Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 22.06.2021, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 109/2021
Вид
Решение № 28
Подписан
22.06.2021
В сила
22.06.2021
Състав
Павел Неделчев, Полина Пенкова, Валентина Генжова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Габрово , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Павел Неделчев

Членове:Валентина Генжова

Полина Пенкова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово) като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600109 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия М. В. АС. от с. Д., общ. Севлиево, чрез договорния защитник адв. Р.Б. от АК – Габрово, срещу присъда № 3 от 18.03.2021 г. по НОХД № 839/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С атакуваната присъда подсъдимият М. В. АС. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.06.2019 г., в гр. Габрово, на гише „Р.“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Габрово, съзнателно е ползвал неистински официален документ - нотариална заверка на Нотариус № 298 - Н.К. с район на действие РС - Севлиево на договор за покупко-продажба на МПС от *** г. между продавачите Х.С.Х. и М.Д.Х. и купувач М.

В. АС., в който подписът след „Нотариус“ не е изпълнен от нотариус Н.К. и отпечатъкът от кръгъл печат с надпис „Нотариус № 298 Република България Н.К.

Район на действие РС Севлиево“ не е изпълнен с печата на нотариус Н.К., като от него не може да се търси наказателна отговорност за съставянето му, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.

„б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Със същата присъда подсъдимият М. В. АС. е признат за ВИНОВЕН в това, че 1 на 12.06.2019 г., в гр. Габрово, на гише „Р.“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Габрово, съзнателно е ползвал неистински частен документ - договор за покупко-продажба на МПС от *** г. между продавачите Х.С.Х. и М.Д.Х. и купувач М. В. АС., в който подписът след „Продавачи 1“ не е изпълнен от Х.С.Х. и подписът след „Продавачи 2“ не е изпълнен от М.Д.Х., за да докаже, че е закупил посочения в договора л.а. „О.“ с рег. № **, като от него за съставянето му не може да се носи наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. В. АС. е определено едно общо наказание - най-тежкото от така наложените, а именно пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

С присъдата подсъдимият М. В. АС. е осъден да заплати разноските по делото, от които 336.90 лв. по сметка на ОД на МВР – Габрово и 427 лв. в полза на съдебната власт по сметка на РС - Габрово.

В жалбата на подсъдимия А. и допълнението към нея, изготвени от защитника адв. Б., се твърди, че постановената присъда се основава на непълен и противоречив доказателствен материал, като съдът е осъдил подсъдимия по недоказани обвинения.

Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането, че деянията на М.А. не са осъществени от обективна страна, тъй като не е приобщен по надлежния ред инкриминирания предмет. По това оплакване се посочва, че досъдебното производство е било образувано едва на 23.08.2019 г. с Постановление на прокурор при РП – Габрово и след тази дата инкриминираният документ по никакъв начин не е приобщен по делото и поради това липсва предмет на престъпленията. Протоколът за доброволно предаване от 12.06.2019 г. се явявал негодно доказателствено средство, а от тук и липсват приложени по надлежния ред писмени доказателства. Обърнато е внимание, че доказателствата, способните за доказване и доказателствените средства са предвидени в НПК и същите имат значение и отношение тогава, когато са приобщени по надлежния и предвидения в НПК ред, а чрез полицейска предварителна проверка не могат да се събират доказателства и да се извършват процесуално-следствени действия.

Твърди се, че така, както е съставен протоколът за доброволно предаване от 12.06.2019 г., в т. 1 от същия е описано, че се приобщава документ в оригинал, но видно от съдържанието на всички годно събрани доказателства (такива по реда на НПК), не се 2 установява наличието на такъв оригинал. Следващото оплакване от жалбата е за това, че не е осъществено така описано деянието в ОА по смисъла на чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, защото в производството не е доказано, че пред служител в сектор „Пътна полиция“ при МВР - Габрово е ползван неистински официален документ в оригинал, а не ксерокопие. На следващо място се заявява, че не може да се твърди, че е ползван документа пред надлежен орган, след като в хода на производството не е установено по някакъв начин да е извършен дори опит за пререгистрация на процесното МПС. В жалбата се заявява и, че не са осъществени от обективна страна деянията и по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, с оглед липсата на обществена опасност на самите деяния, поради липсата на какъвто и да било престъпен резултат, като първоинстанционният съд неправилно не е приложил чл. 9, ал. 2 от НК.

