Решение № 924 от 01.11.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 01.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Калин Тодоров при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 2838 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищцата И.Ц. *** в исковата молба твърди, че с ответника Я.Н.Й. *** са сключили граждански брак на 15.03.2003 год. в Община Враца, за което е издадено Удостоверение за граждански брак № 281834 от 15.03.2003 год., който брак е първи поред и за двамата. Поддържа, че от брачната си връзка имат две деца, от които едното е непълнолетно - Ц.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********, а другото дете е малолетно - Н.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********. Посочва, че от една година с ответника имат много лични и неразрешими проблеми - оказало се, че са много различни характери, не се разбират, живеят като съквартиранти, говорят си само за децата. Изтъква, че нейните родители имат жилище, находящо се в гр.Враца, **********, което й е предоставено, за да отгледа децата и желае да живее в него заедно с децата след развода. Твърди, че в момента и двете деца се отглеждат само от нея, а бащата живее в Англия. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения помежду им с ответника брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината; да предостави на нея упражняването на родителските права над родените от брака им деца Ц.Я.Й. и Н.Я.Й.; да определи местоживеене на двете деца след развода при нея на адрес: гр.Враца, ж.к. **********; да определи режим на виждане на бащата Я.Н.Й. заедно и с двете деца Ц.Я.Й. и Н.Я.Й. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата и един месец през лятото - месец юли, когато майката не е в платен годишен отпуск; да осъди ответника Я.Н.Й. да заплаща на всяко едно от децата Ц.Я.Й. и Н.Я.Й., чрез нея, като тяхна майка и законен представител, месечна издръжка в минималния размер за страната - 140.00 лв., считано от датата на подаването на исковата молба, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; да предостави ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Враца, **********, след развода на нея, където ще живее с децата; да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име Ц.; не претендира издръжка от ответника, тъй като и двамата са в трудоспособна възраст; придобито по време на брака имущество нямат, и да осъди ответника да заплати окончателната държавна такса за развода и за издръжките за двете деца, като не претендира заплащане на адвокатски хонорар.

Ответникът Я.Н.Й. *** писмения отговор по делото и в съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, не възразява против разтрогването на брака му с ищцата без съдът да се произнася относно вината; не възразява след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Ц., както и срещу направените искания от ищцата за режим на виждане и издръжка на децата в посочения размер.

Моли съда да определи изплащането на издръжката на Ц.Я.Й. да става по негова сметка, а на Н.Я.Й. на този етап - чрез майката. Твърди, че недвижимо имущество не са придобивали. Не възразява и против искането на ищцата относно разпределението на разноските в брачния процес.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Установи се, от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 15.03.2003г. на Община Враца, че ищцата И.Ц.Й. и ответника Я.Н.Й. са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 37 от 15.03.2003г. на Община Враца, като от брака си имат две ненавършили пълнолетие деца – Ц.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********, и Н.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********, видно от приложените удостоверения за раждане от ***г. и 25.09.20016г., издадени от Община Враца. Семейното жилище на съпрузите е било в гр.Враца, **********, където страните са живели заедно с децата до фактическата им раздяла.

Установи се, от разпита на свидетелката

М.Ц. – майка на ищцата, чиито показания съда кредитира изцяло като непосредствени и достоверни, че страните не живеят заедно, че няма разбирателство между тях, че са в много обтегнати отношения и че по между им има непрекъснато караници и разправии. Свидетелката установи също, че ответникът се е грижил за децата и им е давал пари за ежедневните им разходи.

