведението на взискателя и на длъжника по изпълнителното производство.

Ищецът М. моли съда да признае за установено по отношение на ответниците М.

М. и „Б.“ ЕООД, съответно взискател и длъжник по изпълнително дело № 2019....0400075 на ЧСИ К., рег. № ...., че вземането, заради което принудителното изпълнение е насочено върху имотите, придобити от него през 2019 г., не съществува, тъй като е погасено по давност.

Процесното вземане произтича от договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Главницата се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД от настъпване на изискуемостта на вземането на 31.01.2009 г., като давността изтича на 31.01.2014 г.

4

На 07.03.2013 г., преди изтичане на давността, М. М. е предявил срещу „Б.“ ЕООД иск за относителна недействителност по чл. 135 от ЗЗД на прехвърлителната сделка, изповядана с нотариален акт № 51/31.07.2008 г. на нотариус рег. № ..... С влязло в сила на 15.07.2015 г. съдебно решение по г. д. № 760/2013 г. по описа на ОС - П., съдът е уважил иска, като е приел, че съществува валидно заемно правоотношение между страните, по което вземане дружеството е длъжник. Предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД е относителната недействителност на прехвърлителната сделка, а наличието на валидно и изискуемо вземане на ищеца, като кредитор, срещу ответника, като длъжник, е необходима предпоставка за неговото уважаване. Но това производство не е пряко относно вземането.

Ето защо за периода от 07.03.2013 г. до 15.07.2015 г. давност между М. и „Б.“ ЕООД е текла, по аргумент от чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.

Налага се изводът, че вземането по договор за заем от 31.12.2004 г. и анекс към него от 21.04.2005 г., според който М. М. е предоставил в заем на „Б.“ ЕООД сумата от 44 000.00 долара (САЩ) със задължение на заемополучателя да ги върне в срок до 31.01.2009 г., е погасено по давност на 31.01.2014 г.