Следващото твърдение е, че не са осъществени деянията и във връзка с изискването за използване на инкриминирания документ, след като липсват каквито и да било преки доказателства в тази насока, а именно попълнено и разпечатано заявление, което да обособи използването му така, както е повдигнато обвинението. Заявява се още, че първоинстанционният съд неправилно не е преквалифицирал деянието по привилегированите състави на чл. 308 и чл. 309 от НК, като в тази част липсвали и мотиви в присъдата. В жалбата се заявява оплакване и за това, че първоинстанционният съд, независимо от приложението на разпоредбата на чл. 55, ал.

1 от НК, изключително много е завишил размера на наложеното наказание, без да си дава сметка за последиците на самото деяние и личността на дееца, както и липсата на настъпването на какъвто и да било престъпен резултат. Искането в жалбата, което е доразвито в допълнителното становище, е въззивният съд да отмени атакувана присъда и да върне делото на първоинстанционния съд или да отмени присъдата и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по двете обвинения; да се отмени присъдата и да се постанови нова присъда поради наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК; да измени присъдата, като приеме, че двете инкриминирани деяния са осъществени при условията на маловажност; да измени присъдата, като намали продължителността на двете задължителни пробационни мерки до размера на законовия минимум.

Пред настоящата инстанция подсъдимият А. и защитникът му адв. Б. поддържат жалбата по изложените в нея и допълнението към нея съображения, към които се придържат и в хода по съществото на делото. При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият А. моли да бъде оправдан.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово заявява, че присъдата следва да се потвърди.

Въззивният съд, след като разгледа въззивната жалба, обсъди становищата на 3 страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:

Въззивната жалба е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадени в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съставът на въззивния съд счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Д.М.А., Х.С.Х., М.Д.Х., К.Т.Ц., С.Ц.С., В.С.С. и И.Р.М., както и писмените доказателства – протокол за доброволно предаване и предадения с него договор за покупко-продажба на МПС (л. 14-15 от ДП), протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбума към нето (л. 49, л. 51-52 от ДП), справка от МВР и типова длъжностна характеристика на длъжността „С.“ в група „Р. и отчет на МПС, отчет водачи и АНД“ в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово (л. 32-35 от първоинстанционото дело), протоколи за изземване на сравнителен материал – (л. 57-65 от първоинстанционното дело); заключението на допуснатата и изслушана при провеждането на съдебното следствие съдебно-почеркова (графическа) и техническа експертиза. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя съществено по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият М. В. АС. е роден на *** г. в гр. Севлиево. Живее в с. Д., общ.

Севлиево. Завършил е основно образование. Подсъдимият А. е осъждан, като последните по време осъждания са, както следва:

1. С протоколно определение от 07.10.2015 г. по НОХД № 1024/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което подсъдимият М.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок.

2. С протоколно определение от 15.09.2016 г. по НОХД № 362/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което подсъдимият М.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, аз което и при приложение на чл. 55 от НК му е наложено наказание 4 пробация.

На *** г. свидетелите Х.С.Х. и М.Д.Х. продали на свидетеля Д.М.А. собствения си лек автомобил „О.“ с рег.№ ***. Сделката била сключена в изискваната от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, като бил изготвен договор за покупко- продажба на МПС, а нотариалната заверка била извършена от Нотариус № 298 – Н.К., с район на действие района на Районен съд – Севлиево. След прехвърляне на собствеността, свидетелят Х. предал регистрационни талона (част І и част ІІ) на свидетелят А. а веднага след това представил копие от договора в данъчна служба в гр. Севлиево, където превозното средство било отчислено от данъчната му партида. Няколко дни след продажбата свидетелят Х. посетил Сектор ПП при ОД на МВР Габрово, където отново представил копие от договора за продажба на автомобила, за да бъде дерегистриран като собственик на продадения автомобил.

Въпреки че имал задължение като нов собственик, свидетелят Д.А. не се явил в сектор ПП при ОД на МВР Габрово и не била извършена пререгистрация на превозното средство, съответно не били издадени нови регистрационни талони с името на новия собственик.

На неустановена дата, след закупуване на превозното средство, свидетелят Д.А. продал лекия автомобил на свидетеля И.Р.М. от с. Б., общ. Севлиево. Сделката не била оформена в изискваната от закона форма, а купувачът, след получаване на договорената цена, предал на купувача двата регистрационни талона на превозното средство.

На неустановена дата през 2019 г. свидетелят И.М. бил посетен от подсъдимия М. В. АС.а, когото познавал от преди. Същият заявил, че иска да купи автомобила „О.“ с рег. № ***. М. се съгласил, но уточнил, че собствеността по документи се води на Д.А. и при осъществяване на сделка може да представи само двата регистрационни талона на превозното средство. Въпреки това М.А. потвърдил желанието си да купи превозното средство и след заплащане на уговорената цена го откарал.