По делото е представен социален доклад на отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално подпомагане, гр.Враца, изготвен след проведени срещи и разговори между социален работник и ищцата И.Й. и децата, в който е отразено, че към настоящия момент за двете деца се грижи майка им по подходящ за възрастта на децата начин; че майката задоволява базовите, емоционалните и образователните потребности на момчетата и че осъществява необходимият родителски надзор над тях; че между децата и майката има изградена силна емоционална връзка. Според доклада, Ц. е ученик в Х клас в ПГТ "Н.Й. Вапцаров", гр. Враца, а Н. е ученик в VII клас в СУ ,,Никола Войводов”, гр. Враца, и двамата имат добър успех. В доклада е отразено, че жилището, което обитават майката и децата Ц. и Н., се намира на адрес: гр. Враца, ******* и представлява тристаен апартамент, обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство; в жилището има кухня, хол, спалня и детска стая със санитарен възел. В жилището има достатъчно място за децата, осигуряващо комфорт и уют в тяхното ежедневие. Жилищно-битовите условия са много добри, поддържа се необходимата битова и лична хигиена, майката е подсигурила всичко необходимо за нормалното отглеждане и израстване на децата.

Според доклада майката работи по трудов договор, като оператор в ,,ИМИ” - Ботевград и получава трудово възнаграждение в размер 740,00 лева.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

Разпоредбата на чл.

49, ал.1 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Дълбоко е това разстройство на брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно, икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изисква закона и морала. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната привързаност, уважение и доверие между съпрузите.

Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който съдът прави въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Безспорен е фактът, че страните се намират във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за заздравяване на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има свой собствен личен живот. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Бракът им е изпразнен от съдържанието, което закона и добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения – на взаимност, доверие, взаимопомощ. Съдът намира, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив, брачната връзка съществува само формално, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан, поради което следва да се допусне прекратяването на брака с развод.

За да вземе решение по отношение предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от обстоятелства, посочени в чл.59, ал.4 от СК, и действа в интерес на правилното развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.

В разглеждания случай, решаващият състав на съда приема, че е в интерес на децата Ц. Й. и Н. Й. да бъдат отглеждани от майката (ищцата по делото).

Според установеното от социалния доклад майката притежава нужния родителски капацитет и възможности да осигури физическото и емоционално-псохологическото развитие на децата. Същата има поведение, подчинено изцяло на интереса на децата.

Настоящият съд приема, че отделянето на децата от тяхната майка, която до момента е полагала грижи за тях, и с която те имат изградена емоционална връзка, по-скоро ще е в тяхна вреда, тъй като ще бъдат лишени от нейните непосредствени майчини грижи и ласки, необходими и значими за тяхното развитие и израстване. Съдът при разбора на доказателствата прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като жилището на ищцата, където са създадени подходящи условия за отглеждане и възпитание на децата и наличието на собствени доходи, което обезпечава финансово отглеждането на децата. По делото липсват доказателства, от които да се установи с каква физическа и психо-емоционална възможност да осъществява непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата, от които те се нуждаят ежедневно, разполага бащата.

От друга страна, в интерес на децата е към настоящият момент да не променят средата, в която са израсли и в която живеят. Тази среда се характеризира със стабилност и с добри възможности за отглеждане и възпитание на децата. По делото липсват доказателства относно жилището, където живее бащата на децата към настоящия момент, респ. как би се отразило преместването на децата в жилището на бащата и в среда, различна от тази в която са свикнали да живеят.

С оглед изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца Ц. Й. и Н. Й. следва да бъде предоставено на майката И.Ц.Й..

При решаването на въпроса за упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на лични контакти с другия родител.

Упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца Ц. Й. и Н. Й. от майката И.Ц.Й. по необходимост определя и местоживеенето на децата при майката-ищца на адреса на който живее понастоящем - в гр. Враца, *******.

Интересът на детето е основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител.

По отношение на режима на лични контакти, съобразно критериите по чл.59 от СК, по разбиране на съда и с оглед желанието на родителите, бащата-ответник Я.Н.Й. следва да осъществява лични контакти с непълнолетните си деца Ц. Й. и Н. Й. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата и един месец през лятото - месец юли, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на децата да контактуват и да не губят връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към децата, да полага непосредствени грижи за тях и да участва във възпитанието им. Разбира се, следва да се отбележи и това, че законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и това е в интерес на самите деца.